Той е млад, енергичен, позитивен, малко щур и много влюбен. Той е актьор, а от съвсем скоро вече и водещ. Програмата му е изключително натоварена, но въпреки това винаги намира време да спретне някоя и друга изненада на любимата си, която много обича.
През февруари месец Сашо Кадиев и неговата приятелка Таня имат годишнина - една година откакто се познават. Поводът беше хубав, затова се уговорихме да се срещнем в едно заведение, за да си поговорим. Нали споменахме вече, че той няма много свободно време измежду ангажиментите си. Е, уговорката се промени в последния момент и той ми звънна, че няма да успее. Покани ме у тях, предложи ми топли чехли, чаша минерална вода, а докато приготвяше по чаша ароматно кафе, ми хрумна да го питам следното:
Виждам, че добре се справяш в кухнята. Готвиш ли?
Ами, опитвам се. Снощи например направих една много хубава паста с прекрасен сос според Таня. Приготвих я така – нарязах пилешко бонфиле на фино с лук, овкусих с подправки, черен пипер, бял пипер, сол. В масло запържих до златисто лука, месото, след това идва ред на сметаната, нарязани сиренца, италианско песто две лъжици и още няколко нещица. И това се бърка и заливаш пастата…
Това хич не ми прилича на опит за готвене!
Това нещо съм го правил хиляда пъти.
Какво е настроението покрай Свети Валентин?
Ами, ние сме си влюбени през цялото време, защото си се обичаме и ни е много забавно и приятно, така че Свети Валентин не е още един повод да ни стимулира допълнително.
Е, все пак ще празнувате, макар и скромно, нали?
Все пак съм на работа цял ден до вечерта. Традиционно или ще се съберем с група приятели, което е малко вероятно, или аз и Тяна просто ще излезем някъде да се почерпим, да изпием по чаша вино и да похапнем, и после вкъщи да се полюбим малко.
Аз съм й купил подарък, но тъй като не мога да пазя изненади в тайна и й го подарих онзи ден.
Е, кажи ни какъв е?
Не е нещо особено оригинално.
За нея сигурно е!
Отидох сам в магазина и й купих едни много хубави ботуши, кафяви с висок ток, до коляното.
Какво по-впечатляващо си правил за нея?
В началото, когато се загаджвахме, бях наел стая в един хотел в центъра на София, тематична в десен Кейп Таун, декориране с биволски десени и кожи. Аз бях разбрал предварително, че тя обича калии, така че цялата стая беше в цветя. Вазички с маргаритки, бутилка вино, приглушена светлина, свещо навсякъде. На нея й стана много трогателно и приятно, когато влезе.
Разкажи ни повече за Таня. Каква жена е тя?
Срещнахме се напълно случайно. Тя беше ме гледала в театъра и една нейна приятелка, обща наша позната, ми спомена и аз потърсих контакт с нея. По това време тя беше в Лондон. Писахме си по електронния начин, след един месец тя си дойде в България. Видяхме се на заведение, започнахме да излизаме, беше ми любопитно да видя как танцува. Излязохме един, два, три пъти и те нещата си стават между хората, когато се харесват.
И какво се оказа – че тя танцува много добре, все пак с това се занимава. А ти как се представи? Успя ли да я плениш със своите танцувални възможности?
Не, аз не мога да танцувам, освен фриволни танци, а тя танцува наистина много добре салса. Тя ме научи две-три стъпки… И така започнаха нещата – авантюра и от нея просто си стана любов. След което тя се премести в България, иначе нямаше как да се случат нещата, тя в Лондон, а аз постоянно да прелитам разстоянието, малко не вървят нещата. А актьор в Англия – няма как да стане и така…
Тя ли е Жената с главно Ж, или още е рано да се каже?
Не, напротив. Не е рано, точно навреме е, защото много се обичаме и се разбираме. Не знам коя друга жена би могла да ми даде повече, отколкото ми дава Таня. Просто не мога да се сетя.
Мислили ли сте за брак? Или това звучи много рамкирано и старомодно?
Не сме мислили нещо сериозно. Не е старомодно в никакъв случай, просто е важно хората да се обичат, пък от тук нататък следващото ниво ще си дойде естествено.
Ако изобщо съществува някаква дефиниция за любовта, каква е тя за теб?
Шекспир беше казал по-скоро не за любовта, а за ревността, която е част от голямата любов: „Ревността е чудовище, което само себе си опложда и само себе си изяжда”. Това е нещо, което не би трябвало да бъде в любовта. А дефиницията за любов за мен е когато двамата души се харесват много, разбират се и са готови да отдадат себе си един на друг за цял живот, ще е най-добре.
