Емил Видев, каскадьорът и учител, напусна „Островът на 100-те гривни“. Той беше най-въразстният участник впуснал се в екстремното приключение на Филипините. 

Краят на неговата игра не само вдигна на крака останалите участници около Дискът, но и разплака водещият Александър Сано.

Оказва се, че Гуспата е една от причините Емил да се запише в „Островът на 100-те гривни“. Каскадьорът и учител признава, че е очаквал по-трудни физически игри.

„Игрите бяха съвсем елементарни, не се изискваше някаква специална подготовка“ - споделя той.

„Аз исках да се изявявам повече във игрите, но не стана. Въпреки това не съжалявам, че участвах. Тук игрите не представляваха трудност, трудно бе оцеляването““ - откровен е той.

С най-младият участник на Островът ги делят 45 години разлика. Участниците уважаваха тренера и се вслушваха в неговите съвети на Островът.

„Човек не бива да съди когото и да било особено, ако не може да влезе в неговите обувки“ - най-голямата поука или по-скоро припомняне, което Емо прибира със себе си обратно в България.

„Аз не изпитах такъв сериозен глад като другите участници, игрите също не ме притесниха, но социалната игра, тя беше притеснителна“ - разказва той.

Наблюдавайки младите в предаването, самият Емо си дава сметка каква щура глава е бил той преди 30 години и колко лесно се е хвърлял в непознати води. Винаги е бил насочен към колективната изява – там, където можеш да помогнеш с действията си.

„Винаги съм държал повече на отборната игра, която за съжаление на Островът нямаше как да се прояви, тъй като сблъсъците бяха индивидуални“

Смята, че Миро е най-изявеният участник – с добре обмислени действия и добронамереност. Намира го за най-комплексен и в социалната игра, и във предизвикателствата.

„Венци пък е безкомпромисен на терена и добронамерен в социалната игра“ - добавя Емил.

Учителят се записва без никакви притеснения. Дъщеря му му помага да кандидатства за „Островът на 100-те гривни“, а съпругата му разбира два дни преди Емил да замине. Заради работата му в кино като каскадьор тя е свикнала на внезапните му заминавания.

 

Емо работи като каскадьор още от 1980 г.

„Блъскали са ме коли с висока скорост, скачал съм от високо, участвал съм в боеве“ – разказва Емил, който предава опита си на студентите в НСА.

„Преподаването е двустранен процес – колкото уча от тях, толкова и вземам, независимо от разликата в годините ни“ - споделя той за своята професия.

„Винаги ми се е щяло да развият у себе си човешкото. Това, което им създава емпатия към останалите. Винаго съм искал хората, на които преподавам, да са готови да помагат“ - казва Емо.

„За да живееш добре, най-добрият начин е да се раздаваш за другите. Ако доброто не се върне към теб, това не е човек за твоята среда, но не трябва да го съдиш“.

“Струва ми се, че родителското тяло започва да осъзнава сериозния проблем с ниската двигателна култура и все повече деца виждам на спортните терени, което ме обнадеждава“ - коментира Емил.

„Притеснително е, че все повече искат да намаляват изискванията във физическото възпитание на децата. Не можем да очакваме високи резултати, ако изискванията са все по-ниски“ - казва той.

Емил е женен от 25 години, но с жена му са заедно от 36 години. Имат дъщеря, която е поела по неговия път на каскадьорството.

„Тайната е в това да не ограничаваш партньора. Той трябва да има своята лична свобода и когато има взаимно доверие и чувствата не угасват, това никога няма да създава проблеми“ - споделя Емо.

Кой иска да победи, кое е най-вкусното нещо, което яде на Филипините и би ли се върнал на Островът, вижте какво отговори Емил във видеото в началото.

Последвайте ladyzone.bg във FACEBOOK

Последвайте ladyzone.bg в INSTAGRAM

Последвайте ladyzone.bg в ТIKTOK