За всички любители на по-твърдия звук - представяме ви Дейв Мъстейн от "Мегадет", от дома му - специално за зрителите на bTV. Петя Дикова си поговори с него преди концерта на култовата метал банда на 15 юни в София.

Здравейте, г-н Мъстейн, благодарим ви за отделеното време. Вълнуваме се, че отново ще ви видим в България съвсем скоро! Как сте?

Доста добре. Говориш за рака, нали? Ако питаш за това, добре съм.

Не, питах ви как сте общо казано. Вие сте си вкъщи. Последния път като се видяхме през 2017 г. на дневен ред беше операцията на врата ви.

Устойчив – такъв съм. В никакъв случай няма да се откажа. Каквото и да дойде. Знаете ли, много музикантите получават доста травми докато са по турнета, но понеже не са много известни - не разбираме какво се е случило с тях. Просто спират да свирят или спират с турнетата. Казах си – мога или да спра да правя това, което правя и да се откажа, или да продължавам да се боря. Аз съм роден за битки! Ако някой, който свири в банда в твоя град в България – банда, която много харесваш, но тя никога не е напускала България, се разболее от рак, щеше ли някой да разбере? Не съвсем. Те биха ли имали достъп до най-добрите онколози в света? Може би, ако бяха богати, или ако имаше добра здравна система където живее. Но виждате ли, Америка наистина е земята, където мечтите се сбъдват. Никога нямаше да се откажа. Независимо дали бих богат и успешен или не, когато се разболях бях решен да не се отказвам.

У нас наближават избори „2 в 1“ на 9 юни. В приемането на кой американски закон сте имали участие?

Много известни личности през 90-те се включиха в "Забий вота" (Rock the vote). Певецът от RЕМ, аз, други – целта беше да накараме млади хора да се регистрират да гласуват, да станат част от политическия процес и да научат повече за парламента. Не им казвахме: Бъди републиканец или демократ. Аз съм независим, свободен. Винаги съм гласувал със сърцето си, основно за "по-малкото зло". Има добри и лоши неща по света. Аз вярвам, че светът е красиво място, в което просто има няколко лоши хора, но добрите преобладават. Това е моята гледна тока. Дори не те познавам, но изглеждаш мил човек.

С коя част от личния си живот се гордеете най-много?

Как така с коя част? Не знам. Изчислила ли си колко са частите?

 

Ами, не. Английският не ми е майчин, но... брак, деца, семеен живот, дом, моногамност, не знам…

Да, всички тези са неща, които идват с духовното просветление... Някой хора вярват, че можеш да пиеш алкохол, други не. В родината ни има щати, в които хората вярват, че може да имаш повече от една съпруга. Трябва да ви кажа, аз обичам жена си, но не бих могъл да се справя с още една като нея. Нали знаете, ако искате да сте наистина добър съпруг, трябва да сте отдаден. Трябва да полагате усилия. Същото изисква и бащинството. Знаете ли, когато станах баща, при мен беше различно отколкото при повечето мъже, защото съпругата ми имаше следродилна депресия и след като роди й беше трудно да е заедно с бебето. И трябваше да бъда и майката, и бащата през първите две седмици. Но беше забавно. Тогава разбрах колко трудно може да им бъде на самотните родители.

Ние сме източноевропейска страна, 30 години в преход след 50 години на "Желязна завеса". У нас има някои теми, при които все още има стигма, като говоренето за алкохолна зависимост и търсене на помощ в програмата на "Анонимните алкохолици", например. Как бихте дали кураж на някого пред екрана, че няма нищо срамно да потърси помощ?

Не съм сигурен защо ми задавате този въпрос. Програмата се казва "Анонимни алкохолици", следва да е анонимна. Не съм на програма с 12 стъпки.

А от колко години сте трезвен? Над 20, нали?

Знаете ли, когато бях спасен, спрях да ги броя. И това беше през 2012 г.

Мога ли да попитам за артрита ви? Знам, че ще свирите в София. Боли ли ви?

Извинете, не беше 2012 г., а 2002 г. И да, болката не е от време на време. Тя е непрестанна. Но това е просто част от  болестта артрит.

Да поговорим за концерта ви в София.

Много сме развълнувани, че ще дойдем. На турне сме от октомври 2022 г. и виждаме как публиката се вълнува с нас. За съжаление се наложи да направим някои промени, когато имаш банда – имаш четири души, четири отделни семейства, много различни животи и всички те имат значение когато се взима едно решение. Но е важно да помним, че по пътя ще срещаме хора, които виждат Мegadeth за първи път. И хардкор феновете, които са с нас от началото, те ще знаят наизуст всички песни, но не трябва да забравяме младите фенове, тези на 15 години. Така че се опитваме да направим шоуто забавно за всички. Дори аз не говоря много на сцената, защото не искам да прахосвам парите на хората. Обикновено като говорим с публиката след шоуто, те са много щастливи и споделят от колко години са фенове, откъде са, такива неща. Много често имат странни въпроси. Един мъж скоро ме попита: Мога ли да ти дам якето ми? И си казах: Да бе, това вече е наистина налудничаво. Казах му: Не знам дали искам якето ти, защото дори не знам дали това е твоето яке. Какво правим ако отида на летището и се окаже, че имам една шепа хероин, зашит в подмишниците, примерно? Вече никога не знаеш. Понякога хората откачат.

Като говорим за наркотици, Megadeth единствената дрога, която не може да откажете ли е?

Единствения наркотик, който не мога да откажа, но може би по-скоро Мegadeth прилича повече на любовницата, от която няма измъкване, отколкото на наркотик.

Бихте ли споделили някои от изискванията си "зад кулисите" по време на турне?

О, това е скучно. Момчетата в групата има различни хранителни ограничения, а аз обичам да ям каквото си поискам. Имаме вегетарианци, вегани, пескетарианци, и на мен това ми идва в повече. Бих отказал храна само ако изглежда изгнила, няма да я изям. Това е част от опита на 40 години по турнета. Виждаш храна и е време за ядене. Време е за ядене, защото не знаеш кога пак ще има храна. Ето как беше за нас в началото. Имахме малки коли, с които се придвижвахме и като трябваше да пеем, вадехме едни бебешки усилватели. Така започна всичко. Да си бездомен и да гладуваш в името на изкуството си. За мен, ходейки в кетъринга и виждайки хлюб и кашкавал, някой хора ще си кажат: О, не, ужасно е! А знаете ли, за мен имаше времена, в които това за мен беше банкет.

Продължи да четеш