Той е от Габрово. През 2001 г. завършва Геодезия в Университета по Архитектура, Строителство и Геодезия. Оттогава работи по специалността си. През 2003 г. печели зелена карта и остава да живее в САЩ. Освен че е експерт по земната повърхност, може да се похвали с още цял куп умения, хобита и занимания. Свири на китара, владее народни танци, спортува активно, но най-много от всичко обича фотографията и планините. И както самият той споделя, последните две се оказват печеливша комбинация и стимул за другата негова голяма страст – пътуването. За нас е удоволствие да ви представим Владислав Скрежев – един българин, посетил 40 държави от всичките 7 континента на планетата. Само с една раница на гръб и... камера в ръка.
Преди малко повече от година той напуска работа и се впуска в своето поредно, най-дълго - 10-месечно, пътуване в Южна Америка, включващо 9 държави. Отскоро Влади си е вкъщи, в САЩ. Най-вероятно за кратък отдих... преди следващото свое голямо пътешествие. Използваме случая да си поговорим с него и да му благодарим за възможността и ние, макар и отдалеч, да се докоснем и насладим на чудесата и красотите, уловени от неговата камера:
Влади, как се запали по пътешествията? Кога се роди страстта ти към фотографията?
Още от малък родителите ми пътуваха много и макар да не ме взимаха навсякъде (особено като бях малък), често обикаляхме из България. Наслаждавах се на всяко пътуване, било то до близкия Балкан или до морето, което ми се струваше тогава като цяло едно приключение в някакъв друг свят. След падането на желязната завеса в рамките на 2 месеца имах шанс да отида в 4 държави и оттогава апетитът ми към далечното и непознатото само расте. Страстта към фотографията се зароди може би преди 10-на години, когато с малък цифров апарат обикалях из националните паркове на американския запад. Бях станал член на българския Фотофорум, където получавах оценки, мнения и упреци, учейки се от други български, предимно любители фотографи. Станах “жертва” на така наречената дигитална революция във фотографията, но има много да уча.
Какво мислиш за романите от детството – онези с приключенски дух и жадни за далечни пътешествия герои? Имаш ли си любими такива, които са те вдъхновявали, и кои са те?
Май всеки от нас е пътувал тайно в страната на Шехерезада, по следите на Малкия Мук и най-вече с приключенията на Симбад мореплавателят. Последният определено ми беше любимец. Естествено не бива да пропускам и Жул Верн, най-великият подстрекател на детската фантазия и авантюризъм. По-късно намирах и други съвсем истински пътешественици, които ме вдъхновяваха и показваха, че светът съвсем не е така голям и че мечтите нямат граници.
Най-много обичаш да снимаш...
Планините. Магията им е безкрайна…
Кои места по света си посетил и къде искаш още да отидеш?
Кракът ми (нескромно казано) е стъпвал на всичките седем континента в над 40 държави. В торбата с посетени екзотични държави и места се търкалят Непал, Нова Зеландия, Великденските острови, Перу, Колумбия и Антарктика - списъкът е дълъг, но още по-дълъг е и този в графата “Непосетени”.
Там са Монголия, Куба, Египет, Исландия, Китай, Близкия изток и Югоизточна Азия. Обичам да държа списъка дълъг, за да остава по нещо неизпълнено, което да ме гъделичка предизвикателно и да ме държи в приятно очакване.
Имаш ли си любими места, където би искал отново да се завърнеш, и които би препоръчал на всеки страстен пътешественик?
Има, разбира се, такива места. Кауаи - един от Хавайските острови е едно от тези места, които, колкото и да са цивилизовани и туристически, те привличат безумно с магичните си изгреви и залези, топлия климат и уникална природа. Гватемала също ме изненада приятно и ме накара да се влюбя в нея. Нова Зеландия е също един от онези магнити, които не те пускат лесно, както и Непал. Понякога това не е само мястото и природата, но и хората там, и запечатаните емоции, които те карат да се завърнеш отново и да усетиш мястото по нов, по-различен начин.
Кое е най-красивото място, на което си бил?
Трудно е да се каже. Толкова са много. Ако трябва да избера и да сътворя един вълшебен свят, може би бих взел северния бряг на Кауаи, наречен Napali coast, новозеландските фиорди, снежните исполини на Перуанските Анди, Големия американски каньон, езерата на североамериканските Скалисти планини, ледниците от Антарктика, боливийските солни плата и водопадите Игуасу. Светът е красив навсякъде, най-вече около самите нас. Хубаво е да му се наслаждаваме, но и да го пазим.
А най-опасното?
Опасностите са навсякъде, но страховете са в самите нас. Всяко място може да бъде опасно и недружелюбно. Пътувайки човек се учи да преценява всичко около себе си и да ограничава опасностите. Обикалял съм в нощни часове из гетата на Рио де Женейро в Бразилия, на Лима в Перу, Найроби в Кения и никога не ми се е случвало нищо лошо. Понякога е въпрос на лош късмет, но най-важното е човек да се научи да не показва страха си.
Би ли споделил най-странните, забавни или нелепи ситуации, в които си се озовавал по време на път?
В тази графа попадат 90% от пътуванията. Казват, че едно пътуване не се превръща в пътешествие, докато нещо не се прецака. А това е неизбежно. Важното е да му се наслаждаваш. Миналата година например забравих камерата си в едно такси в Перу в доста беден район на страната. Установих липсата й половин час по-късно и когато се върнах на стоянката таксито вече го нямаше. Шансът да я намеря бе почти нулев, но имах шесто чувство, че ще излезе отнякъде. С помощта на друг таксиметров шофьор се върнахме пред пирамидите, откъдето бях хванал първото такси, а там чакаше шофьорът с камерата, та дори се зарадва повече и от мен, че съм се върнал да си я взема. Разплаках се. Изводът е да не си забравяте вещите особено на път и на непознати места, но и също, че има човечност навсякъде.
Пътуването ми като цяло из Южна Америка ме бе поставило в интересна ситуация по отношение на паспортите. Аз имам цели два. Тръгнах да пътувам с американския си паспорт от Колумбия, макар че на този континент е много по-добре да си европеец. Американците не ги обичат навсякъде (и с право) и плащат в доста държави такси за влизане. Оказа се, че смяната на паспортите не е толкова лесна, особено преминавайки границите по сушата. След два неуспешни опита в Еквадор и Перу се наложи да летя до Боливия, за да сменя паспортите и да мога да продължа с българския. Родният паспорт в момента отваря много врати по света, така че не се страхувайте да го използвате!
Случайните ми срещи с българи по света също винаги са били интересни. В Найроби (Кения) например бях два дни след атентатите в един Мол преди 2 години. Вървейки из голям парк с езеро и водни колела видяхме с моя приятел плакат-календар на Левски Спартак. Собственикът се оказа българин, а и разбрахме, че половината казина в града ги държат нашенци. На кораба за Антарктика тази зима също имаше българка, едно от последните места, където бих очаквал да срещна съграждани.
Неизбежно е да не ти задам и този въпрос: Къде жените по света са най-красиви?
Красотата има много лица. България за мен ще си остане люлката на женската красотата.
Не е тайна, че източноевропейките са едни от най-красивите жени в света. Надявам се това да се запази и за в бъдеще и натуралната красота да не бъде изместена от кича и подражанието. Харесвам женствеността на южните народи. В Южна Америка също има много красиви и жизнерадостни жени, които не свалят усмивките от лицето си. Определено там бих сложил аржентинките и колумбийките в челната класация.
