1. Какви са потребностите на човешкия организъм от витамин D?
• През целия си живот човек ежедневно се нуждае от 300-400 МЕ* витамин D. Неговите потребности се покриват от количествата, постъпващи с храната, и тези, образуващи се в човешката кожа при слънчевото облъчване. Освен това в човешкия организъм (в черния дроб и мастната тъкан) се образуват витамин D – депа, които могат да задоволят потребностите от него в продължение на 1 година;
• Сравнително по-високи са потребностите на бременните и на кърмещите жени – ок. 400 МЕ дневно;
• Бързо растящият детски организъм се нуждае средно дневно от 400 МЕ дневно. Потребностите на новороденото са в пряка зависимост от наличните в майчиния организъм количества от този витамин по време на бременността и кърменето, а на изкуствено хранените деца – от количествата, приемани с млеката, с които те се хранят. Новороденото има малки депа от витамин D, които до около 1 месец се изчерпват. Здравото доносено и кърмено дете получава около 400 МЕ дневно, които заедно с другите фактори в майчината кърма обуславят максималната резорбция на калциево-фосфорните соли и тяхното отлагане в костите;
• Децата, родени с ниско тегло, както и тези, наддаващи много на тегло, имат по-голяма нужда от витамин D – около 1000-2000 МЕ дневно. Такива са и нуждите на децата с някои тежки хронични заболявания.
2. Кои са източниците на витамин D?
Първият основен фактор, от който зависи пълноценното набавяне на витамин D в човешкия организъм е храната!
Основните хранителни източници на витамин D са:
• млякото и млечните продукти (40 МЕ е съдържанието на витамин D в 100 г мляко)
• млечни продукти (100-200 МЕ е съдържанието на витамин D в 100 г сирене)
• маслото
• яйцата (50-200 МЕ e съдържанието на витамин D в 100 г яйца)
• рибата (рибното масло) (200-4000 МЕ e съдържанието на витамин D в 100 г рибно масло
В 100 мл майчино мляко се съдържат около 6 МЕ мастноразтворим и 35 МЕ водоразтворим витамин D. Адаптираните млека съдържат около 40 МЕ витамин D в 100 мл, което задоволява потребностите на изкуствено хранените деца от него.
Вторият фактор, от който зависи наличието на витамин D в човешкия организъм, е достатъчното по продължителност и системно излагане на слънце!
По отношение на втория фактор важно е да знаем, че:
• Дори краткият престой на детето на слънце води до необходимата продукция на витамин D в кожата му. При извеждане навън на леко облечено дете, само 10 минути са достатъчни, за да се образува витамин D в количество, задоволяващо седмичните нужди на малкото човече.
• При нашите климатични условия през значителна част от годината слънчените лъчи са недостатъчни. Това е още по-изразено в районите със силно замърсяване на въздуха, което намалява благотворното въздействие на слънчевите лъчи. Ето защо, предвид способността на организма да образува депа от витамин D, се препоръчва системно и в необходимите здравословни граници използване на слънцето през пролетните и летните месеци, а през есента и зимата – винаги, когато времето позволява.
3. До какво може да доведе дефицитът на витамин D?
Дефицитът на витамин D води до нарушаване на обмяната на калция и фосфора, в резултат на което се развива рахит. Рахитът е заболяване, характерно за бързо растящия детски организъм. Неговите основни симптоми са:
• неспокойствие
• повърхностен сън
• изпотяване
• олисяване на тила
• костни промени, засягащи черепа, гръдния кош, крайниците, гръбначния стълб
• мускулна хипотония, чести инфекции и др.
4. Как да предпазим детето от рахит?
От изключително значение са условията и начинът, по които отглеждаме детето си. Това включва:
• начин на хранене
• обличане
• закаляване
• достатъчно разходки
• излети сред природата и др.
5. Кога е необходим допълнителен прием на витамин D?
Допълнителният пример задължително трябва да е в доза, определена от лекар! Той е необходим при следните ситуации:
• по време на бременността
Профилактиката на рахита трябва да започне именно през този период. Бременната жена трябва да спазва правилен хранителен и хигиенен режим. През последните три месеца на бременността се препоръчва прием на 1000 МЕ витамин D дневно.
• при кърмачетата
Приемът на витамин D при кърмачетата се определя от редица фактори – тегло при раждането, темпо на наддаването на тегло, начин на хранене, отглеждане и др. Приемът трябва да бъде определен от педиатъра.
6. Може ли да се предозира витамин D и да се получи интоксикация?
Да. Специалистите предупреждават, че интоксикация на организма може да се получи при следните случаи:
- при продължителeн прием на големи дози витамин D;
- при повишена индивидуална чувствителност към него;
- при провеждането на т.нар. ударна рахитопрофилактика.
Интоксикацията с витамин D се характеризира със сериозни увреждания на храносмилателната система, бъбреците и централната нервна система, предупреждават още експертите.
___
*МЕ – международна мерна единица за витамини и други биологично активни вещества
