LadyZONE.bg: Лекцията ви на TEDxMladostWomen носеше заглавието „Очовечаване на безчовечността“. Какво искате да кажете с това?
д-р Бояна Петкова: "Това, което аз наричам „институционализирана безчовечност”, всъщност е залегналата в законите и нормативните ни актове де-хуманизация. Не говоря само за невъзможността да погребеш или кремираш мъртвороденото си бебе, макар това да е добра илюстрация. Антропологически и еволюционно погледнато, човекът е започнал да се отличава от маймуните, когато е започнал да погребва своите мъртви. Върти ми се нещо като два милиона години. А тук през 2015 година нямаме достатъчно уважение към живота, независимо от неговата продължителност, мъртвото бебе се равнопоставя с боклук.
В някакъв смисъл това е защитна реакция. Нормална за психиката на индивида. Никой никога не смята, че това ще се случи на него. Гадните неща обикновено се случват на другите, а ние сме някак магически защитени, затова е хубаво да не мислим много за тях, за да не ги предизвикаме. Затова предпочитаме да наричаме бебето „плод” или „фетус”, а смъртта му – „загуба на бременност”. Обаче това не променя реалността, че едни хора губят своето бебе, своето дете, и трябва завинаги да се простят с възможното си бъдеще; да се сбогуват.
И докато на човека от улицата мога да му простя подобна защитна реакция, въпреки че ми се иска като общество да сме по-емпатични, когато обезчовечаването заляга в закони и нормативни актове, които трябва да са устоите на едно общество, това вече е не само неприемливо, а и много опасно."
LadyZONE.bg: Има ли и други нормативни актове в България, които узаконяват безчовечността?
д-р Бояна Петкова: "Жестокостта над животни, например, е криминализирана съвсем отскоро, и то под натиска на една жена като мен, само че ветеринарен лекар, д-р Мила Бобадова. Трябва само да се огледаме какво става с всички хора в неравностойно положение – хората с увреждания, с психични заболявания, децата със СОП (специални образователни потребности), децата, лишени от родителска грижа, етническите малцинства, наркозависимите и хората с хронични заболявания. Всички те имат чисто административни проблеми, въртят се с години в едни сценарии тип „Параграф 22”. През това време се сменят правителства, правят се избори, ние уж избираме демократично, а неуредиците си стоят. Промените идват много мъчително и бавно.
За последния месец имаме три смъртни случая на родилки, едно мъртво и едно бито бебе. Това е възможно само, защото имаме много дълбоко залегнали проблеми с приоритетите и носенето на отговорност. Имаме страшно много престъпления от омраза, за които говори Магдалина Генова на TEDxMladostWomen тази година – побои, убийства, тормоз. И независимо колко изолирани и защитени се стараем да се чувстваме, бронирайки се против нещастията на другите, трябва много бързо да осмислим и да повярваме, че това засяга всички ни! Ако не ни засяга пряко, то засяга нашите родители, приятели или деца, защото човекът никога не е като на самотен остров."
LadyZONE.bg: Какво е решението на тази комплексна ситуация?
д-р Бояна Петкова: "Трябва да се научим да реагираме. Не можем да си живеем бели и добри в една утопия, в едно вътрешно емигрантство, защото това е бягство от отговорност. Не всяка битка е за всеки, но за всеки има битка. И човек като си "срещне" битката, не бива да я подминава или отлага за после, защото "после" никога не идва. Ще е твърде късно. Следователно някой друг ще вземе решение вместо нас.
Не искам да говорим за "оцеляване". То предпоставя да си седим безучастно и кротко да се молим да ни се размине бурята. Имаше една песен на Подуене блус бенд: "... храстът казал на дървото//слез и ниско залегни". Е, да, ама това е нелепо. Това е живуркане, не е живеене. Аз едно време си мислех – аз съм лекар, достатъчно е да си върша добре ежедневната работа, няма да стане от мен "активист". Въобще всеки си мисли, че някой трябва да направи нещо. Време е да започнем да си мислим, че ние трябва да сме дейни. Така децата ни ще имат пример за подражание, ще виждат, че това е нормата, не снишаване. Още сме много повредени от социалистическия режим, като осакатени сме - парализирани."
LadyZONE.bg: Защо основахте фондация „Макове за Мери“?
д-р Бояна Петкова: "Макове за Мери в известен смисъл е моето бебе. Когато една майка очаква дете и то не оцелее, тя не престава да бъде майка. Тя не престава да има необходимостта да се грижи за детето си. Когато загубихме Мери, аз трябваше да измисля начин как да бъда майка на едно мъртво бебе, което не мога да гушкам и кърмя, което не ме буди нощем, и не мога да го гледам как расте. И така направихме „Маковете”, за да мога да се грижа за нещо.
Част от големите ни проекти са свързани със законодателни промени. Да променим Закона за гражданската регистрация, така че родителите, преживели загуба, да могат да погребат или кремират бебето си, по желание. Да се борим с една наредба на МЗ, която рязко качи границата между това, което се дефинира като "аборт", и това, което се определя като "раждане". Вследствие на което от една страна много преждевременно родени бебета са в риск да не получават максимални здравни грижи, а от друга страна някои бебета, които са родени живи, но не оцеляват три денонощия, по документи представляват "абортен плод", и никога не се завеждат, като несъществували! Как ще обясните на една майка, че детето ѝ е дишало, обаче според закона дори не е мъртвородено, а по-лошо даже, изобщо не е било!
