Йоана Захариева, или Йоко, както мнозина я познават, има богата и интересна история, изпъстрена с цветовете на дъгата. След като завършва висшето си образование в Пловдив, 5 години е актриса и участва в мюзикъли в Музикалния театър „Стефан Македонски”. А като поп изпълнителка получава награди, издава и самостоятелен албум, участва в няколко риалити формати. Тя е майка на двама сина Ясен и Йово, които са от брака й с музиканта Ясен Козев. Най-новото за Йоана, водено от неспирното й любопитство към живота и несломимия й приключенски дух, е свързано с образованието - магистратура в Рим, за което разказва пред Ladyzone. С любов говори за порасналите си деца и на какво са я научили. Връщам я към скандален случай в кариерата й на певица, споделя и моменти от сцената, свързани с моноспектакъла й „Тук ли си?”, с новата й песен „Tempo la Carinia”, размишлява за предстоящото и очакванията от него. Минаваме и през темата „Ковид”. Надсмива се на себе си относно желанието да емигрира и „приземяването”, което й се случва. Но това, което е разбрала с времето, е, че пътят на човек е най-значим, а не толкова крайният резултат.
Йоана, доколко за теб важи приказката – „Нова година – ново начало”?
А-а-а, не, не, това с всяка година – ново начало – благодаря (усмихва се, б. а.)! Добре е нещата да си вървят, да ги надграждам, но това с връщането от начало, хич не ми харесва, не е моето...
В какъв етап на живота ти те намирам – каза, че отново учиш?
В много интересен етап съм, защото някой, ако ми беше казал преди години, че на 44 ще се върна в университета, нямаше да му повярвам. Но е факт, че една доста популярна дама – д-р Цветеслава Гълъбова в разговор, в който й споменах, че съм стигнала лимита си, че на всичко съм си угодила, ми каза: „Човек винаги може да измисли какво ново да учи. Недей да разсъждаваш като девойките от моловете!”. Благодарение на нея, се записах да уча магистратура „Бизнес мениджмънт в областта на културата” в Рим. Тази специалност наистина е нещо невероятно...
Специалността е свързана с изкуството, което винаги е било част от теб, нали?
О, разбира се! Това, което ми се предоставя като възможност там – да се видя с хора от целия свят, да слушам и гледам лекциите им, няма как да ми се случи тук. И от лятото съм в Рим. Сега съм в България заради изолация, която се наложи относно ситуацията с Ковид, но след дни отново заминавам.
Как се чувстваш отново като студент, как оценяваш новото си старо амплоа?
Много е хубаво, защото, когато човек е на по-зряла възраст, по друг начин приема това, което му се поднася като информация. Изключително съм благодарна за всяка една минута, в която попивам нови знания и уча в сферата на високия бизнес, на „голямата игра”, както се казва. Известни лектори от утвърдени вериги от различни точки на света ни изнасят лекции, показват статистики, графики и „сервират” неща от кухнята, което е безценно.
Какво друго ти се случва в Рим?
Всичко работи на пълни обороти в Рим. Хората са си възстановили стария начин на живот, разбира се с условието, че е с големи рестрикции всичко това. Не можеш да влезеш където и да било, без да имаш „зелен сертификат" и без да си с маска. Скоро и в метрото ще има сканиращи устройства за сертификати. Този спор, който водим тук, в България – да ги има или да ги няма „зелените сертификати", в Италия, и въобще в цяла Европа, го няма. Имам своя теория по въпроса, а именно, че навън, особено в по-космополитните градове, културите са много смесени или заедно живеят хора от различни националности. И от хигиенна, превантивна гледна точка трябва да се направи това, което те правят. А ние тук, няма как да видим толкова различни по народност хора, които живеят заедно в едно населено място. Може би затова не си даваме сметка за случващото се.
Миналата година ти и група Echoo Balkan Samba представихте песента „Tempo la Carinia”. Как се роди това парче?
Спретнахме много хубава песничка с момчетата, но пътищата ни се разделиха, за съжаление, най-вече поради регионални причини. А можеше да се случи нещо много хубаво! С Боби от групата обменяхме музикални идеи. Беше приятно, защото те правят много шарена музика – пънкария, вкарват по малко фолклор, латино, салса и модорено звучене. Той ми предложи да опитам да изпея техни неща като вокалист, съгласих се и сътворихме на репетициите това парче.
Тази нова песен беше като твое завръщане на сцената или?
И да, и не, защото от време на време имам изяви с моя моноспектакъл „Тук ли си?”, който излезе преди 4 години и е реализация на популярния млад автор и режисьр Радослав Гизгинджиев. Сега спечелих проект от НФК именно с моноспектакъла за обновяване и дигитално надграждане, върху което също трябва да работя. Фокусирала съм се в нетуъркинга (networking), казано на мениджърски език по отношение на магистратурата, която уча. И един ден, дай Боже, да създам достатъчно контакти и да попия всичко, което ми се предлага като информация, за да мога да пренеса тук наученото. Защото у нас има достатъчно ансамбли, оркестри и артисти, които са на средно ниво, но биха могли да излязат в чужбина на фестивали и да се изявяват, както и обрато – хора отвън да дойдат в България и да покажат творчеството си.
