На 20 юни 1995 г. в Париж света напуска големият румънски философ и есеист Емил Чоран, прекарал по-голямата част от живота си във френската столица. Чоран се превръща в един от най-известни представители на румънската диаспора във Франция, редом със скулптора Константин Бранкузи и дадаиста Тристан Цара. Днес се навършват 29 години от смъртта на Емил Чоран, а ние го почитаме с избрани цитати от "Сълзи и светци" (книга с размисли за живота, смъртта, Бог, философията, властта, изкуството, истината) и други произведения от творчеството му.
"Това, което прави метрополиите толкова тъжни, е обстоятелството, че всеки иска да е щастлив, а изгледът за това се снижава в същата степен, в която нарастват желанията. Търсенето на щастие е признак за отдалечеността от небето, то показва степента на човешкото падение. Защо тогава да ни учудва, че Париж е най-отдалеченото от рая място?"
"Ако Адам беше щастлив в любовта, сигурно щеше да ни спести Историята."
"Човек - това вечно недоволно животно. Всяка негова дума или жест имат стойността на симптом."
"Една религия си отива едва когато нейните противници се опитват да запазят целостта й."
"Изглежда, че ползата от паметта е само една - дава ни възможност да съжаляваме."
"Наблюдавам с ужас как омразата ми към хората отслабва, а тя бе последната ми връзка с тях."
"Самотата ме изпълва до такава степен, че и най-незначителната среща е изпитание за мен."
"Човек забравя болката, но никога унижението."
"Жените се държат или като курви, или като даскалици."
"Църкавата сгреши като канонизира само няколко жени. Трябваше да бъде по-благородна. Всяка жена, която плаче от любов или самота, е светица. А Църквата не разбира, че светците са замесени със сълзите на Господа."
