Любимото предаване на хиляди зрители - "Стани богат", което изпитва ума, концентрацията и знанията на участниците - тази година навършва 25 години! Вихрушка от емоции, истории, различни хора с различни съдби, обединени от едно - жаждата за нови знания и обогатяване на съзнанието. През годините "Стани богат" претърпя много промени, но никога не напусна сърцата на публиката. Ето какво сподели един от най-емблематичните режисьори на "Стани Богат" - Виктор Чучков - по повод рождения ден на предаването!
25 години „Стани богат“! Виктор, спомняте ли си първия момент, в който влязохте в студиото и си казахте: „Това не е просто телевизионна игра – тук има нещо много специално“?
Специалното, което мен ме впечатли, беше, че за втори път влизах тогава в подвижна телевизионна станция с 6-7 камери, които трябва да следиш едновременно, да ги направляваш и да търсиш психологическите моменти в предаването. Това е много важно, за да се създава очакване, напрежение, и интересен ритъм. И това ми беше предизвикателството още в първите моменти.
Как се режисира напрежението?
В това предаване трябва да има режисьорска намеса, но деликатна, също и монтажа е важен, за да извадим интересните, силните моменти, точно тази психология на неочакваното-какво ще се случи, ще познае ли участникът или ще загуби. Всъщност е много простичко – има един участник, един водещ и публика, която донякъде е като третият играч. Ако усещаш емоциите на хората, в един момент много бързо го овладяваш.
Кое е по-трудно – да режисирате спокоен човек или човек, който е толкова притеснен, че едва говори?
Аз винаги съм се опитвал да използвам естествеността на нещата в живота. Ако се получи някакъв недостатък, който някои хора ще кажат, че ще развали нещата, напротив – аз гледам да го използвам и да го направя интересен за зрителя. Един притеснен човек също би бил много интересен, както и този, който е абсолютно сигурен в себе си.
Какво е различното между „Стани богат“ и киното и сериалите?
Шоуто е много по-непредвидимо, защото ние не манипулираме зрителя и участника. Просто наблюдаваме действителността и се опитваме да не изпуснем уникалността на всеки един участник.
Във филмите и сериалите всичко е предварително мислено, написано. Докато в „Стани богат“ режисьорът трябва само да подпира и да изважда, да не стават безлични участниците и водещият и да се създава съспенс. Но без манипулация, без намеса.
Има ли режисьорска „тайна“ на „Стани богат“?
Според мен тайната е в ритъма. Всички хора сме емоционални и трябва да свържем зрителя с това, което се случва на екрана. Най-лесно зрителят се свързва по чисто емоционален път.
Основното е да усетим уникалността на всеки участник и да хванем неговите моменти. Ако тази връзка между зрителя и малкия екран се счупи, нещата стават негледаеми.
След 25 години зад кулисите на „Стани богат“ – какво разбрахте за българина?
Това, което винаги ми е харесвало, е, че се подбират интересни и знаещи хора, които по някакъв начин повдигат интелектуалното ниво на малкия екран и на хората, които гледат.
Там няма клюки, няма дребнави неща. Говори се за големи световни и български факти – исторически, съвременни. За хора, които имат знания, интуиция, интелект и са умни.
Как се режисира водещ като Ники Кънчев? Имали ли сте конфликти заради насоките в слушалката?
За мен работата на режисьора и редакторите е свързана точно с търсене на баланс. Да няма налагане. Нашата задача беше да помагаме на Ники.
Той е изключително неконфликтен човек. Много ми вярваше на начина, по който представям него и участниците. Никога не сме имали конфликти. Ники Кънчев е изключителен водещ на това предаване и от него зависи много, както и целия облик и успех на „Стани богат“.
Защо според вас форматът е толкова дълголетен?
Първо, защото е позитивно предаване. Негативните предавания често омръзват на хората. Създават някаква вътрешна война.
Това е изключително позитивно предаване, което се гради на любов към хубавите неща в света.
И концепцията му е просто адски чиста. Един човек има една цел – да спечели едни пари със своите знания. Освен знанията, тук е нужен и интелект, за да се справи със своите съмнения – дали ще сбърка, дали няма да сбърка. Това колебание често го има.
Играта е измислена гениално като конструкция. И затова ще си работи още много години.
Ако трябва да върнете един участник от 25-годишната история, кого бихте избрали?
Не мога да се сетя име, но е имало такива участници. Когато усетиш, че целият екип вече е много концентриран и хората наоколо се струпат да гледат какво става, това означава, че този участник е превзел вниманието и интереса на всички.
Имало е такива моменти, в които играта е продължавала много дълго. И като свърши, си казваш: „Уау, как се получи!“
Но аз не ги разделям – човекът интересен ли е или не е интересен. Може да е звезда, а може да е абсолютно човек, когото никой не познава, но с огромен вътрешен свят, познания и любопитство към живота.
Това е игра за любопитни към живота хора. Към богатството на света.
В киното режисьорът контролира историята. В „Стани богат“ тя се ражда в реално време. Това освобождава ли ви?
На мен ми е било интересно да гледам какво се случва пред мен на екрана. Човекът в душата си е като един ловец – иска да разбере, да види, да опита да познае. И когато се случват неочакваните неща, точно това е най-сладкото и най-интересното.
„Стани богат“ е като нещо документално, което се случва пред нас. Ние не се намесваме с режисура, не се намесваме с инструкции. Това е уникалното.
Ако трябва да опишете с един кадър 25 години „Стани богат“, кой е кадърът, който виждате?
За мен беше изключително интересно всичко, което се случва зад кадър. Всички хора, които го правехме – огромният екип, продуценти, редактори, оператори, хората със звука, организатори, стейдж мениджъри.
С всичките ни трудности, които зрителите не усещат и не трябва да усещат, за да се реализират тези предавания. Даже по едно време се бях фиксирал с една идея да се направи игрален сериал за този друг живот, който зрителите не знаят.
В един момент така се потопих в тази професионална среда, че ми стана много интересно, защото там има едно друго богатство, друг живот.
И това беше хубавото – че всеки даваше всичко от себе си, всеки се стараеше да направи максимално добре нещата спрямо позицията, на която работи.
И така, беше много весело.
Изберете LadyZone като любим източник в Google
