Част от културната програма на „Алея на книгата” в София беше премиерата на романа „Елизабет и тронът на Медния град”. Това е вторият фентъзи роман на Петър Голийски и Елизабет Иванова, която е почти на 11 години. 

Историята отвежда младите читатели по следите на древен ръкопис, среща ги с опасни създания и ги потапя във вълнуващи приключения в един магичен свят. Да се запознаем с реалната Елизабет, вдъхновила автора го да напише два романа.

Коя е Елизабет Иванова?

Тя е почти на 11 години, учи в ЧОУ „Д-р Петър Берон” в столицата.

„Накрая ваканцията ми беше омръзнала и нямах търпение да започна училище и да се видя с приятелчетата и съучениците си, споделя пред Ladyzone.bg Бети, както я наричат.

Елизабет не се е родила с книга в ръка, а като съучениците си, се е научила да чете в първи клас. Домашните и уроците си подготвя в събота и неделя и в никакъв случай не е зубрачка. Успява да учи лесно и постига добри резултати и успехи с неголеми усилия. Сега голямата й мания е да си прави клипчета за Тик-Ток. Обича да рисува, особено човешки лица.

„Има вродена дарба за рисуване, но и сама научи много неща от интернет – казва майка й Маргарита. - Бети е живо и весело дете, но едновременно с това й трябва време да допусне до себе си непознати хора и да ги приеме за близки. Артистична е и това не е само мое мнение. Обича да имитира хората, улавя много добре техни характерни физически особености, поведение, мимики, облекло. Обича и да се гримира и да рисува по лицето си, както и по това на малкия си брат Андонис."

Това, че е първообраз на героинята си Елизабет от двата романа на Петър Голийски, прави Бети много горда и обикновено казва, че книгите са написани за нея.

Връзката на Елизабет с автора Петър Голийски

Петър Голийски е приятел на семейството на Бети от много години и познава момиченцето от съвсем малко. Връзката между двамата е толкова сила, че тя го приема като „още един вуйчо”. Именно тази близост на автора с Бети, както и многото разговори между двамата, с които тя го разсмива и учудва, го провокират да я направи първообраз и главна героиня на романите си „Елизабет и тайната на Живата вода” и „Елизабет и тронът на Медния град”.

В „Елизабет и тронът на Медния град”...

Елизабет е едно съвсем обикновено момиченце, което обича да ходи на кино, да й купуват несесери в крещящи цветове, както и скрънчита, а голямата й мечта е да има Ютюб канал... Но попада във Вълшебната страна, където успява да открие Живата вода и да помогне на болната си майка. Само вуйчо й вярва на разказа й и я води в Народната библиотека, откъдето да вземат ръкописа на Константин. Тогава й разказва историята на Ибрис и Изидор Франка, на Медния град и една надвиснала беда. Скоро малкото момиче отново се озовава във Вълшебната страна. Този път да помогне на арварите, като задейства защитата на Медния храм. Но опасни създания дебнат отвсякъде! Ибрис е главната зла сила и в двете книги за Елизабет, който със своите слуги и войници е реална заплаха за всички вълшебни светове сред звездите, не само за Елизабет и нейния спътник Боян. Те двамата първо се сблъскват с Курдал-Гундур или по-известен ката Ковача. „Този образ е изграден по мотиви от кавказкия и евразийския фолклор” – пояснява авторът, който всъщност е със сериозни познания по темата.

Кой е Петър Голийски?

Роден е в Троян през 1976 г. През 2000 г. завършва специалност „Арменистика и кавказология” в СУ „Св. Климент Охридски”. Защитава докторска дисертация на тема „Ономастични и лексикални аспекти на арменското етническо присъствие в българските земи през Средновековието”. От 2013 г. води учебни занятия като доцент в секция „Арменистика и кавказология” в катедра „Класически Изток” в Софийския университет. Научните му интереси са свързани с история, митология, куртура на дунавските и воложки българи, както и на народите от Кавказ и Армения, като пише пет книги. Не случайно в сюжета на двата си детски романа с главна героиня Елизабет, Петър Голийски вплита мотиви от Кавказ и Азия, исторически артефакти, както и елементи от българския фолклор и митове.

За още една интересна и впечатляваща книга разказваме тук