Вероятно си неуморима, защото непрекъснато търсиш нещо ново?
(Смее се, б. а.)... Не знам, не го усещам така, темпераментът ми е такъв – не мога да стоя на едно място! Ако съм вкъщи, трябва да чистя, да подреждам, да правя ремонт, непрекъснато да върша нещо.
Пред очите ми е едно твое изпълнение в зала 1 на НДК преди години, с което провокира, дори скандализира много хора.
Най-вече съм искала да провокирам себе си – такава личност съм. Навремето с това изпълнение си нявляках много негатив. А днес изпълнителите са полуголи и с много ХХХL размери на някои места по себе си и това е естествено. Но тогава за една вечер ме забраниха и ми отрязаха крилете, защото съм си позволила да се появя като една бъдеща Лейди Гага, например. Била съм предвестник на всичко това, което 15-20 години по-късно се излива от екрана. И сега е нормално, а тогава беше шок за телевизионерите. Продуцентите ми получиха много сериозни забележки, беше им обърнато внимание, че няма да ме пускат в медиите, а относно участията ми, предварително им задаваха въпроси дали ще съм облечена прилично и как ще се държа, какво да очакват, искаха да видят дрехите, с които ще се появя на сцената. И всичко това беше причината да се откажа, защото ако по този начин ще спират един артист, аз къде оставам?
На какво те научиха синовете ти, които вече са големи момчета?
Синовете ми, както за всички родители – децата им, са нашите учители. Първо ме научиха, и то абсолютно инстинктивно, да не лъжа, като на първо място да не лъжа себе си, защото така се наранявам, както и близките си. Тяхната мила детска откровеност ме научи на честност. И най-вече да отглеждам детето в мен, да не го забравям. И двамата са ученици – Ясен е на 18, Йово е на 16 години. Яската завършва тази година 12. клас, наскоро взе шофьорска книжка и предстои да купим кола за дипломирането му. Вече си има компания, гадже, много е самостоятелен. От лятото и двамата работят при баща си в лятното кино в Царево, което той взе да управлява. За мен, като майка, е важно да знам, че съм ги научила да си мият чиниите, да чистят, да готвят... Спокойно могат да се оправят и няма нужда да чакат някоя жена да ги отглежда като майка им, защото майка им не ги е отглеждала като повечето майки (смее се, б. а.).
Важно ли е човек да не е сам, да има приятели или може и да си е самодостатъчен?
Това зависи кой как го усеща. Имам много приятели, които останаха сами в годините и са си самодостатъчни. Самата аз съм имала период, когато съм била сама, след като се разделих с мъжа си. За мен е по-добре да имаш своята половинка, с която можете да си хапнете заедно, да си помълчите заедно, да си пийнете по едно питие вечер, да пътувате заедно, но и когато сте разделени, да сте спокойни, защото знаете, че там някъде има един човек, който е твоят човек. Виждам, че в новото време все повече хора предпочитат да са сами.
Отношенията между хората наистина се промениха, особено с този ковид, но оптимист ли си в личен план за бъдещето на децата си, за новите неща, с които си се захванала и предстоят да се развиват? Оптимист ли си, че животът върви и нагоре не само напред?
За мен не е важен резултатът, а пътят и в този смисъл аз съм приключенец, откривател, природата ми е такава, и ако не се настройвам позитивно, защото се хвърлям във всякакви предизвикателства, няма как да поемам рисковете. Да, целта ни е да има хубав резултат това, с което се захванем, но съм разбрала, че много по-ценен е пътят, по който минаваме. Ето, през последните години неистово исках да емигрирам в чужбина, защото тук няма правила или ако има не се спазват. Появи се магистърската ми програма, зарадвах се, че ще съм в Италия – тази прекрасна държава и си викам, че покрай ученето ще емигрирам. Но, като заминах, първите два месеца се скъсах да рева за България. В Рим съм сама, няма ги децата ми, близките ми, приятелите, кучето и двете ми котки. Оказах се сама сред лукс и красота, защото имах и късмет, че наех жилище в центъра на Рим. И като се върнах за Коледа у нас, всеки ден ми беше като нов рожден ден и преоцених живота си, защото тук, на „село” съм си царица, а като отидох в „града”, се оказах последна (смее се, б. а.)! И всяко едно отлагане на пътуването ми сега, заради ситуацията с вируса, толкова ме радва... Въпреки че аз обичам да пътувам и това е моето хоби.
Вярваш ли в зодии и във Водния Тигър, който ще владее тази година?
Вярвам, че има някаква предопределеност, но и ние можем да управляваме събитията - това е другото нещо, което разбрах в годините. Разбира се, ако си дадем сметка, че го искаме, а не да се оставим на случайността, която може да ни повлече. Със сигурност знам, че с молитви нещата се случват или когато силно помолиш и силно повярваш, Господ е добър и дава!
