Според православния календар днес е големият празник в чест на св. великомъченик и воин Теодор Тирон. Той е бил римски войник в императорския легион на царстващия по това време Марк Аврелий Максимиан (285–286 г.).
Ревностен християнин
Теодор открито се противопоставил на гоненията и притесненията, на които са били подложени християните по това време. Като дълбоко вярващ, той категорично се противопоставил на поредната кампания на двамата съимператори по това време (Диоклетиан и неговия най-близък и доверен пълководец Максимиан), принуждаваща във войската да се възстановят жертвоприношенията преди битка. Теодор не само че отказал да изпълни заповедта, но имал и дързостта да опожари езическия храм на Кибела. Впоследствие обаче бил затворен, окован, измъчван и приел мъченическа смърт върху кладата. По заповед на императора Теодор Тирон бил изгорен.
Около 30 години по-късно,
по време на християнските пости, в желанието си да унизи и да се подиграе с вярващите в Сина Божий, император Юлиан заповядал на всички пазари в Константинопол постните храни да бъдат напръскани с кръв от жертвени животни. За да предотврати гаврата с християните, замислена от иконобореца Юлиан Отстъпник, на тогавашния патриарх Евдоксий се явил самият Теодор Тирон. На въпроса с какво все пак християните да се хранят и да спазят постите, светецът посочил житото. Ето защо името на мъченика се почита всяка година в първата събота на Великия пост. На този ден християните се изповядват пред свещеник и се причестяват.
Народните традиции
ознаменуват този ден с конни надбягвания за здраве и плодородие. В българските земи, още от дълбока древност, всички цивилизации и култури са демонстрирали голямо уважение към конете – спътници на човека от зараждането на първите цивилизации. И тракийските племена, и прабългарите още в античността са чествали и отдавали изключително внимание и привързаност към коня. Това неминуемо е дало отражение в нашите обичаи и култура.
И днес в много кътчета на България се организират празнични кушии
(надбягване с коне), в които участие вземат предимно женени млади мъже. Повсеместните тържества са посветени както на конете, така и на техните събратя – мулета и магарета. Празникът е известен още и като Конски Великден.
На този ден св. Тодор съблича своите девет кожуха, яхва белия си кон и отива при Бога да измоли лято. Младите невести не готвят и не месят.
Трапезата, макар и постна, е богата
и накичена с цъфнал дрян и украсена със сурови царевични мамули и варено жито. На гостите се сервират печена тиква, дюли и зимни круши. Освен баница с праз, главна роля е отредена и на питката във форма на конче или подкова. На трапезата не липсват орехови ядки, чесън и традиционните варива – леща и боб.
На конете се дава празнична зоб – смес от всички бобени и зърнени култури, приготвени специално за деня. Във ведрата с вода за конете се сипва и малко вино. Народът казва, че на Тодоровден и конете трябва да се почерпят.
Честит празник на всички именици!
