Виктор Чучков: "Стани богат" е игра за любопитни към живота хора. Към богатството на света

Тази есен култовата телевизионна игра „Стани богат“ по bTV отбелязва 25 години в ефира на България. Четвърт век, през който предаването вдъхновява, забавлява и доказва, че знанието е истинска ценност, превръщайки се в едно от най-обичаните и разпознаваеми телевизионни заглавия у нас. По този повод днес разговаряме с един от най-емблематичните режисьори на предаването - Виктор Чучков!

25 години „Стани богат“! Виктор, вие сте един от режисьорите, които са оставили своя отпечатък върху предаването. Спомняте ли си първия момент, в който влязохте в студиото и си казахте: „Това не е просто телевизионна игра – тук има нещо много специално“?

Специалното – това, което мен ме впечатли, беше, че за втори път влизах тогава в подвижна телевизионна станция с 6-7 камери, които трябва да следиш едновременно на екрана, да ги направляваш и да търсиш психологическите моменти в предаването, защото това е много важно, за да се създава очакване, напрежение, непрекъснат ритъм, който трябва да се владее, за да стане предаването още по-гледаемо и интересно за зрителите. И това ми беше много интересно още в първите моменти. В началото имаше огромен ентусиазъм, предполагам, че и сега също има. Сменят се нови екипи, нови режисьори. Аз може би бях вторият или третият режисьор на предаването. Това е било някъде в 2000-2002 г., в този период. Толкова отдавна, че вече не помня точните дати.

Как се режисира напрежението? Защото зрителят вижда само човека на стола, но зад този човек има много камери, режисьор, монтаж, звук, осветление… Как се постига усещането, че всички в студиото сякаш затаиват дъх заедно с участника и се стига до невероятен съспенс?

То е много различно – многокамерно може да се снима и предаване, в което няколко човека разговарят в интервю, и там обикновено трябва да има една ненамеса режисьорска. А пък в това предаване трябва да има режисьорска намеса, за да помагаме да си извадят интересните моменти, силните моменти, точно тази психология, за която говоря.

И всъщност то е много простичко, защото има двама участници, т.е. един участник и един водещ, и разбира се, има една публика, която е третият участник в тази концепция на предаването. Всъщност в един момент това е много лесно, ако го овладееш, ако усещаш емоциите на хората, включително и на водещия, който трябва да прикрива кой е отговорът, пък в същото време по някакъв начин да създава интерес, да създава интрига в цялата игра.

В един момент много бързо го овладях и ми стана интересно. С удоволствие ходех на снимките. Бяхме една страхотна група с операторски екип, които сега също работят голяма част за bTV по още много предавания. Беше ми много интересно – психологическа игра.

В годините, в които вие сте били режисьор – има ли въпрос, участник или игра, които никога няма да забравите именно заради това, което сте преживели в студиото, а не заради това, което зрителите са видели на екрана?

Сега точно не мога да си спомня за нещо толкова конкретно, което да съм го запомнил, но в крайна сметка хората не са еднакви – има хора, с които се получаваха много по-интересни, по-емоционални неща, хора, които повече се отваряха пред камерата, да се разкриват, да говорят, бяха много по-открити и директни. И те бяха по-интересните при всички положения, защото това не са актьори, които застават пред камерата, и не са хора, готови да участват в телевизионно шоу по някакъв начин.

И това много зависеше от водещия Ники Кънчев, за да може той да ги предразположи, да ги отпусне. И това зависеше много и от него. Аз съм имал достъп понякога да му казвам някакви неща в слушалката, както и на операторите – кой къде да се премести, на каква крупност в този момент, кога да тръгне плавно напред с вариото към някого, кога да се направи повече пауза или темпото на камерите да се засили. И съм се съобразявал с това, което става на сцената пред нас.

Кое е по-трудно – да режисирате човек, който е абсолютно спокоен, или човек, който е толкова притеснен, че едва говори?

