Лайф коуч, поет, драматург, разказвач на приказки, лингвист, естествоизпитател, сумист първи дан, изтъкнат уфолог, футурист, астролог, кулинар, тънък познавач на женската душевност, квантов физик и, естествено, алфа мъжкар. Зодия Овен. Той е Румен - не просто сив котарак с папионка от породата британска късокосместа, а първият котарак на републиката. Във Фейсбук повече от 56 хиляди имат нужда от мъдростта на Румен, чийто правопис е особено интригуващ - не неправилен и хаотичен, а абсолютно изряден по отношение на търсения ефект и послание от неговата инфлуенсърска персона.
За успеха му има един-единствен виновник и това е неговата мениджърка и лична асистентка, позната и като Ч.Т. (чистачът на тоалетната) - собственичката му Наталия Атанасова. Архитект по образование, тя успешно изгражда с въображение и талант за писане един фантастичен образ на своя котарак, чиито статуси изразяват нейните собствени мисли и настроения.
Наталия има магазин в София за "секънд хенд прелест и втора употреба изящество", като работата й позволява да отделя нужното време и за кариерата на Румен. Славата ни най-малко не действа зле на котарака, който остава здраво стъпил на лапите си, тъй като "истимските лидери нямат нужда од тромове".
На фона на ставащото в света днес и макар, както казва първият котарак - "животат не е само МЯЛ МЯЛ!", все пак не бива да забравяме да обръщаме внимание на нещата, които ни карат да се усмихваме и носят позитивен заряд. Като Наталия и Румен.
Наталия, откога сте заедно с вашия прочут котарак Румен в личен план? Кога и как ви хрумна да станете негов мениджър и да го превърнете в звезда?
С Румен се намерихме един следобед на лятото на 2017 г. Закупих го с лични средства, възлизащи на 300 български лева. Специално издирих най-евтината обява в нета, явих се при тогавашния му стопанин и в края на деня си имах коте. Не съм имала никакво намерение да го превръщам в звезда. Естествената реакция на повечето хора, когато се сдобият с нова котка, е да я снимат и да оповестят съществуването й в социалните мрежи, все едно е чудо невиждано. В нета, както знаете, снимки на котки почти няма и трябва всеки, който може, да допринася! Въпрос на гражданска позиция! Не е ли така? Та и аз така постъпих. Не съм го менажирала. Румен завладя аудиторията си с чар и ренесансови пропорции съвсем сам и от самото начало. Първите му почитатели бяха сред моите приятели, които ме насърчиха да му направя отделна страница. Идеята ми хареса, понеже в противен случай моят личен профил щеше да се напълни само с негови снимки и ходи после обяснявай на хората, че все пак имаш и личен живот. Така се започна. Впоследствие се оказа, че Румен умее и да е забавен и нещата ескалираха.
Лесно ли Румен стана най-известната котка в България с над 56К последователи в социалните мрежи? Каква е тайната на неговия успех?
Краткият отговор е - да. Румен е котка. Всичко с котки лесно става популярно. И сега ще кажете „ОК, ама в интернет има много котки и не всички са популярни”. Ами, да. Това е, защото Румен не е просто сив котарак с папионка. Той е лайф коуч, поет, драматург, разказвач на приказки, лингвист, естествоизпитател, сумист първи дан, изтъкнат уфолог, футурист, астролог, кулинар, тънък познавач на женската душевност, квантов физик и, естествено, алфа мъжкар. Кой не иска да има такъв приятел! Освен това е и зодия Овен. Те са пробивни.
Трудоемко ли е да се продуцират ежедневно статуси, които винаги носят някакво смислено послание и, разбира се, са в така характерния Руменов стил?
Обикновено ми носи голямо удоволствие, особено когато съм впечатлена от нещо и искам да го споделя или когато ми е хрумнала някаква идея. Има дни обаче, когато съм заета с други неща, а има и дни, когато не ми е до смешки и снимки на котенца. Тогава просто изчаквам по-добър момент.
Другото предизвикателство е, че реално цялото действие на нашата история се развива между стените на един не много голям апартамент и героите са само трима – Румен, Златин и Ч.Т. (чистачът на тоалетната им). По тази причина за петте години, откакто страницата съществува, се наложи да се появят и второстепенни герои, като например мишката Цеци, бълхата Ели Зъбета, призракът на полилея, който е духът на предишната ми котка, пилето във фризера Ко-ко-костадин и други въображаеми приятели и неприятели на котараците. Надявам се това да не привлече вниманието на някоя амбициозна психиатрична клиника и да решат хората да ме облекат в бяло и да ми обърнат малко внимание.
