Лора Боянова, майка на тризнаци: Да, естествено заченати са!

Лора Боянова е създател на дигитално съдържание в социалните мрежи (не обича думата инфлуенсър), притежава собствена марка за ръчно правени аксесоари, обича да пътува, а от скоро е и майка. Тази Коледа ще е различна за Лора, защото под елхата ще има още 3 подаръка. След като миналата година тя се омъжва, 2023-а се оказва наистина вълнуваща за нея, защото на бял свят се появяват Емили, Алия и Никълъс. Това са още цели 3 причини празниците да са по-уютни и прекрасни за нейното семейство. С нея си говорим за всички предизвикателства, както и чудесни моменти, които произтичат от това да станеш майка на тризнаци.

Здравейте, Лора, вече сте майка не на едно, не на 2, а на цели 3 бебета? Какво е усещането да дадеш живот на 3 деца наведнъж?

Здравейте! Най-напред искам да благодаря за проявения интерес към мен и моите бебчета. Да, вече съм майка на цели три дечица и чувството е уникално. Усещането не мога да го сравня с това да дадеш живот само на едно бебче, тъй като аз стартирах директно с три и за мен това е най-нормалното нещо сега. Мога да кажа само че всеки миг, в който ги погледна в очичките, благодаря, че ги има, че са здрави и че имам възможността да се грижа за тях.

Разкажете ни повече за бебетата – планирани ли са, естествено заченати ли са, как реагирахте, когато разбрахте, че очаквате три бебета?

Естествено заченати са - да. Бременността ми беше планирана. Много искахме да си имаме бебче вече. Разбира се, никой от нас не предполагаше, че ще имаме повече от едно бебе, камо ли цели три. От страната на съпруга ми има близнаци, но по-назад в поколенията, затова не очаквахме да ни се случи и на нас. И ето че тестът се оказа положителен.

Отидохме на първи ехографичен преглед и тогава ни казаха, че чакаме близнаци. С мъжа ми се спогледахме и започнахме да се смеем. Да, това ни беше реакцията. Не се уплашихме или изненадахме особено, просто се погледнахме, разсмяхме се и го приехме съвсем нормално.

На следващия преглед се надявахме много да са си останали две бебета и всичко да е наред с тях. Докторът мълчеше и се взираше в екрана дълбокомислено, може би 1-2 минути, които ни се сториха цяла вечност в онзи момент. Попитахме го ,,Докторе, всичко наред ли е?“ Тогава той се усмихна и каза ,,Всъщност са три бебета” и ние замлъкнахме и се ококорихме (този път не се смеехме). Попитах го ,,Докторе, защо се увеличават? Това нормално ли е? Възможно ли е другия път да се окажат четири?” /смее се/ Докторът се усмихна отново и ни увери, че повече “изненади” в бройката няма да има. Трябваха ни две-три минутки, за да се осъзнаем, след това пак започнахме да се смеем и отново засияхме от радост.

Как протече бременността ви?

Няма да ви лъжа. Не беше особено прекрасно, както говорят /смее се/. Много хора ми казваха, че това е най-невероятният период за една жена (явно, за да ме окуражават), но по-скоро смятам, че най-прекрасните мигове за нас, жените настъпват след раждането. Е, сигурно при мен е било малко по-тежко, отколкото при бременните с едно бебче, но това няма как да го зная от личен опит. И все пак, бременността е тежка по своему. Това е период, който подготвя жените за повече саможертви, търпение, устойчивост, безсънни нощи, много повече отговорности и т.н.

При мен нещата изглеждаха така:
Още в трети месец преминах през бъбречна криза, за което лежах няколко дни в болницата. Когато кризата започна, болката беше толкова силна, че смятах, че ще загубя бебетата. За щастие, професионалистите от болница “Шейново” овладяха ситуацията бързо и продължих бременността си успешно.
До края на шести месец всичко минаваше поносимо. Може би най-тежко за този период ми беше справянето с летните горещини и това, че не мога да тренирам. Беше ми забранено дори да клякам, ако изпусна нещо, например, тъй като всеки натиск можеше да се окаже фатален за износването на бебетата.

Въпреки всичко, до последно останах позитивно настроена. Пътувах, смеех се, разхождах се и по този начин повечето присъщи за бременните състояния като гадене, отпадналост, раздразнителност, задържане на вода и др., не бяха толкова тежки за изтърпяване.

През последните два месеца обаче, вече едва се движех от тежестта, която изпитвах, макар и да стисках зъби геройски. Имах чувството, че корема ми направо ще се скъса /смее се/. Съпругът ми - Атанас, много ми помагаше. Подаваше ми ръка, правеше ми масажи, возеше ме до болницата всеки ден, която в този период се беше превърнала в мой втори дом и се опитваше да ме разсейва и успокоява. Мога да кажа, че не самата аз, а заедно с него успяхме да износим бебетата максимално дълго. Успехът се дължи и на двама ни.

Бременността с тризнаци е рискова, както и раждането, затова предполагам, че сте родила със секцио.

Да. Родих със секцио. Още когато разбрахме, че ще имаме три бебетата, докторите ни предупредиха, че ще родя по този начин, именно заради рисковете, които крие бременността ми. Въпреки че изпълних всички препоръки на доктора и един месец лежах превантивно на системи за задържане, бебетата се родиха в края на 33-та г.с., след като част от изследванията ми се влошиха рязко и се наложи да ги извадят по спешност. Али се роди първа и най-голяма (2170кг.), Еми се роди втора и най-мъничка (1,770кг.), а Ник - трети (1980 кг.). Раждането мина безупречно, благодарение на д-р Вецев и неговия невероятен екип.

