На 12 юни 1904 г. е роден седин най-видните български поети и преводачи на 20 век - Атанас Далчев. Поетът е автор на стихотворения с ярко философска проблематика, често изразяваща драмата на човешката самота. Днес се навършват 120 години от рождението на Атанас Далчев, а ние го почитаме с вечните му мисли и цитати.
"Богатият скърби по-силно и по-дълго от бедния, защото има повече време за това. На другия ден след смъртта на майка си или на жена си бедният е принуден да изтрие сълзите си и да тръгне да се бори за хляба си."
"Критикът не бива да има очите на влюбения: той трябва да е способен да се възхищава, без да престава да вижда и различава недостатъците."
"Поезията не е общуване, а приобщаване. Приобщаване към Идеята, Красотата, Истината. В това е разликата между едно писмо и една поема."
"Един писател личи и по това, което той не си позволява да пише."
"Малокултурният е склонен към разни теории и теоретизация. Истинският учен цени повече от всичко факта."
"Когато човек не знае добре един език, той, вместо да каже това, което мисли, мисли това, което може да каже."
"Частта е по-малка от цялото, но може да бъде по-хубава от него."
"Приятно е да бъдеш възмутен: едновременно чувстваш другите виновни и съзнаваш собственото си превъзходство."
"Човек е най-самотен в успеха си. Тогава всичките му приятели го напускат. Едни от завист, други от страх да не помисли, че му се докарват."
"Никой не осъществява себе си напълно. Животът на всеки човек е в края на краищата един неуспех."
"Делото на твореца трябва да бъде безкористно. Затова и всяка истинска слава е посмъртна."