Колко от времето ви заема ангажираността с кариерата на Румен и успявате ли да движите и други ваши проекти?
Всяко нещо струва друго нещо. Иска си време. Благодарна съм, че работата ми го позволява и засега успявам да намирам по час – два няколко пъти в седмицата за неговата кауза. Но има и моменти, в които има нужда от повече концентрация, от логистика и дори от чисто физическа сила. Една негова книга тежи половин килограм. Аз живея на трети етаж над партер. Асансьор няма. Правете му сметка какво ми се случва около празниците, ако дори 1% от почитателите му решат да си поръчат нещо от магазина му за Коледа. Не, че се оплаквам. Добре е човек да се движи. Отделно, аз, като негов PR, имам и ангажименти свързани с медийното му присъствие (като това интервю например), участия във форуми, предавания, представяния на книгите му и т.н. Не бих казала, че съм заета напълно със страницата на Румен, а и не бих го допуснала. Обичам разнообразието и не мога да правя дълго едно и също нещо, дори и в рамките на един ден. За мен страницата на Румен е място за забавление, среща с приятели и начин да споделя вътрешния си свят. Упс! Вътрешния свят на Румен имах предвид, извинете.
Превзема ли ви понякога неочаквано и не на място този негов език?
О, да! Ужасна история! И не е само това, че си съсипах правописа. Пресен случай от днес сутринта – току-що писах за себе си в мъжки род в социалните мрежи. Направи ми впечатление чак след половин час, когато приятел ми обърна внимание. Почеркът ми също е безобразен към момента. Аз съм архитект по образование и вместо да пиша с овладян технически почерк, като всеки уважаващ себе си архитект, след стотиците автографи, които съм дала от името на Румен, сега често се случва да пиша неволно с неговия първолашки, окръглен и разтеглен краснопис. Случвало ми се е да го правя върху официални документи в банка. Не се прие добре.
Интуицията ли ви подсказа, че мъдростите на Румен заслужават да бъдат издадени не в една, а в две книги? С какво са ценни те за читателите?
Двете му книги са много различни. Не са поредица. Първата е сборник от публикациите му от първата година на живота му. Тогава Румен откриваше света и беше много впечатлителен. Междувременно прописа и стихове, та се наложи да издаде и втора книга – с поезия. Феновете му, които следят творческото му развитие в реално време в интернет, я пожелаха. Може би трябва да питате читателите на Румен какво им носи неговото творчество. Аз мога само да предам отзивите, които съм получила от тях. Твърдят, че книгите им помагат да си поддържат емоционалната хомеостаза. Препрочитат ги често. Според тях книгите на Румен не се четат само по веднъж, а постоянно. Подписвала съм екземпляри в състояние пред разпадане, въпреки че изданията са луксозни и с твърди корици. По някакъв начин явно Румен успява да обърне погледите на хората към доброто и красивото и да ги разсея от тежестта на битието. Не ме питайте как го прави. Идея си нямам. Имали сме и свидетелства, че освен мрачни мисли и скука, лекува още и коклюш, червен вятър и ишиас, но засега не са потвърдени от експертно медицинско лице.
Как се стигна и до чаши, тениски и какво ли още не? Сякаш отглеждате котешкия вариант на Фреди Меркюри.
Това с мърча на Румен започна с десет картички, съдържащи неговия космат лик плюс една от неговите топ десет крилати фрази от сорта на „важното е да си красиф, останалото е соета”, „бяс и тения затеп”, „грамнисе” и прочее. Феновете им ги поискаха в коментарите към публикациите му и реших, че ще е забавно да ги направя. И беше забавно. Така един по един се нароиха и останалите му артикули. Всяка година правим и календар, който се очаква с голямо нетърпение. Някои от нещата съм ги рисувала аз, но напоследък предпочитам да работя с художници. Все пак всяка жаба да си знае попрището. Жабата, която съм аз, е по-силна в оформянето на концепцията.
Какво не знаят хората за Румен вижте на следващата страница >>
Какво не знаят хората за Румен?
Извън светлините на прожекторите Румен е доста самодостатъчна котка. Това има и добра и лоша страна. Добрата е, че не е досаден и не настоява за нещо през цялото време, както прави съквартирантът му Златин. Лошата е, че може да прекара дни в ъгъла на дневната с лице към самия ъгъл, което е все едно да нямаш котка. Това наложи и появата на втория котарак.