Тук е моментът да споделя и една неособено забавна история във връзка с рисковете, които крие бременността ми. Още след като разбрахме, че ще имаме тризнаци, посетихме няколко лекари, за да се уверим на 100%, че всичко е наред с плодовете. Оказа се безсмислено, тъй като вече си бях “усетила” кой ще бъде моят доктор и можех само да се объркам, както и стана. За нещастие, попаднахме на лекари, които се опитаха да ни убедят, че трябва да редуцираме бебетата, като “премахнем” едно от тях, защото било много рисковано и за мен, и за тях. Бях много възмутена и разстроена от това, което чух и веднага споделих с доктора, който следеше бременността ми от самото ѝ начало (д-р Иван Вецев), той бързо ме увери и успокои, че бебетата ми са прекрасни, здрави, развиват се добре и че няма причина да се натъжавам от такива глупости. Споделям това с Вас, с надеждата да достигне до повече жени, които биха се вслушали в подобни “съвети” и биха понечили да направят такава редукция. Моят съвет към тях е ,,Вярвайте на вътрешния си майчин инстинкт, той никога не лъже”.

Виждам, че на погачата на бебетата е присъствала и Даяна Ханджиева, която тъкмо стана майка. Говорите/пишете ли си с нея относно отглеждането на децата, давате ли й съвети или тя на вас?

С Даяна бяхме съученички и много близки приятелки в първите класове в училище. Бременността ни сближи отново и много се радваме една на друга, споделяме си и се окуражаваме. И двете сме много въодушевени от прекрасните новости, които ни се случват.

Колко време стояха бебетата под неонатологични грижи, преди да се приберат вкъщи с вас? Вие бяхте ли с тях през това време?

Бебетата прекараха три седмици в неонатологията, под грижите на милите доктори и акушери там. Часовете за посещение бяха всеки ден в 12:00 ч. и в 18:00 ч. като и аз, и таткото сме стояли плътно до тях във всички възможни дни и часове за посещение, говорехме им, държахме им ръчичките, пеехме им, хранехме ги и се вълнувахме при всеки качен от тях грам, знаейки, че наближава денят, в който ще си ги приберем вкъщи.

Как избрахте имената с таткото?

Имената ги избрахме много лесно и единодушно. Първоначално ни бяха казали, че ще имаме три момичета. Макар и малко да се разочаровах, понеже винаги съм искала да имам момче и момиче, веднага започнахме да мислим за три женски имена. Решихме да са Алия, Никол и Емили. Не след дълго разбрахме, че ще имаме и едно момченце и така Никол се превърна в Никълъс (а неговото име дойде като съчетание между таткото - Атанас и неговия татко - Николай).

Бебчетата са си вкъщи от повече от месец. Как се справяте, кой ви помага, има ли баби наоколо, а детегледачка?

Да. Бебчета са си вкъщи вече почти два месеца, а сякаш цял живот сме били заедно. Много бързо се мобилизирахме. Първата седмица ни помагаха бабите, след това и до днес се грижим за бебетата сами. Засега успяваме и без детегледачка, но със сигурност ще ни се наложи да си намерим такава по-натам, за да можем да работим пълноценно и двамата с таткото и евентуално да вършим и по нещо за себе си /смее се/. На този етап обаче изпитвам стопроцентово удоволствие от времето, което отдавам на бебетата и макар и да няма ден и нощ при нас, си се гледаме с усмивки и много любов.

Кои са най-големите предизвикателства, пред които сте изправена в момента като майка на тризнаци – липса на сън, липса на време за себе си, не можете да ги гушнете и трите, когато плачат едновременно, нещо друго?

Две от нещата нацелихте право в десетката. Постоянно съм недоспала и определено не ми остава почти никакво лично за мен време, но за третото - не познахте. Толкова сигурна се чувствам с тях, че без проблем ги държа и трите, когато се наложи или просто когато ми се прииска. За щастие обаче те плачат едновременно само когато са гладни и то не винаги (Али е най-търпелива и често изчаква другите двама да се нахранят, и тогава се храни и тя). Гледам да обръщам еднакво и пълноценно внимание и на тримата, затова се занимавам с тях предимно поотделно, колкото и време да ми отнема това. Като цяло и за мен, и предполагам за всички родители, най-голямото предизвикателство си остава липсата на сън, с което обаче също се свиква.

Трите бебчета вече имат профил в Инстаграм. Какво мислите за родителите, които не показват децата си в социалните мрежи, или които слагат сърчица, емотиконки на лицата им?

Да. Бебчетата имат Инстаграм и трупат последователи доста ускорено. Много се забавлявам, когато им правя снимки и клипчета и хората също много им се радват. Усещам само позитивна енергия от последователите им и това може само да ме кара да се усмихвам. Подкрепям и родителите, които не желаят да показват децата си в социалните мрежи и емотиконките разбирам защо ги слагат. Всеки сам решава в какво да вярва и всички ние имаме право на своя избор. Важното е да се чувстваме спокойни и щастливи, нали така?

Обличате ли ги в еднакви дрехи или такива, които се съчетават една с друга цветово?

Обличам ги и еднакво, и различно, с изключение на връхните им дрехи, които всичките са еднакви. Не съм си поставила правила относно това. Като цяло, гледам да са облечени хубаво, удобно и разбира се стилно, както се старая да обличам и себе си. Най-често съвпадат дрехите на Али и Еми, понеже за хората, които ни подаряват дрешки, е най-лесно да вземат за момиченцата две еднакви роклички, например, а за момченцето - нещо различно.