Виолета Иванова е първата жена, обиколила 5 континента с мотор „Харли Дейвидсън”. Догодина 48-годишната дама ще щурмува Африка, за да увеличи километрите, които дотук са над 50 000.
„В 0048 е номерът на мотора ми, което интерпретирам като „Виолета от Варна” – шегува се дамата с вятър в косите. "Въпреки че съм от Варна, дълги години живея в София. Семейна съм от 30 години. Голямата ми дъщеря е на 21 години и е студентка в Кентърбъри. Догодина завършва бакалавър и искам да си почине една година, за да попътуваме заедно. А малката ми дъщеря, която е родена във Франция, е само на 7 години и ще бъде първи клас. Независимо от разликата във възрастта, двете много си приличат – те са руси и синеоки.”
Виолета Иванова е Магистър по психология. 15 години е работила в сферата на „Човешки ресурси” като мениджър и тренер, и то все в големи корпорации. През 2014 г. приключва с тази си дейност и решава да се отдаде на хобито си
"Но не само мото приключенията са ми на сърце, скоро издадох и първата си книга – „С милостта на Кали”. Писането също е част от големите ми планове - още минимум три книги се пред мен. Тази е посветена на преживяванията ми в Индия, а в останалите ще опиша следващите истории, свързани с околосветската ми обиколка. И няма да спра, имам идеи за други неща в тази посока, след като приключа тура си.”
За невероятните и щури приключения по света, за катастрофата в Индия, за отношението на семейството й към откачената й идея, Виолета Иванова разказва толкова лежерно и естествено, все едно е пътувала от София до Перник.
-
В България, в чужбина, на къмпинг - къде известните БГ мами заведоха бебетата си на море -
ВИП оазис на 600 км от София: Къде си почиват Мат Деймън и братята Лиъм и Крис Хемсуърт -
Има ли замърсяване в българската акватория на Черно море -
След предложение на плажа: Никол Шерцингер каза "Да"! -
Нина Добрев на сватбата на своя приятелка -
Жоро от "Фермата" 7 организира фолклорен фест в село Градище -
Топ 3 на най-ефикасните домашни маски за коса -
Нина Николина на рождения си ден: Голямата ми любов е българският фолклор -
10 факта за краставиците, които трябва да знаете (освен че са чудни за салата) -
Готвят се за 3 мин - рисувани морски палачинки (СНИМКИ)
Откога си фен на моторите?
И двамата с мъжа ми харесваме моторите още от тийнейджърските си години, но отложихме във времето тази наша мечта. Решихме, че ще е глупаво да се качим на спортни мотори и да се пребием. Когато голямата ни дъщеря беше на 7 години и бяхме си понагласили живота, дойде моментът да се върнем към детските си мечти. На 36 г. взех свидетелство за управление на мотор, като първият ми беше „Сузуки” и се казваше „Мъри”. Името му дойде от модела му - „Мародер”. За моя изненада един ден, връщайки се от работа, пред блока мъжа ми и един съсед много усмихнати ми казаха, че са го продали на едно момче, защото много го искал. Бях сърдита. Година и половина по-късно се запознах с първия си „Харли Дейвидсън” или „Харли”, който купихме от Англия. Харесах си го, а по-късно ме приеха и в общността на „Харлистите” в България.
Защо настоящият ти мотор се казва „Борис”?
„Борис” е третият ми мотор. Харесвам това име, а и моделът му е Fat Bob (Дебелият Боб). Донякъде е кръстен и на майка ми, която не се впечатли много от този факт. По-късно разбрах, че и дядо ми, и чичо ми са карали мотори.
Как се реши на толкова сериозно предизвикателство, при все,че малката ти дъщеря е била още по-малка в началото на пътешествието ти?
Тя беше едва на 2 години, когато реших да пътувам с моя „Харли Дейвидсън”. И приказката, че „зад всеки успял мъж стои една успяла жена”, в моя случай е обратно. Съпругът ми ме подкрепя във всичките ми откачени занимания, дори ме подтиква, за да ги осъществя. Така беше и когато му споделих идеята си, че искам да направя обиколка на света. И желанието ми не беше спонтанно, а натрупвано в годините. Всъщност първата си самостоятелна обиколка направих из Европа през 2015 г. Сама за един месец пътувах 10 хиляди километра. Ощо тогава пътешествието ми имаше кауза и беше посветено на борбата с рака на гърдата. Винаги съм искала това, което правя, да носи ползи на другите хора. Всяка моя кауза е свързана с жените. И като майка на дъщери, и като жена, винаги съм била съпричастна към това жените да се чувстват равноправни и да получават полагащото им се отношение, оценка и внимание. Още когато започнах подготовка за обиколката си на света, това беше и основната ми мисъл и концепция.
Как стартира голямата си мечта?