Аз винаги съм се опитвал от естествеността на нещата в живота, понякога и на хората, включително и понякога и в сериал, като снимам, ако се получи някакъв недостатък, който може би някои хора ще изплашат и ще кажат: „Тук сега нищо няма да стане“, напротив – да използвам тези неща и по някакъв начин да ги направя интересни за зрителя. Не да ги махнем и да отстраним тези недостатъци.

Да, един притеснен човек също би бил много интересен, както и този, който е абсолютно сигурен в себе си.

Режисьор сте и на игрални филми, и на сериали. Има ли нещо, което сте пренесли от кино и ТВ продукциите в „Стани богат“? Кое е по-непредвидимо по отношение на режисирането – филмите, сериалите или шоу като „Стани богат“?

Шоуто е много по-непредвидимо, защото ние не манипулираме зрителя, не манипулираме присъствието на участника. Ние, като едно риалити, просто наблюдаваме действителността и се опитваме като режисьори да не изпуснем уникалността на всеки един участник. Това е задачата.

Докато във филми и сериали всичко е предварително мислено, написано. Особено в сериалите има строг сценарий, който се следва, диалог. Просто с фантазията си трябва да се представиш как ще се разкаже и как ще се реализира на екрана, за да въздейства максимално силно и интересно.

Докато в „Стани богат“ трябва да има тази режисьорска ненамеса, т.е. режисьорът трябва само да подпира и да изважда, да не стават безлични тези участници и водещи и да се създава един съспенс през цялото време. Но това трябва да се прави без манипулация, без намеса.

Докато в един игрален филм режисьорът може да си играе страшно много с монтажа, с измислиците, с фантазии. Сериалите и филмите – това са фантазия. В реализацията си много често зависят от фантазията на хората, които пишат, и хората, които снимат. Така че нещата са доста различни.

Но иначе, когато аз бях режисьор на „Стани богат“, буквално преди няколко години бях завършил НАТФИЗ – и аз нямах нито игрален филм, нито сериал. Бях снимал късометражни филми, бях снимал много музикални клипове по това време на много интересни български известни изпълнители, но аз нямах опита във филми.

Но така или иначе, аз съм пренасял винаги моето режисьорско виждане към киното, това, което съм учил да правя, и това, което съм искал да правя – и ако ти това го владееш, телевизията в един момент също може да бъде много приятно и много лесно за правене. Тоест нещата не са чак толкова различни.

Има ли някаква режисьорска „тайна“ на „Стани богат“, която зрителите никога не биха забелязали, но вие знаете, че е изключително важна за магията на предаването?

Според мен тайната е в ритъма. Всички хора сме емоционални и когато и зрителите гледат такъв тип шоу или друго по телевизиите, ние трябва да свържем зрителя с това, което се случва на екрана. И тайната е, че най-лесно зрителят се свързва по чисто емоционален път.

И за мен това е основното нещо. Просто да усетим уникалността на всеки един участник, на всеки един играч. И така да хванем неговите моменти, че да направим тази връзка между зрителя и малкия екран. Ако тази връзка се счупи, нещата стават често негледаеми.

Режисирали сте формата и за македонската телевизия?

Да, имаше един такъв момент. Процентите бяха взели правата да правят и за Македония. Идваха македонски участници. Също беше много любопитно и интересно.

Какви разлики забелязахте при участниците и въобще реализацията на това предаване? Ако направим паралел между българската версия и македонската?

Това беше доста отдавна. Беше за кратък период македонските предавания. Но това, което ми направи впечатление, е, че се преливаха и сливаха и бяха някои исторически факти за кой българин, кой македонец... Това основно помня.

Имаше въпрос за македонски поет и там бяха Вапцаров, Смирненски и т.н. Българската публика реагираше малко така учудено. Но това са нормалните неща от историята ни в живота, които всички знаем.

Така че да, не ме очуди толкова много. Просто беше забавно.

