През 1961 г. актрисата София Лорен участва във филма „Две жени“, в който играе млада жена, която се опитва да предпази дъщеря си от ужасите на войната. Филмът е режисиран от съпруга ѝ Карло Понти. Почти 60 години по-късно кинолегендата отново ще се появи на екрана, отново ще играе жена, която се опитва да се грижи за дете, и отново режисьор ще е Понти – Едуардо Понти, синът ѝ от Карло Понти. В интервю за „Entertainment Weekly“ 86-годишната актриса обясни какво я е накарало да се върне на екрана след 10 години отсъствие и да направи този кръг в кариерата си.

Снимка: Getty Images

Едно от нещата, разбира се, е любовта към сина ѝ: „Обичам да работя със сина си, защото двамата се познаваме много добре“, обясни тя. „Харесва ми как режисира ролята ми.

Двамата вече приключиха работата си по филма „Животът пред нас“, в който Лорен играе възрастна жена, оцеляла след холокоста, която решава да приюти и да отгледа сенегалско момченце. Потребителите на Netflix ще могат да гледат филма от 13 ноември.

Това е първият филм на Лорен след телевизионния „Къщата ми е пълна с огледала“ от 2010 г. Дълго време изглеждаше, че актрисата се е отказала от киното, но явно просто си е взела по-дълга почивка:

Търсех роля, която да ме вдъхнови и да ме предизвика“, обясни тя. „Нямаше филми, в които бих искала да участвам. За мен е важно да участвам само във филми, които чувствам подходящи. Когато един актьор прави така, всъщност си прави услуга, защото така създава на екрана един образ, който е достоверен, а това е нещото, което публиката иска най-много.

Снимка: Getty Images

За ролята си в „Животът пред нас“ София Лорен се вдъхновява от спомени от собствения си живот и най-вече преживяванията ѝ по време на Втората световна война. „Тогава бях съвсем малко момиче, но никога няма да забравя преживяванията си по време на войната. Дори да минат 100 години те ще останат с мен.

Снимка: Getty Images

Филмът е един от претендентите за „Оскар“ през 2021 г. и ако Лорен получи номинация, това ще е първата ѝ след 1965 г. Тя вече има една награда „Оскар“ за цялостен принос към киното, но от 55 години не е била в състезание с други актриса за най-престижната награда.