Смяташ ли, че познаваш Таня добре? А покрай нея и женския свят?
С Таня се познаваме от една година, сега февруари месец имаме годишнина от запознанството. Мога да кажа, че полека започвам да се запознавам с нея. А иначе за жените, покрай Таня разбрах много неща за тях, защото в нея според мен може да се види събирателният женски образ в много отношения – в работата, в личния живот, в минало, в настояще, в отношения, в красота, в чисто женски маниери. Таня е много жена и покрай нея разбрах много за жените.
Предполагам, че я водиш/караш/придружаваш по някакви козметични процедури, фризьори и маникюристи…
Да, дори ходим заедно…
Тук Сашо става, за да се добере до носните си кърпички, които са в дъното на хола/трапезарията и преди да си издуха носа ми казва:
Знаеш ли, че в една френска книга по етикет пише, че мъжът може да си духа носа навсякъде, дори и на масата, и това не е неприлично. Въпреки, че в английските книги по етикет от едно време пише пък, че джентълменът никога не си пипа носа. Но ние не сме джентълмени, това е отживелица”.
Издухва си носа и продължава, откъдето беше спрял да разказва…
Сега дори ходим в една клиника, в която ни правят кожни процедури, пилинги, LPG, велошейп. Масажират отделни зони. Много е приятно.
Бях си подготвила едно тестче, с което да експериментираме, но виждам, че ти си доста подготвен. И все пак ще си задам въпросчетата…
Знаеш ли какво представлява бразилското издухване?
Бразилското издухване е нещо свързано със сешоар или по-скоро с този танц със задниците?
Какво е скраб?
Скраб не е ли това, с което си пилираш лицето, продават го в магазина, наподобява гъба?
А кавитация?
Това е нещо свързано с половите неща, защото си превеждам какво е cavity от английски (кухина)…
С какво се занимаваш в момента – водещ си на „Преди обед”, снимаш за „Стъклен дом”, какво друго?
Основно се занимавам с театър. Играя в Малък градски театър „Зад канала”. По едно време играх в десет различни постановки, миналата година ми беше рекорда по 21-22 спектакъла на месец, което е почти всеки ден на сцената. В момента играя в постановка на Мариус Куркунски „Балкански синдром”, играя в „Горката Франция”, „Красотата спи” на Теди Москов, „Дама пика”, „Демонът от Скопие”.
Как успяваш да смогваш с толкова много ангажименти – водещ на предаване, снимки в сериал, и освен всичко това и множество постановки?
Нали съм млад? Сега ще бачкам.
Как се случиха нещата с „Преди обед” – кастинг, пробни снимки, как се представи ти?
Обадиха ми се първо от bTV, за да ме попитат дали евентуално имам интерес и възможност да участвам в такъв тип предаване. Аз казах, че звучи любопитно и бих опитал. Наложи се да направим пробни снимки, разбира се. Отидох в телевизията, направихме едни пробни снимки, които бяха като импровизирано предаване. След което след една седмица ми се обадиха отново и казаха, че ще трябва да направим още едни пробни снимки, защото от ръководството на телевизията са гледали първите, но искаха да заснемем още едни, които са на по-сериозна тематика. Направихме го и това с Деси Стоянова, и след още една седмица отново ми се обадиха и ми казаха „Саше, одобриха вашата двойка, ти и Деси, ела да подписваме договора и да почваме”.
Деси Стоянова: Искам да стана по-търпелива майка>>
До колко е разрешено в едно такова магазинно-информационно предаване да вкарваш твой стил, както ти казваш „да се държа фриволно”?
Специално в нашето предаване е позволено аз да си правя почти каквото искам. Като казвам каквото искам, искам да подчертая, че ако темата е сериозна и трагична и т.н., няма да се държа по този начин, разбира се.
Различно ли е усещането да водиш ежедневно магазинно-информационно предаване от това да си актьор, и има ли нещо общо между двете?
Принципът на работа и подготовката за сцената е съвсем различна. В театъра текат двумесечни репетиции и подготовка, докато тук нямаш особено голяма такава, всичко се прави ден за ден. В театъра играеш, всичко е изкуство, докато в телевизията можеш да си позволиш да играеш и да си артистичен, но все пак си себе си. Общите неща са, че и на двете поприща трябва да си бърз, рефлективен, трябва да можеш да сменяш фасадата.
Кое от работата на водещ ти се струва най-трудно и кое най-лесно?