Ако насочвам въпроса тогава така, Виктор: след 25 години зад кулисите на „Стани богат“ – какво разбрахте за българина, което не знаехте, преди да започнете да снимате това предаване?

По принцип „Стани богат“ – на мен винаги това, което ми е харесало в него, е, че там се подбираха и сега се подбират просто интересни и знаещи хора, които по някакъв начин повдигат интелектуалното ниво на малкия екран. И не се говоря само за малкия екран – те повдигат нивото на хората, които гледат. Което е много важно нещо.

И то не е просто някакво образователно предаване, а е нещо, което, като го гледаш, ти минаваш на едно от друго ниво. Там няма клюки, няма дребнави неща. Там се говори за големи световни и български факти – исторически, съвременни. За хора, които имат доста знания или пък интуиция, интелект и са умни.

Което е много похвално – да има повече такива предавания и зрителите да ги гледат масово, както се гледа „Стани богат“ масово.

Като говорим за „Стани богат“, тук няма как да не споменем централната фигура на мистър „Стани богат“ – Ники Кънчев. Как се режисира водещ като него? Търсехте ли конфликт между неговата интуиция и вашите насоки в слушалката?

За мен работата на режисьора, както и работата на редакторите, които работят с този тип предавания, е свързана точно с търсене на баланс. Да няма налагане. И нещата да стават много фини по някакъв начин.

Т.е. нашата задача беше да помагаме на Ники. Той е един изключително неконфликтен човек. Така че тук изобщо не можем да говорим за някакви сблъсъци и конфликти. Той много ми вярваше на начина, по който представям него и участниците. И тази психология, която се получаваше вътре, която им беше най-интересното нещо.

Така че никога не сме имали конфликти. Аз се познавах с него малко по-рано, няколко години преди това, защото бях режисьор на едно предаване – „Джубокс“, в което изгря звездата на Део. И Ники Кънчев беше единият сценарист, а другият беше Александър Жеков. Те се редуваха през предаване с техните сценарии.

Така че аз познавах Ники буквално година-две преди да ме поканят в „Стани богат“ да работя също. И вече имахме някаква основа на взаимоотношения.

Ако можехте да върнете само един участник, един въпрос и една игра от цялата 25-годишна история на „Стани богат“ и да ги изгледате отново в студиото – какво бихте избрали?

Не мога да се сетя име, но имаше такива участници. Когато усетиш, че целият екип вече е много концентриран – и дори хората, които наоколо имат някаква друга работа около подвижната телевизионна станция, и някакси се струпат така отстрани да гледат и да слушат какво става – това много означава, че този участник вече е презел до голяма степен вниманието и интереса на всички, още докато го правим.

Имало е такива моменти, в които е продължавала много дълго играта. И като свърши, си казваш: „Уау, как се получи!“

Имаше също такива предавания с известни хора. Помня, имахме на гости Христо Стоичков. Беше вълнуващо тогава, пак благотворителни епизоди. И други интересни личности.

Така че, но аз не ги разделям. Тоест той човек е ли интересен или не е интересен. Може да е звезда, да е интересен. Може да е абсолютно човек, когото никой не познава. Но всъщност с огромен вътрешен свят, с огромни познания, с огромно любопитство към живота.

Това е игра за любопитни към живота хора. Към богатството на света.

„Стани богат“ е световен формат със строг Библия-гайд. Къде успяхте да вкарате вашия личен режисьорски почерк и творческа свобода?

Режисьорската намеса не може да бъде голяма. Аз не мога да режисирам. Аз нямам право да казвам на участника каквото и да било. Аз даже нямам досег с него. Това е просто като документален филм, когато ти виждаш една личност пред тебе.

И просто с твоята фантазия трябва да опиташ да бъдеш обективен. Изключително обективен. Нито да го осмиваш, нито да го преправяш по някакъв начин. А напротив – това да бъде човекът, който е пред теб. Но ти чрез снимането и камерите да го покажеш максимално автентично на зрителя. Кой какъвто е.

