Жена, прекарала една година на Южния полюс, разказва за своето "уникално преживяване", включващо живот на -77 градуса по Целзий, празнуване на Коледа с 5-километрово сутрешно бягане през всички 24 часови зони и право на двуминутен горещ душ само два пъти седмично.

Мишел Ендо, която е успяла да "пътува безплатно до всичките седем континента", е прекарала последната година, работейки като координатор на стюардите в изследователската станция "Амундсен-Скот" - най-близката база до Южния полюс, където слънцето залязва и изгрява само веднъж годишно, и е станала свидетел на зашеметяващото Южно сияние.

32-годишната жена от Сан Франциско приема мениджърската позиция през ноември миналата година, за да може да посети Южния полюс, без да се налага да отделя хиляди левове за това - едноседмичните пътувания до станцията със самолет от Чили започват от 59 900 долара на човек.

Мишел работи на станцията между 3 ноември 2022 г. и 16 ноември 2023 г. В момента тя си взима няколко седмици почивка в Нова Зеландия, преди да се върне в Съединените щати за Коледа.

Пътешественичката разказва за плюсовете и минусите на живота в една от най-неблагоприятните и негостоприемни точки на Земята, след като стана една от едва 261 жени, които са били на Южния полюс през зимните месеци от май до август, когато там е постоянно нощ.

"Най-студеното време през тази зима беше в края на юни с температури от минус 65 градуса по Целзий“, обяснява ентусиастката от Сан Франциско. „Но може би по-изненадващо е как тялото се адаптира и изведнъж тези ниски градуси ги чувстваш нормално“.

Външната температура на Южния полюс редовно е три пъти по ниска от тази във фризерите в търговските обекти, която е минус 15 градуса.

Екипът, в който работи Мишел, дори замразява храна, като просто я оставя навън.

Мишел разкрива, че не става дума само за ледения студ - на височината от 2885 м надморска височина е било необходимо „поне седмица“, за да се свикне.

Лятото на Южния полюс е от месеците ноември до февруари, когато се наблюдават най-високите средни месечни температури, които са минус 29 градуса, а от май месец полярният регион се потопява в 24-часов мрак за около шест месеца.

Една от луксозните придобивки, които липсват на Мишел, докато е на Южния полюс, е възможността да си вземе дълъг горещ душ. Това е и първото нещо, което прави след завръщането си. 

„На Южния полюс имаме право само на два двуминутни душа седмично“, казва тя.

 

Но въпреки трудностите, пътешественичката успява да се наслади и на уникалните и невероятни преживявания, които предлага полюсът - включително уникалната коледна традиция.

"На сутринта на Коледа на нашата станция правим забавно бягане, наречено "Състезание около света", обяснява Мишел.

"Това е 5-километрово трасе, което обикаля географския Южен полюс, така че участниците могат да тичат "около света" през всичките 24 часови зони.“

Персоналът на станцията, в която работи 32-годишната Мишел, празнува Коледа през юли. Всички украсяват заедно, организират различни празнични активности и игри, разменят си подаръци, декорират джинджифилови сладки.

Едно от най-големите събития в полярното й приключение несъмнено е Южното сияние, която успява да види.

 

Тя вече е посетила повече от 60 държави и за да не плаща за пътуванията, тя често си намира работа - например като учителка по английски език в Япония и съветник на круизни кораби.

"Антарктида беше последният континент, който исках да посетя, и не исках да плащам, за да отида там. Това наистина е преживяване, което се случва веднъж в живота“,

До момента на Южния полюс са презимували само 1702 души, от които 261 са жени.