На 11 януари православната църква почита Св. преподобни Теодосий Велики.

Както през първите векове на християнството мъченичеството послужило за утвърждаване на Църквата, така монашеството станало опора на Църквата през следващите времена. Преминало различни форми в своето развитие, християнството дължи на преподобни Теодосий Велики (424-529 г.) създаването и образцовото устройство на първите общежителни манастири.

Кападокия, която станала люлка на източното православно богословие чрез благодатното творчество на най-великите църковни учители и св. Отци, подарила на християнството и този велик първоучител на иноческия подвиг.

Преподобни Теодосий Велики се родил в село Магарион в Кападокия.

Благочестивите му родители посрещнали явяването му на света като дар на Провидението и затова го нарекли Теодосий - "от Бога даден" (Богдан). Възпитан в съвършено благонравие и просветен от постоянно четене на Словото Божие, младият Теодосий пламнал от свещена ревност да служи на Христа. Усърдно се молил на Бога да му посочи истинския път.

 

В ранна младост той пожелал да се поклони на светите места и тръгнал за Йерусалим.

На минаване през Антиохия Теодосий посетил св. Симеон Стълпник, който го благословил за монашески подвиг и му предрекъл, че той ще бъде "велик пастир на словесни овце", което напълно потвърдил животът на бъдещия знаменит изповедник.

Пристигнал през 450 година в Йерусалим, 26-годишният Теодосий поискал да се запознае със живота на подвизаващите се наоколо отшелници и се поселил при опитния старец Лонгин близо до Светия град. След това се преместил в новопостроената Богородична църква, основана от благочестивата Гликерия, но известността, която неговите сурови подвизи му спечелили, го теготила и той се уединил в Юдейската пустиня, като обитавал една пещера, в която - според преданието - пренощували тримата източни мъдреци, дошли да се поклонят някога на "родилия се Цар Юдейски" (Мат. 2:1-12).

 Тази пещера станала свидетел на един свръхчовешки подвиг. Тук св. Теодосий се отдал на непрестанна молитва и неотстъпно Богосъзерцание. Пределно сурово било и неговото въздържание. В продължение на 30 години той не вкусил хляб, а се хранел само с фурми, трева и корени, но и от тях приемал само толкова, колкото да не умре от глад. Този неземен подвиг извисил подвижника до такова духовно съвършенство, че Бог го удостоил с дара на чудотворство и прозорливост.

Дълбокото уединение не скрило славата на великия Божий угодник. Мнозина се нуждаели от духовното ръководство на такъв съвършен образец и започнали постепенно да се заселват около него. Като се осланял на Божията воля, светият старец основал в 560 година своя знаменит манастир, който и днес носи неговото име и се намира на 7 километра югоизточно от Йерусалим. Отшелниците скоро достигнали повече от шестстотин души, а преданието говори, че през неговия 105-годишен живот те достигнали шестнадесет хиляди. Съществуващият днес манастир "Дер-Доси" има монашески килии, подвория за миряни, болници и странноприемници.

Св. Теодосий Велики пръв въвел общежитийната форма на монашеския подвиг и затова е наречен "началник на общежитието". Така го наричат житиеписците още и затова, защото в 493 г. йерусалимският патриарх го назначил за общ архимандрит на всички общежитийни манастири в Палестина, докато на св. Сава Освещени (439-532 г.) поверил надзора над пустинниците.

Преподобни Теодосий Велики предузнал смъртта си няколко години преди да нaпусне този свят и съобщил за това на трима обичани от него епископи. Не много преди своята кончина той наредил един ден да ударят камбаната за молитва и разплакан съобщил на братята: "Молете се, отци и братя, молете се! Божият гняв посети Изтока!" В същото време Антиохия била разрушена от земетресение...

Св. Теодосий бил погребан във Витлеемската пустиня, където започнал своето подвижничество.

На 11 януари имен ден празнуват: Теодосий, Богдана, Богдан, Богомила, Богомил.