Другото нещо, с което обикновено не занимавам феновете му, е, че Румен не е взет от лицензиран развъдник, а е плод на апартаментно развъждане, където са възможни кръстоски между родственици, а това уврежда гените. Вследствие на това има някои здравословни проблеми и се налага сравнително често да отскачаме до „ветеринатора”. Затова и
моят съвет към любителите на породисти животни е, ако непременно искат домашният им любимец да притежава качествата на една или друга порода, нека вземат животинката от лицензиран развъдник. Така ще имат здрав и щастлив любимец, а и ще си спестят много разходи за ветеринарна грижа.
Вашите близки и приятели как приемат неговата слава?
Забавно им е. Радват се. Харесва им да го виждат по телевизията и печатните медии. Някои се гордеят, други се шегуват с това. Но преди всичко, котаракът ми не е лейди Гага, все пак. Славата му не е нещо, което да има някакъв кой знае какъв отпечатък върху неговия или пък моя начин на живот. Единственият VIP в България е Лили Иванова и всички останали чупки в кръста са абсолютно излишни.
Какво се промени с идването на Златин във вашето семейство? Каква е неговата история? В какви отношения са с Румен?
Златин се появи една година след Румен. Както вече казах, Румен е тежкоподвижен и трябваше да му взема другарче аниматор. Породата му е предразположена към затлъстяване и сърдечни проблеми и затова реших, че повече всекидневно движение би му се отразило добре. Освен това вярвам, че на никой не би му било приятно да прекара живота си без нито един представител на вида си наоколо. Също така мрежата прелива от снимки на животни, търсещи дом и реших, че е мой дълг да приютя поне едно от тях.
Историята на Златин е досущ като историята на стотици други животинки, само че той е имал късмет, за разлика от повечето от тях. Намерен е изхвърлен заедно с брат си в кашон пред блок в софийски панелен квартал. За негово щастие, минути след като е бил оставен, оттам минава семейство, което в този момент заминава на море – с багажа, детето, кучето и прочие. Слава Богу, оказват се свестни хора, вдигат кашона, оставят двумесечните котараци във ветеринарна клиника на стационар, където лекарите ги обезпаразитяват и се грижат за тях. След почивката си, семейството прибира котетата у дома и се опитва да им намери стопани, които да се грижат за тях.
Аз попаднах на обявата им в интернет и така, след обстойно интервю от страна на приемното му семейство и оглед на мястото (от всички членове на семейството), където Златин ще живее занапред, той се оказа у нас, в компанията на котарака на републиката. Румен е леко дистанциран към хората, но към други котки се държи много гостоприемно. Чувала съм кошмарни истории и се бях приготвила психически за пунически войни, но нямаше дори и възражения. Прие го с любопитство и доброжелателство, та си отдъхнах.
Наистина ли стопанинът на майката на Румен ви бил предупредил да не взимате най-странното от всички котета - точно това, което сте избрали?
Съвсем наистина. Когато отидох да избера едно коте от котилото и да го отнеса у нас, собственикът отдели едно от котенцата и каза, че то не си играе с останалите, обича да стои само под дивана и, че е по-добре да избирам измежду останалите. Аз не видях ниакъв принципен проблем в това, понеже всички те бяха чудесни и, честно казано, почти еднакви. Взех едно, разплатих се и си тръгнах. Същата вечер човекът ми се обади да пита за Рошльо (така беше нарекъл дефектното коте). Така разбрах, че съм взела именно него. Румен наистина е странен. Прекара доста време под дивана до момента, в който порасна и не можеше повече да влиза под него. И досега е доста резервиран към физическа близост с хора. В началото си мислех, че наистина съм изтеглила късата клечка, но с времето му свикнах. Просто си има специфичен характер и това не го прави непременно лош човек.
Хуморът ли е това, което ще съхрани и спаси света?
Особено днес, в контекста на войната в Украйна, надали можем да твърдим това. При всички положения обаче помага да приемем реалността. Също така вярвам и в безотказната функция на биохимията на човешкото тяло. Смях = ендорфин и серотонин = енергия и баланс.
И понеже Румен е вещ по много и различни въпроси, бихме искали да го попитаме според него колко трае любовта?
Ок. В такъв случай чао от мен. Оставям ви на Румен.
здравейте, преячели мои! каквото и да ви говоряд лайф коучовете за методи за задържане на льобофта, как да я сахраниме од баналноста на ежедневието и прочее, истимата е само ена и тя е, че льобофта винаги трае точно толкова, колкото трябва. сички останали трактофки носят ено излишно напрежемие, което само би ви нанесло тежак спомен и би ви вкарало в ненужен расхот на емоций. естественно тук ще направя ено голямо искльочемие за льобофта ми кам пресничкия лаврак. тя е вечна!!!!1 но пък не е взаимна...