След пътешествието из Европа бях придобила, малко или много, смелост и самочувствие, че мога да се справя сама. През 2018 г. бях с бебе на ръце, но следвах в социалните мрежи много жени, които обикалят. С някои от тях имах контакти, с други бях приятел и си казах: „И аз искам да направя това!”
Не се ли страхуваше?
Мен никога не ме е било страх от неизвестното и от рисковете, защото така се стече и животът ми. Още от студентската скамейка нещата, които правя, са все новаторски. В професионалния си живот винаги започвах нещо от нулата и винаги бях първа в това, с което се захвана.
Явно си и любопитна?
Сигурно е, че съм любопитна, както и любознателна. Но световната обиколка с мотора беше мечтата на живота ми! Тогава се намеси и съдбата, в лицето на моя съпруг, който ми каза: „Действай, аз съм с теб!” Ахнах, казах му, че не мога да тръгна точно сега, защото малката ни дъщеря беше още бебе! Той ми заяви, че животът е променлив и имам една година да се подготвя. Самата подготовка ми отне около три месеца, но не беше чак толкова сложна, щом се справих и с нея, покрай другите неща, които правех вкъщи с бебе на ръце, а и куче. Първо трябваше да наредя маршрута си – откъде да тръгна, кои държави искам да посетя, като мъжът ми помагаше с пътищата, защото карам шосеен мотор, а рискът да попадна на кални пътища, не е малък. Другата част, свързана с документи, визи, ваксини, е скучновата. А третата – е логистиката или как точно се случват нещата на пътя, как да прехвърлям мотора между континентите и такива неща. Започнах и практическа подготовка – физически упражнения, защото бях след две раждания, а и на възраст над 40 г. Казах си „Ето, ще покажа на децата си, че няма значение на колко години си, атлет ли си или не си, винаги можеш да опиташ!”
Кой маршрут избра за начало на пътуването си?
Маршрутът включваше всички континенти, разбира се, поглеждах и към Антарктида, където по-скоро е да стъпиш, отколкото да караш мотор. Още повече, че една от вдъхновителките ми беше англичанка, която не е просто първата жета, а е първият моторист стъпил на този континент. Прецених, че няма да е добре да отида в гореща Африка с моя тежък и също горещ мотор, затова включих останалите континенти, а този да остане за десерт. И досега минах през пет континента, остава ми шестият – Африка, който предстои да посетя, за да завърша обиколката си. Пътувах не по краткия маршрут – Русия – Щатите, защото целта ми не беше просто да направя кръг около света, а да разгледам повече неща. Разбира се, плановете се променят. Първоначалният беше да направя обиколката за 6-8 месеца, успях за 9, но на части. Имаше хора, които смятаха, че едва ли не искам да направя някакво постижение, заради този кратък срок, което не е така. Истината е, че имах бебе, което ме чака и не можех да си представя да ме няма по-дълго време.
А кой гледаше бебето през това време?
Два месеца преди старта ми, защото трябваше да се съобразя и с метереологичните условия по света, мъжът ми заяви, че идват с мен. Изненадах се и му казах, че иска да превърне приключението ми в семейна ваканция. Но и си дадох сметка, че трудно ще оцелея без бебето, защото го гледах съвсем сама. Малката, както казах, се роди във Франция и бях непрекъснато с нея. И когато тръгнах на обиколката, аз карах отпред, а мъжът ми дондуркаше малката ни дъщеря в колата зад мен. Така пътувахме от България до Индия и всички приключения съм описала в книгата „С милостта на Кали”. Там в един горещ ден се загубихме – колата беше по един маршрут, а аз – по друг. Тогава и катастрофирах... Индийците ми организираха уникална спасителна акция. Обадих се на мъжа ми едва след като вече знаех къде съм и му казах: „Малко се пребих”! Естествено той ми беше сърдит.
Но катастрофата сериозна ли е била?
Можеше да е много по-зле... Счупих си китката и челюстта на три места, но не беше нищо фатално, оцелях! Затова и книгата ми така се казва, защото индийската богиня на смъртта се смили над моята глупост.
Много хора смятаха, че инцидентът ще ме откаже и ще се върна обратно в България, но това ме амбицира още повече. А и още в началото бях наясно, че за 50 и няколко хиляди километра може да ми се случи подобно нещо. Въпросът беше, че съм жива и нямам някакви наранявания, които да ми попречат да продължа. След като се възстанових, пътувах вече сама, което беше и облекчение за мен, защото наистина беше трудно, докато колата с мъжа ми и дъщеря ни ме следваха. И от Индия до завръщането ми сега, карах съвсем сама. Прекалено упорита съм, за да си позволя дъжд, градушка или сняг да ме спрат! И продължавайки сама пътя си, приключенията започнаха да се развиват главоломно – точно така, както си ги бях представяла. Нямах търпение да започна да пиша книгата си, защото всичко беше като в приказка. ,Хората, които ме следваха в социалните мрежи, казваха, че живея като във филм.
Как и откъде продължи сама пътуването си?
