На 12 юни 1904 г. е роден седин най-видните български поети и преводачи на 20 век - Атанас Далчев. Поетът е автор на стихотворения с ярко философска проблематика, често изразяваща драмата на човешката самота. Днес се навършват 120 години от рождението на Атанас Далчев, а ние го почитаме с вечните му мисли и цитати.

"Богатият скърби по-силно и по-дълго от бедния, защото има повече време за това. На другия ден след смъртта на майка си или на жена си бедният е принуден да изтрие сълзите си и да тръгне да се бори за хляба си." 

"Критикът не бива да има очите на влюбения: той трябва да е способен да се възхищава, без да престава да вижда и различава недостатъците." 

"Поезията не е общуване, а приобщаване. Приобщаване към Идеята, Красотата, Истината. В това е разликата между едно писмо и една поема." 

"Един писател личи и по това, което той не си позволява да пише." 

"Малокултурният е склонен към разни теории и теоретизация. Истинският учен цени повече от всичко факта." 

"Когато човек не знае добре един език, той, вместо да каже това, което мисли, мисли това, което може да каже." 

 

"Частта е по-малка от цялото, но може да бъде по-хубава от него." 

"Приятно е да бъдеш възмутен: едновременно чувстваш другите виновни и съзнаваш собственото си превъзходство." 

"Човек е най-самотен в успеха си. Тогава всичките му приятели го напускат. Едни от завист, други от страх да не помисли, че му се докарват."

Снимка: Уикипедия

"Никой не осъществява себе си напълно. Животът на всеки човек е в края на краищата един неуспех." 

"Делото на твореца трябва да бъде безкористно. Затова и всяка истинска слава е посмъртна."