Защо според вас форматът е толкова дълголетен?

Първо, защото е позитивно предаване. Защото негативните предавания често омръзват на хората. Създават конфликти между тях. Създават крайни мнения вляво и вдясно. Създават някакъв конфликт. Създават някаква вътрешна война. Аз харесвам този, не харесвам онзи. Пък аз харесвам този.

Това е от типа изключително позитивни предавания, които се градят на любов към хубавите неща в света, в който ние съществуваме, откакто има човечество на земята.

И концепцията му е просто адски чиста. Концепцията му е гениална. Един човек има една цел – да спечели едни пари със своите знания. И ние виждаме как водещият му подава понякога малко, не го насочва, даже се опитва да го заблуди. Има тая психология вътре.

И освен знанията, тук е нужен наистина един интелект на участниците, за да могат те да се справят със своите съмнения. Дали ще сбъркат, дали няма да сбъркат. Дали са абсолютно сигурни, че това е верният отговор. Или не са сигурни. Това колебание, което често го има.

Играта е измислена гениално като конструкция. И затова тя ще си работи още години, много години може да се гледа. И никой не му писва да я гледа.

Ако днес ви предложат отново да седнете за пръв път на режисьорския стол на шоуто, какво първо нещо бихте променили във визията или динамиката му? След целия опит, който имате след всички години, които шоуто има в България?

Тя, визията, не може. Това са предавания, които имат библия. Ние нямаме право в България да направим нещо много по-различно от това, което е самата библия, от създателите и е написано.

Това трябва да бъде с този декор. Трябва да бъде с тази светлина. Трябва да бъде с този брой камери. И някакси много неща зависят от водещия. И, разбира се, от участниците – доколко водещият ще им помогне те да се отпуснат и да се отворят, за да стане интересно.

Ролята на водещия е огромна – и може би една от най-важните вътре в предаването. Не всеки водещ би могъл да прави това и да го прави с толкова непрекъснато различни хора и някакси да влиза в тях. И това е голямото умение на Ники Кънчев, което той успява да постига от самото начало.

Има ли въпрос, който и до днес ви държи буден и ви кара да се усмихвате заради неговата необичайност, трудност или ловкия начин, по който участникът се е измъкнал? Нещо, което просто да не може да ви се избие от главата?

Въпросите са си много трудни. Много често има изключително трудни въпроси, почти нерешими, когато може би участникът просто в главата си хвърля ези-тура на кой да заложи.

Така че всички въпроси там винаги са били от едно ниво доста труднички. Те са толкова необятни въпроси. Виждаме, че те не се повтарят и не свършват толкова години – възможността за задаването на интересни и трудни въпроси.

Може би на това се дължи дълголетието на „Стани богат“ – има много специфичен ритъм. Не е нито чист куиз, нито класическо шоу. Как се пази този баланс между знание, напрежение, човешка история и телевизионно зрелище?

Това зависи от много хора, защото това не го прави един човек – цялото предаване. Както казах, има редактори, има водещ, от чието присъствие основно зависи изгледът на предаването, как ще бъде психологически. Има режисьор, има оператори, има продуценти, има хората, които измислят тези въпроси.

Така че има много стриктна дисциплина в правенето на цялото нещо, което зависи от продуцента и е много важно.

В киното режисьорът контролира историята. В „Стани богат“ истинската история се ражда в реално време и може да тръгне във всяка посока. Това освобождава ли ви или ви плаши като режисьор?

На мен ми е било интересно, докато снимам и гледам какво се случва пред мен на екрана. И когато на нас не ни е интересно, хората, които го снимаме, всичко се получава – то е като в един филм.

Ако в един игрален филм се случват неща чрез актьорите и сюжета, които са абсолютно предвидими, това унищожава един филм. Той става негледаем, той става безинтересен, там няма очакване.

