С малко дете (моето е малко под две години) няма как да правите преходи в планината, но можете да се надишате на чист въздух, да поиграете на някоя поляна, както и да обядвате. Няколко часа далеч от прашния и задушен град винаги са от полза. Ето вариант за разходка на Витоша, различен от баналния "Алеко" и другите места, близо до лифтовете.

Минавате с колата през квартал Бояна и продължавате нагоре. Подминавате голямото обръщало на автобусите до Златните мостове и стигате до паважа, обилно поръсен с пясък от зимния период. След 1-2 прашни километра стигате до Офелиите. Ще познаете местността по големия паркинг, който е точно на завоя. Тук идва най-важният момент в навигацията. Вместо да продължите по паважа нагоре, свивате вдясно по новия асфалт. Отбивката си няма табели и по нищо не личи, че този път води към няколко хижи и почивни станции. Карате към хижа (хотел) Звездица, където пътят (в последната си част настилката е бетон) свършва.

Ако сте тръгнали от центъра на София, пътуването до крайната точка е около 40 минути. За това време се озовавате на 1850 метра надморска височина (София е на около 550 м) сред хиляди минзухари и свежото ухание на топящ се сняг. В събота, 16 април, около 11 сутринта дори видяхме и сърничка в района.

На поляната пред Звездица има люлки, беседки и една футболна врата, на която някои деца предпочитат да висят вместо да използват по предназначение.

Честно казано, храната в ресторанта не е нещо особено, така че нямайте големи очаквания или просто си носете от вкъщи. На масите на поляната можете да хапнете, без да пропуснете нито един слънчев лъч. Останалите детайли са в галерията от снимки.