Най-силното момиченце в света, чаровната лудетина с лунички - Пипи Дългото чорапче навършва 76 години. 
Героинята на Астрид Линдгрен се появява на бял свят на 8 април 1945 г.

„Пипи Дългото чорапче“ е първата публикувана книга на Астрид Линдген. Тя измисля историята през 1941 г., докато гледа болната си 7-годишна дъщеря Карин. 
 
През 1944 година писателката изпраща ръкописа си на издателство „Бониер“. Оттам обаче го отхвърлят. Една година по-късно издателство „Рабен & Сьогрен“ го приемат и така излиза първата книга за Пипи, която се превръща в хит по цял свят.
 
Пипи е силвол на детското, свободно и чисто начало, което никой не иска да губи. Тя е смела, забавна, справедлива и интересна в мисленето и изказа си. А името й е наистина готино - Пипилота Виктуалия Транспаранта Ментолка Ефраимова Дългото чорапче. Е, как да не я обича човек?

Събрахме 10 цитата от книгата, които са вдъхновяващи и винаги могат да оправят настроението ви. 

"Защо вървя заднишком ли? - възкликна Пипи - Не живеем ли в свободна страна? Човек не може ли да живее, както си иска?" 
 
"Ако ви трябвам, да знаете, че съм на същото място, където бях и когато не ви трябвах."

"Щом сърцето е топло и бие както трябва, на човек не му става студено."

"- Какво пише там? - заинтересува се Пипи.
- Пише: "Страдате ли от лунички?" - обясни й Аника.
Тя бутна вратата и влезе в магазина, последвана от Томи и Аника. На щанда стоеше възрастна дама. Пипи тръгна право към нея.
- Не! - заяви решително тя.
- Какво обичаш? - попита дамата.
- Не! - повтори Пипи.
- Не разбирам, какво искаш да кажеш - учуди се дамата.
- Не, съвсем не страдам от лунички! - заяви Пипи.
Едва сега дамата проумя, но когато се загледа в Пипи, не можа да се въздържи и възкликна:
- Но, мило дете, цялото ти лице е обсипано с лунички!
- Ами, че да! - отвърна Пипи. - Но не страдам от тях, а си ги харесвам! ДОВИЖДАНЕ!".


„То наистина не си заслужава — каза Пипи. — Големите хора никога не се забавляват. Имат само купища неприятни работи и глупави дрехи, и мазоли, и данък общоход. - Пък и не умеят да си играят — отбеляза Аника.

"- Уф, като си помислиш, че чисто и просто трябва да пораснеш!
- Кой е казал, че трябва, възрази Пипи. - Ако не се лъжа, тук някъде има едни хапчета… Едни много хубави хапчета за хора, които не искат да порЕснат.“

"— Бих искала да купя 4 литра люкарство — каза Пипи.
— Какво лекарство? — нетърпеливо попита аптекарят.
— Предпочитам такова, дето лекува болести.
— Какви болести? — попита аптекарят още по-нетърпеливо.
— Хм, ами да помага срещу коклюш, мехури по краката, болки в корема, червен вятър и ако случайно си напъхаш бобено зърно в носа и ей такива работи. Би било добре, ако с него може да се полират и мебели. Изобщо да бъде едно превъзходно люкарство."

„Ние живеем, за да правим добро на другите хора. Аз например, живея само заради това. А другите хора, интересно те за какво живеят?"

„Да, много е грозно да се лъже. Но понякога забравям това, разбираш ли?“
 
„Виж, госпожице, когато имаш майка, която е ангел, и баща, който е негърски крал, а самата цял живот си управлявала моретата, не можеш да знаеш как да се държиш в училище сред всичките тия ябълки и таралежи.“