Човекът в душата си е като един ловец. Един ловец, който пред него се случва нещо и той иска да разбере, иска да види, иска да опита да познае. И когато се случват неочакваните неща, неочакваните неща, както и във филмите, точно това е най-сладкото нещо и най-интересното, което се случва и в „Стани богат“ на живо, защото той си е като нещо документално, което се случва пред нас.

Ние не се намесваме с режисура, не се намесваме с инструкции. Това е уникалното и то е прехвърлено от някаква форма драматична от живота.

Чарли Чаплин е казал в своите книги, че следва една много проста структура на линия. В първите минути на филма си пуска главния герой в неприятности. До края на филма зрителят гледа как този герой ще се спаси.

Това е същата структура, ако помислим така. Задават се едни трудни въпроси, те се трупат, той ще изгуби или няма да изгуби парите, ще бъде изхвърлен или не, и зрителят до края гледа как той ще се спаси. Ако спечели, още по-добре. Но нещата в живота имат много рядко хепиенд. Това е.

Дълги години вие сте емблематично лице за българската киноиндустрия, режисьор на страхотни филми, както и сериали по телевизията. Кой български актьор или актриса би имал феноменално представяне в шоу като „Стани богат“? И ви е любопитно да го видите като участник?

Бих искал да видя Захари Бахаров да седне на стола. Това не е да правиш шоу, т.е. предаването печели от това, че участниците са просто хора от живота около нас. Които всеки може да вземе на този стол.

И чарът е в това, че тези хора не играят. Разбирате ли, че те не се правят на някой. Да, че сега един актьор би мислил по друг начин.

Освен това, адски важно е този интерес и тези знания, заради които ти сядаш на този стол. Така че вече, ако сложим актьор… Представете си само с актьори да бъдем. Би станало друг тип концепция като цяло.

Всичките участници са били наистина интересни хора от различни социални слоеве, от различни професии. И това също е причина за гледаемостта, защото свързва максимален кръг хора от зрителите.

Защото това не е предаване, в което участват само зъболекари, или хирурзи, или определен тип хора. А че има огромен кръг от социални пластове и от различни професии. И това го прави още по-интересно, защото много хора могат да се свържат по-лесно с предаването и с тези участници.

Защото все пак всеки от някаква професия има специфични знания и нива.

И накрая – ако трябва да опишете с един кадър 25 години „Стани богат“, кой е кадърът, който виждате? Не логото, не водещия, не парите – един човешки момент, който за вас събира всичко, което това предаване е било през годините.

Ами не знам, тогава имах едно усещане и в един момент едно впечатление, че за мен беше толкова интересно всичко това, защото ние всички сме зад кадър. С изключение на Никитън, че ние не сме пред камерите.

И за мен в един момент беше изключително интересно просто целият живот, който е зад камерата, който е зад кадър. Всички хора, които го правихме. Даже по едно време се бях фиксирал с една идея да се направи сериал. Игрален сериал.

За една такава суматоха и за друг живот, който зрителите не знаят – за хората, които го правят. Това е огромен екип и хора със звука, които се занимават, и оператори, организатори, стейдж мениджъри.

С всичките ни по някаква трудност, която зрителите не усещат и не трябва да усещат, за да се реализират тези предавания. Тогава това ми беше картината и тя ми беше много интересна.

И ми се искаше в един момент, даже не помня на кой ще поделя, да направим един телевизионен сериал точно за нещата зад камера.

Аз бях твърде млад тогава, няколко години след като бях завършил НАТФИЗ. Това е било може би 5 години след като съм завършил.

И в един момент така се потопих в тази професионална среда, когато ходехме на снимки, че ми стана много интересно, защото там има едно друго богатство, друг живот.

И това беше хубавото – че всеки даваше всичко от себе си, всеки се стараеше да се докаже от екипа, да прави максимално добре нещата спрямо позицията, на която работи.

И така, беше много весело.