Най-трудна ми се струва концентрацията и самата подготовка по темите, воденето на диалог, който е предназначен за формат телевизия. Лесното е, че работата все пак е един час на ден жив ефир, форматът е все пак по-лек, не са сериозни новини или сутрешен блок.
В колко часа ставаш и в колко часа лягаш? Каква е програмата ти за деня?
Ставането за мен винаги е било голям проблем. Когато репетирах в театъра, трябваше да съм там в 10 часа. Тогава можех да си позволя да стана един час преди да отида. Сега с предаването трябва да съм в 8 часа в телевизията. С тези зимни условия, ако стана в седем закъснявам малко. Значи ставам в 6.30 и до около 7.30 се оправям. Един час никога не ми стига сутрин. Опитвал съм, но не мога по-бързо, просто съм туткав човек – пия кафе, пуша цигари, къпя се дълго, гледам малко телевизия и то става време да тръгвам. Иначе най-натоварената ми програма преминава по следния начин – ставам в 6.30, отивам в телевизията, водя предаването, след това отивам на репетиции в театъра до 14 часа, оттам веднага отивам на снимки за „Стъклен дом” до около 17-18 часа, след което веднага отивам в театъра да играя спектакъл от 19 до 21 часа. Прибирам се между 9.30-9.45 без нещо, след 15 активни часа работа. С Танчето се виждаме, вечеряме и си лягаме.
Какви вредни навици имаш, тъй като виждам, че пушиш много?
Много пуша, не се храня здравословно и не спортувам.
Как взе решението, че ще ставаш актьор. Сигурно от малък си много артистичен?
Да, от малък все си играя нещо, танцувам, свиря, пея, забавлявам се. С майка ми израснах в театъра и по снимки на филми, а и нашите приятели повечето са от артистичните среди.
Ти сам ли взе решението, че ще ставаш актьор?
Сам реших.
Ако сега не беше станал актьор, с какво друго би се занимавал?
Винаги ми е било интересно да се развивам като дизайнер на компютърни игри. Другото поприще е производство на продукти, които са за благото на народа. Винаги съм си представял, че режисирам някакви филми също…
Можеш ли да определиш себе си с няколко думи?
Един човек, който обича професията си, привидно позитивен, но в същото време тревожен човек. Когато не съм пред публика по-скоро съм тревожен.
За какво се тревожиш?
За здравето, за хората наоколо, за себе си, дали всичко ще е наред, тревожа се за Таня, за нашите, за абсолютно всичко.
Купонясваш ли често с приятели?
Не много често. Просто не съм такъв човек.
Помагаш ли вкъщи с някаква домакинска работа, или по-скоро си хвърляш чорапите на средата на стаята?
Хвърлям разни работи, обаче по-скоро вкъщи обичам да пазарувам, да се връщам у дома с пълни торби с покупки. Това ми е много приятно. Обичам да купувам техника. Вкъщи трябва задължително да има много хубав телевизор, на който да гледаме филми, трябва да имам много бърз компютър, за да се случва всичко бързо. Домошар човек съм, и вкъщи се изявявам по уюта основно.
Книги, музика, интереси, хоби? Любимият ми въпрос е какво правиш, когато нищо не правиш?
Напоследък не разполагам с времето си, но преди си играех на игри – занимателни и приключенски в стил куестове. Относно музиката, харесвам стара, предимно джаз, старите поп и рок изпълнители като Бийтълс, Ролинг Стоунс, Ал Грийн, Арета Франклин от жените, Уитни Хюстън, Бог да я прости. Като книги харесвам много разкази, романи, стихотворения, сонети – харесвам тези на Шекспир.
Организирате ли си с Таня литературни вечери?
О, да, организирал съм й на Таня такива вечери в началото, за да мога да я съблазня. Сега, разбира се, не толкова често.
Можеш ли на прима виста да ни изрецитираш някакво стихотворение или откъс от пиеса, свързано с любовта?
Свързано с любовта не, но понеже навън е зима и това действа ужасно за настроението на всички, има едно стихотворение на Никола Вапцаров, което много харесвам, казва се „Пролет“:
Пролет моя, моя бяла пролет,
още неживяна, непразнувана,
само в здрачни сънища сънувана,
как минуваш ниско над тополите,
но не спираш тука своя полет.
Пролет моя, моя бяла пролет –
знам, ще дойдеш, бурна, огненометежна,
да възвърнеш хиляди надежди
и измиеш кървавите рани.
Как ще пеят птиците в простора
и ще се радват на труда си хората.
Пролет моя, моя бяла пролет...
Нека видя твойто слънце,
дало живот на мъртвите площади,
нека видя първия ти полет
и умра на твойте барикади!