Работим и за превенция на перинаталната смъртност, за да не се случват такива неща като на бебето в Тетевен, или като на нашето бебе. За да имат достъп бременните до адекватни медицински грижи, които ще гарантират живота и здравето на бебетата им. Лечение още преди раждането, в случаите, в които е възможно."
LadyZONE.bg: Законите ли са единствената пречка да се реши проблемът?
д-р Бояна Петкова: "Не, искаме да променим и обществените нагласи към загубата на бебе. Реално това е много често срещано събитие, 1:125 бременности в България завършва с мъртво раждане. Това са средно две бебета на ден. От една страна е необходимо да говорим за тези загуби, за да могат чувствата на родителите, тяхната скръб да бъдат валидирани, а не, както сме свикнали, да ги тупаме по гърба и да ги съветваме: "Гледай напред! Ще си направиш друго!" – това пак показва, че смятаме бебетата за взаимозаменяеми, а не за уникални индивиди. Потискането и отричането на нормалните чувства, свързани със смъртта и загубата, ни роботизира, дехуманизира ни още повече. От друга страна е крайно наложително да се променят болничните практики при работа с такива родители, претърпяващи загуба. Преживяванията в болницата, контактите с медицинския персонал ги белязват завинаги и до голяма степен предопределят начина, по който ще интегрират (или не) травмата в житейската си история. Ако искаме тези родители да останат добри, здрави членове на обществото, макар и с травма (всички си имаме травми, неизбежно е), трябва да им създадем емпатична среда, да ги подкрепяме.
Не на последно място работим пряко с родителите. Поддържаме сайт и се опитваме да публикуваме информация, която да им бъде полезна. Имаме медиатека с книги и филми по темата на загубата на малко бебе и как да се справим с нея, които предоставяме за временно ползване на библиотечен принцип. Най-важното може би е функциониращата група за емоционална подкрепа и взаимопомощ, която се води от психолог. Родителите, които я посещават, казват, че тя много им е помогнала в периода след загубата и я препоръчват."
LadyZONE.bg: Вие пишете и поезия. Споделете с читателите ни някое ваше стихотворение.
д-р Бояна Петкова: "Поезията ми няма конкретна тема, говори за всичко – за живота, любовта, смъртта, за всички човешки неща. Не знам кое е любимото ми стихотворение, обаче знам в кое най-много вярвам, ето го:
Експеримент
ще си разменим очите
твое за мое
кафяво с кафяво
никой няма да забележи
може би тогава
внезапно
ще прогледнем."
LadyZONE.bg: Какво е да си жена в България?
д-р Бояна Петкова: "Май не мисля много за себе си в категории, дори такива - вродени. Струва ми се, че донякъде е опасно. Честно казано не се чувствам много сигурна вечер на улицата. Уязвима се чувствам до някаква степен.
Иначе в нашето семейство има голяма равнопоставеност. Таткото може всичко с децата, само не може да кърми (смях). По едно време в кварталния парк всички знаеха кой е баща им, мен не ме познаваха, защото много работех. Обаче това не мога да преценя дали е норма. В повечето семейства, които познавам, мъжът участва активно и по равно. Тоест стереотипът за "ракийката и салатката" сякаш не важи, но пък си давам ясна сметка, че това може да не важи за повечето семейства."
LadyZONE.bg: Какво прави една жена красива?
д-р Бояна Петкова: "Това, което прави красив човека, не е до физически качества. Да си автентичен. Да можеш да се свързваш с другите по неподправен начин, да ги виждаш истински, и да можеш да бъдеш видян. Останалото е ала-бала и индустрия. На индустрията не вярвам, тя подменя ценностите. Кара ни да си мислим, че се нуждаем от неща, от които изобщо не ни трябват, защото са ни необходими други ценности, като общуване, стабилна общност, умението да се докосваме взаимно. Само това придава смисъл на съществуването. Може и да звучи като Хорхе Букай, обаче те клишетата са си верни, стига да можем да ги съживим, не само да ги повтаряме папагалски."
LadyZONE.bg: Какво беше TEDxMladostWomen за вас?
д-р Бояна Петкова: "TEDxMladostWomen беше страхотно преживяване! С лекторите сме се виждали само няколко пъти, но мисля, че мога да говоря за всички, че се получи страхотна мини-общност. Сякаш всички имахме обща тема, просто я разглеждахме от различни ъгли. За мен TEDxMladostWomen е повод да осъзнаем, че „това засяга всички ни!” и че е редно да бъдем про-активни, да поемаме отговорност за това, което се случва с нас и около нас.
Имаше много добра атмосфера, доброжелателна. Мисля, че няма как това да не излезе извън залата, извън рамките на формата. Целта на организаторите беше темите да не умрат там и тогава, а да продължават да живеят и да увличат по своите пътеки още и още хора. С нетърпение очаквам видеата, защото форматът е сравнително малък, а много искам да споделя TEDxMladostWomen с повече хора, които не можеха да присъстват!"