Върнах се в Делхи, за да взема мотора и продължих към Непал, Тайланд, Малайзия, Индонезия и Нова Зеландия. Докато заздравяваше ръката ми, преправих маршрута си, защото се падаше точно на Нова година да съм в Нова Зеландия, а аз държах да съм със семейството си. Изпратих „Борис” от Малайзия в Чили – Южна Америка, което беше и следваща част от пътуването. Летях до Австралия, където с молби успях и ми дадоха мотори „Харли Дейвидсън”, с които карах в тази страна и в Нова Зеландия също. След като изкарах Нова година в България, трябваше да летя до Чили, за да взема мотора си и да продължа обиколката. Но пак плановете пропаднаха... Два месеца, след като тръгнах, в Колумбия ме „залови” Ковид. Върнах се у нас, а моторът ми остана там... Заради пандемията се наложи три години да чакам, преди да завърша последната част от пътуването си, което направих сега. Тръгнах в началото на месец април тази година – ден след рождения ден на малката ми дъщеря, която навърши 7 г. Летях до Панама, където беше и мотора ми и оттам минах през Централна и Северна Америка. От Канада тръгнах към Европа, като „Борис” летя до Атина, където се събрахме и прибрахме в България.
Със сигурност имаш много интересни истории, сподели някоя!
Като смесица от красива природа, готини хора, близка до мен и като култура, както и чудесно място за каране на мотор, е Нова Зеландия. Недостатъкът е, че е много далече от България. И сега се сещам за една история там... Нощувах в едно хотелче и вечерта излязох на терасата, която беше обща за всички стаи. Имаше прекрасен залез, но видях една жена, която стоеше точно на мястото, откъдете щеше да стане хубава снимка. Така се заприказвахме. Тя беше новозеландка, разказа ми живота си, който не е бил лек. И аз й споделих откъде съм и какво правя. Казах й, че в момента се намирам на най-далечната възможна точка от дома си, който е на 14 хиляди километра. Тя също ми призна, че за първи път е толкова далече от дома си и е на 120 км. Беше много интересно и забавно да си поговорим двете. В един момент жената каза да изчакам, влезе в стаята си и като се върна, ми подаде шепата си, пълна със стотинки. Отказах да ги взема, но тя толкова ми се помоли и каза, че се възхищава на това, което правя и макар да няма много пари, поне тези стотинки иска да ми даде. Беше истински трогателно и ми стана толкова мило. Изпитах страхотна благодарност към тази новозеландка!
Запознала си се и с Карън Дейвидсън – правнучка на Артър Дейвидсън – един от създателите на марката мотори. Това как се случи?
С Кърън Дейвидсън се запознахме още миналата година. Служител на компанията ме откри в интернет, докато пътувах. Даниел, който е австриец, отговаря за Централна и Южна Европа. И когато се наложи да се прибера от Колумбия, той също дойде в България за събитие, което организирах. Каза, че идва заради мен, защото ми се възхищава и е приел радушно каузата ми. Наистина организира интервю за списанието на „Харли Дейвидсън” и други изяви, за да популяризира това, което правя. И ме покани в Словения на тяхно международно събитие. Там, без да ме предупреди, ме представи на Карън Дейвидсън, което доста ме смути. Разказах й какво правя, тя беше много впечатлена и ми каза да се обадя, като пристигна в Щатите, за да бъде записана историята ми в Музея на „Харли Дейвидсън”. И в Милуоки, в музея, се срещнах с Кърън, а тя ми подари тениска... Досега с нищо не са ме подкрепили, надявам се да ми дадат мотор, с който да карам в Африка! Този континент е следващото ми предизвикателство и дано всичко да е наред, за да го реализирам догодина. Все пак първокласничка ще изпращам наесен.
Смел човек ли си, защото за всичко, което разказваш, се изисква огромна смелост?
Не, не мога да кажа, че съм супер смела в живота си, не съм и страхливка, по-скоро съм предпазлива в някои неща. Но със сигурност това приключение ме направи много по-смела, за което съм благодарна, както и за уроците, които си взех от пътя. Всичко това ме направи по-гъвкава, по-решителна в ежедневния ми живот.
-
В България, в чужбина, на къмпинг - къде известните БГ мами заведоха бебетата си на море
-
ВИП оазис на 600 км от София: Къде си почиват Мат Деймън и братята Лиъм и Крис Хемсуърт
-
Има ли замърсяване в българската акватория на Черно море
-
След предложение на плажа: Никол Шерцингер каза "Да"!
-
Нина Добрев на сватбата на своя приятелка
-
Жоро от "Фермата" 7 организира фолклорен фест в село Градище
-
Топ 3 на най-ефикасните домашни маски за коса
-
Нина Николина на рождения си ден: Голямата ми любов е българският фолклор
-
10 факта за краставиците, които трябва да знаете (освен че са чудни за салата)
-
Готвят се за 3 мин - рисувани морски палачинки (СНИМКИ)
