На 14 ноември Параскева Джукелова има не само рожден ден. През 1992 г. на същата дата тя за първи път играе в спектакъл на най-престижната театрална сцена у нас. Актрисата се връща назад във времето и споделя спомени от минали рождени дни, които я карат да се усмихва. А за дъщеря си Калина, която е ученичка, шеговито казва „В този седми клас е много напрегната ситуацията... Ще оцелеем, надявам се, а после ще видим накъде!”
Какво е отношението Ви рождения ден?
Все по-малко обръщам внимание на рождените си дни (смее се)... Обичам да празнувам с приятели, но вече започвам да си мисля, че рождените дни са просто една дата и не е кой знае какво! Да, като по-малка, разбира се, че съм се радвала и правила по-големи купони, не че сега не искам, но след ковид, като че ли ми се „спъна” този ентусиазъм за големи тържества и събирания. Пък и колкото повече хората порастват, толкова по-ангажирани стават и по-трудно се организира събиране.
Къде ще празнувате?
Репетирайки с колегите, което също е чудесен начин! В „Театър Бонини” с Герасим Георгиев-Геро, Йоана Буковска, Валентин Танев, Светла и Христо Бонини работим върху спектакъла „Срещи в СРЯДА”. Премиерата на комедията е на 28 ноември в театър „Сълза и смях”, а след това ще имаме представления и в страната.
Кои са най-запомнящите се рождени дни?
Един от най-вълнуващите е 30-годишният ми юбилей, който беше по времето, когато водех предаването „Понеделник 8 и 1/2” по БНТ. Тогава бях и доста по-популярна, и се срещах с много повече хора. Отбелязах рождения си ден в ресторанта на Конната база в София. Имаше момент, в който каскадьорите ме качиха на кон, и така влязох в заведението. Много приятели дойдоха, Стефан Данаилов също беше... Може би това е най-хубавият ми юбилей и купон, който съм имала! Разбира се, има и други – наскоро празнувах рожден ден в „Театро”. Имахме представление, а след това останахме с колегите и с приятели и беше страхотно! Друг вълнуващ рожден ден, не помня коя година беше, но отново бях на репетиции и Майчето Бежанска, която ми е приятел, дойде на обед и каза на Краси Ранков, който беше и режисьор на спектакъла: „Краси, край – приключвам с репетицията ви! Взимам ти я!” Заведе ме вкъщи да се облека по-топло, качихме се на Витоша и ми подари скок с парапланер. В тандем, разбира се, защото сама не бих могла да скоча. Тя знае, че обичам такива предизвикателства. След което отидохме с нея в едно студио за масажи, където ни направиха масаж с четири ръце (смее се). Имам и други хубави преживявания на този ден – миналата година с три колежки бяхме в Полиняно а Маре в Италия и прекарахме чудесно!
А как ще отбележите 30 години от първия си спектакъл в Народния театър „Иван Вазов”?
Имах шанс да съм в първия клас на Стефан Данаилов, когато заедно се учехме – той да преподава, а ние да се изграждаме като актьори. А след това имах късмет Васил Стефанов да ме вземе в Народния театър. Той беше гледал спектакли с мен в Учебния театър във ВИТИЗ и ми предложи да бъда назначена в Народния. Това беше и времето, в което за актьорите не беше задължително да отиват в провинцията по разпределение, защото имаше и такъв момент преди това. И аз, заедно с моите колеги Иван Стаменов и Христо Чешмеджиев влязохме директно в Народния. Първата постановка, в която бях разпределена, беше на Андрей Аврамов – „Великият комбинатор”, драматизация по Илф и Петров. Играех с Велко Кънев, Сава Хашъмов, Георги Мамалев, Илия Добрев... и бях доста стресната. Ролите ми не бяха много големи – с други колеги се превъплъщавахме в граждани, селяни, шахматисти... Голямо преобличане падаше зад сцената (смее се)! Дори съм забравила, че премиерата на спектакъла е била на 14 ноември, когато е рожденият ми ден. Явно ми е било толкова вълнуващо да имам представление, че ми е било все тая дали имам рожден ден... Сега ми напомниха, че тази година се навършват 30 години, откакто съм стъпила на сцената на Народния театър. Това ме зарадва и реших да отбележа годишнината си със срещи със зрителите. На 14 ноември нямам представление, но каня публиката да изпием по чаша вино на 17 ноември, когато ще играя в „О, ти, която и да си...”, както и на 20 ноември след спектакъла „Бележките под линия”. Правила съм такава среща със зрителите и след други представления, също на мой рожден ден. Беше много приятно да се видим очи в очи с публиката, дори преди да сме се разгримирали и преоблекли ние, актьорите.
Има ли актьор или актриса, от които сте се учила през годините?
Много колеги съм наблюдавала и конкретно не мога да откроя някого. Опитвам да се уча и от актьорите, и от режисьорите, с които се срещам. Но още като по-малка избягвах да си създавам кумири. Винаги съм знаела, че кумирите са и нормални хора. Разбира се, че има актьори, които са впечатляващи и великолепни на сцената, но това, което ми е било по-важно, е да имаме партньорство помежду си, да се чуваме и да се „заиграваме” като на детска площадка. Да, има и едни големи актьори, които понякога се проявяват и като егоисти, друг път са раздаващи се, различно е... Харесвам и големите актриси и в нашето, и в чуждото кино.
Може би затова, че сте себе си и не се опитвате да подражавате, сте и запомняща се актриса?
Опитвам се да бъда естествена на сцената. Смятам, че най-ценното, което ние, актьорите, можем да предадем на публиката, идва отвътре от нас, не е външно, не е форма!
В кои други спектакли можем да Ви гледаме?
В Народния театър това са „Народът на Вазов” и „Лисичета”.
Шанс, „борба” или много работа е това, че сте от актрисите с много роли и в театъра, и в киното?
Не бих казала, че са толкова много ангажиментите ми, може би така изглежда. Да, по-снимана съм може би от някои други колежки, но не мога да кажа, че съм се „препъвала” от снимане. За съжаление, когато завършвах ВИТИЗ, дойдоха промените и киното стана по-рядко „упражнение”. Така че не съм снимала непрекъснато. Получавала съм и получавам интересни предложения и се старая да ги изпълня с максимално съдържание, за което публиката ми се отблагодарява.
