На 19 септември 1911 г. е роден големият британски писател и поет Сър Уилям Голдинг. Носител на награда "Букър" (1980) и Нобелова награда за литература (1983), той става световноизвестен с романа си "Повелителят на мухите" (1954). Днес се навършват 113 години от рождението на Уилям Голдинг, а ние отдаваме почит към живота и творчеството на писателя с уводен откъс от книгата в превод от английски на Димитри Иванов.
Първа глава
Гласът на раковината
Русокосото момче се спусна от скалата и затърси път към лагуната. Беше свалило униформения ученически пуловер и го влачеше след себе си с една ръка, но въпреки това сивата риза лепнеше по него, а косата му се беше сплъстила на челото. Над опустошената растителност, която прорязваше джунглата като дълга рана, тегнеше влажна жега. Както се препъваше между лианите и прекършените стъбла, една птица - златисто-червено видение - се стрелна нагоре с писък на вещица; като ехо се разнесе друг вик:
- Хей! Почакай!
Листакът край опустошената ивица се раздвижи, посипаха се рой капки.
- Почакай! - продължи гласът. - Заплетох се.
Русокосият спря и оправи чорапите си с привично движение, за миг сякаш не бе в джунглата, а из родните места. Гласът отново се обади:
- От тези пълзящи работи просто не мога да вървя.
Притежателят на гласа се измъкна заднишком от гъстака, а клонките задраха по омазаното му яке. Голите му колене бяха пълнички и изподрани от трънака. Наведе се, отстрани внимателно тръните и се обърна. Беше по-нисък от русокосия и много пълен. Приближи се, търсейки къде да стъпи, и погледна през дебелите стъкла на очилата си.
- Къде е човекът с мегафона?
Русокосото момче поклати глава:
- Това е остров. Поне струва ми се, че е остров Онова там, в морето, е риф. Може би тук изобщо няма възрастни.
Дебеланкото погледна стреснато.
- Ами пилотът? Но той не беше в пасажерския салон беше в кабината отпред.
Русокосият се беше взрял в рифа с присвити очи.
- Ами другите деца? - продължи пълничкият. - Все някои трябва да са се измъкнали. Не е ли тъй?
Русокосият запристъпя с видимо безразличие към водата. Опитваше се хем да се държи естествено, хем да не показва прекалена незаинтересованост, но пълното момче забърза подире му.
- Въобще никакви възрастни ли няма?
- Мисля, че не.
Русокосият каза това тържествено; след това го обхвана радостта от осъществената мечта. Насред прореза опустошена растителност той се изправи на глава и се засмя на объркания образ на дебеланкото.
- Никакви възрастни!
Дебеличкият се замисли:
- Пилотът…
Русият спусна вирнатите си крака и седна на земята, от която се издигаха изпарения.
- Сигурно е отлетял, след като ни стовари. Тук не би могъл да се приземи. Самолет с колела не може.
- Нападнаха го!
- Сигурно ще се върне. Пълничкият поклати глава.
- Когато се спускахме, погледнах през илюминатора. Видях другата част на самолета. От нея излизаха пламъци.
Огледа нагоре и надолу ивицата от покосени дървета.
- Корпусът е направил всичко това.
Русичкият протегна ръка и докосна назъбения край на прекършен ствол. За миг лицето му изрази интерес.
- Какво ли е станало с него? - запита той. - Къде ли се е дянал?
- Бурята го е завлякла в морето. Ама беше бая опасно, като падаха тия дървета, а? Сигурно е имало още деца вътре.
Поколеба се, после продължи:
- Как се казваш?
- Ралф.
