На днешния ден, 14 октомври, отбелязваме Петковден - празник на Параскева Петка Търновска, закрилница на семейството, бременните и родилките. Честит имен ден на всички, които носят имената: Петко, Петка, Петкан, Петра, Петрана, Петрина, Петрия, Петричка, Петкана, Пенко, Пенка, Параскев, Параскева, Парашкев, Парашкева, Паруш, Кева!

По традиция на Петковден се прибира реколтата и се гадае каква ще е зимата. Ако навън грее слънце и листата на дърветата все още не са окапали, зимата ще е тежка. Ако на днешния ден е студено и мразовито, зимата ще е мека и благосклонна.

Вместо да ви изреждаме всички традиции, които се спазват на днешния ден, ви предлагаме виртуална разходка до манастира "Св. Петка" до Банкя.

Понякога човек има нужда да раздвижи не само тялото си, но и да намери храна за душата. Тогава разходка до манастир е най-добрият избор.

Манастирът "Св. Петка", известен още и като Клисурски манастир, се намира в подножието на Люлин планина. В миналото от тук е минавал стар път, свързващ София с Брезник, използван най-вече от търговци.

Манастирът

Старата манастирска църква е била построена преди повече от 300 г. Внушително, нали?! Но времето си казва тежката дума и през 1954 г. тя рухва. Игуменката Мария Магдалена поема инициативата и с нейна помощ е построена сегашната църква. В момента в двора се строи още една нова църква, а в старата се реставрират стенописите. Характерни за целия манастир са ярките цветове. Можете да ги видите дори в старите ниски сгради в монашеската част. През замазката им прозира кирпич - символ на старост, но тъмносините и червени цветни линии около него придават невероятна жизненост на сградата.

До "Св. Петка" води асфалтиран път, така че лесно може да стигнете с автомобил. Ако сте големи ентусиасти, може да опитате и дълга разходка пеша от центъра на Банкя. Пътят е около 8-9 км. Предвидете си обаче време за почивки, както и за връщане обратно, защото манастирът не предлага нощувки. Другият вариант да посетите това красиво място е с междуградски автобус по линията Банкя-село Клисура. Трябва да слезете на разклона, обозначен с табела, и да повървите за кратко пеша нагоре.

Точно след завоя, на който си казвате "Ох, изморих се, повече не мога!", пред ширнала се огромна, красива поляна и до гъста борова горичка се намира манастирът -  един от много, много красивите  в България.

Старият орех хвърля сянка за отмора, а плодовете му ги събират за хапване. Снимка: Росица Тодорова, LadyZone.bg

Не си мислете обаче, че тук има само жилищна манастирска част и църкви. През пролетта градините на "Света Петка" са пълни с цветя - от най-ранните минзухари до лалетата и нарцисите. Лехите се окопават и в тях се садят лук, салати, чесън, домати и други зеленчуци. В средата на двора расте стар орех, който хвърля дебела сянка над пейките и масичката за почивка. И сред цялата тази идилия - червено-кафяви кокошчици разхождат пернати телца.

Ето това са нещата, които показват, че манастирът не е застинала в историята картинка. Животът е в него - в стръкчето домат, което  пораства от семенце, в калинката, изпълзяла по стеблото на цветето, та дори в червейчето, което се опитва да избяга от клюна на кокошката.

Преди да си тръгнете, не забравяйте да запалите свещичка и да хвърлите стотинка в каменното корито на манастирската чешма. За да се върнете отново.