Буря, гъмотевици, проливен дъжд, река, която прелива коритото, заляти мостове... Обстоятелства, които се случиха миналите дни в Синеморец, Ахтопол, Царево и околностите. В това почти апокалиптично време мъж от Синеморец е принуден да тръгне към бургаската болница, за да вземе епикризата и болничния лист на съпругата си. В противен случай тя няма да получи паричното си обезщетение.
Природата срещу законите, или как личната история на една оперирана жена и администрацията поставиха живота на мъж в опасност.
Слави Кукорков тръгва с автомобила си от Синеморец към Бургас, за да вземе от болницата там документи на съпругата си. Там тя е била оперирана и следва да получи епикриза и болничен лист.
Пътят му минава и през Ахтопол, където трябвало да остави сина си на изпит в местното училище. Поради лошото време и разразилата се буря, учителката призовава да не тръгват на път. Ангажиментът с документите от болницата обаче е неизбежен, а пътят към Бургас и без друго минава през Ахтопол.
Да получат документте си в електронен вариант и да си спестят пътуване в бурята се оказало невъзможно. Докато шофира обаче, пороят се усилва, а пътят все повече заприличва на река. Чистачките на предния прозорец едва смогват да почистят стъклото, за да има видимост. Калната и силна вода го застига.
„Буквално съм в реката! – казва той, докато снима с телефона си какво се случва с него и с автомобила. Водата се излива както от небето, така и от склоновете към пътя. Малко след това цялата му кола е наводнена, а водата я избутва до мантинелата. Успява да се измъкне от водния капан. А от автомобила се вижда само покривът. Всичко друго е под вода
Слави ни разказва историята си, докато ремонтира покрива на къщата си. Заради бурните дъждове и той се е срутил. Приятели го подслоняват след водната стихия. През това време синът му успява да си вземе изпита в училище и да се прибере с високопроходим автомобил обратно в Синеморец.
Съпругата му се възстановява след операцията, но все още е трудно подвижна.
„Ламарини са това, вжното е, че ние сме живи и здрави!“ – казва той.
Хубаво е, че оптимизмът не ни напуска и в тежки ситуации. И може би точно заради това успяваме да ги преодолеем. Но дали нямаше да е по-лесно, ако в 21 век можехме да разчитаме повече на електронни услуги и по-малко чувахме фразата „Не може, трябва лично да дойдете!“
