Малко след като стартира, стрийминг платформата HBO Max премахна от заглавията, които предлага на абонатите си, ненадминатата класика “Отнесени от вихъра”. Филмът, който е създаден по романа на Маргарет Мичъл, винаги е бил сочен като пример за расизма в киното през първата половина на 20-и век, но никога досега тези недостатъци не са успявали да засенчат художествената стойност на лентата, която отава ненадмината по популярност повече от 80 години.
Движението “Black Lives Matter” повдигна въпроса за расовото равноправие по безпрецедентен начин и е невъзможно светът да не е различен, след като протестите затихнат и страстите се успокоят. И ако има сфера от живота ни, за която със сигурност можем да кажем, че ще е различна, то това е киното, което винаги е било важен фактор за отношението към чернокожите.
Като всяко нещо, което се прави с повече страст, отколкото рационално мислене, протестите на чернокожите ще създадат както положителна промяна, така и негативна, която ще бележи киното и телевизията.
Защо са необходими действия
След гражданската война, която освобождава робите в САЩ, в края на 19-и век, са приети законите “Джим Кроу”, според които чернокожите са свободни и равни на белите, но трябва да бъдат отделени. Така в автобусите се появяват места за чернокожи (отзад) и за бели (отпред). Има отделни кина и дори отделни тоалетни.
Това разделение се отразява и в киното, където чернокожите и хора, които не са от бялата раса, играят само второстепенни роли, предимно като слуги или забавни персонажи. През първата половина на 20-и век всички филми трябва първо да минат през цензори и са подчинени на строг морален кодекс, който забранява не само неща като разголени сцени и сцени с насилие, но и неща като показването на тоалетни чинии (Алфред Хичкок е първият, който е успял да получи разрешение да покаже тоалетна чиния във филма си “Психо” в началото на 60-те години).
Част от тези закони са изключително расистки. Напълно забранено е например да се показват интимни отношения между хора от различна раса. Именно това спъва кариерата на изключително талантливата Анна Мей Уонг, която се превръща в първата американска кинозвезда с азиатски произход, но никога не достига славата, която заслужава. В няколко филма, за които се явява на кастинг, предпочитат да изберат по-малко талантливи бели актриси, които да гримират като азиатки, за да могат да участват в интимни сцени с белите актьори (също гримирани), без филмът да бъде санкциониран.
Пътят на актьорите с различна от бялата раса е изключително труден и всяка победа, която постигат, е белязана от разочарование. Актрисата Хати Макданиъл например, която става първата чернокожа актриса, наградена с “Оскар”, не е допусната до премиерата на филма и трябва да го гледа заедно с останалите чернокожи актьори в по-малко кино.
Всъщност наградите “Оскар” са изключително показателни за расизма в Холивуд. Може би ще се шокирате, но след победата на Хати Макданиел минават почти 25 години, преди наградата да попадне в ръцете на друг чернокож - великият Сидни Поатие.
За цялата над 90-годишна история на най-големите филмови награди, само 19 пъти статуетката е отивала в ръцете на чернокож актьор. От тези 19 случая едва 6 са преди 21 век и само 5 са за главна роля.
Освен тях, петима души са печелили “Оскар”-а за сценарий, един единствен като продуцент за Филм на годината (“12 години робство” през 2013 г.) и нито един за режисура.
Какво трябва да се промени
Макар да бяха забелязани едва в последните години, чернокожите творци са част от историята на Холивуд почти от самото начало. Още през първата половина на 20-и век има десетки филми, създадени от афроамериканци с изцяло чернокож актьорски състав. Проблемът е, че тези филми се прожектират само в кината за чернокожи, рядко излизат на печалба и никога не получават големи награди.
Днес до голяма степен филмовите студиа са собственост на бели хора, които наемат бели режисьори да правят филми с бели актьори по сценарий на бели сценаристи. Макар да са минали десетки години и на теория расизмът вече да не е фактор, повечето филми на чернокожи никога не достигат широката публика, рядко получават големи награди и обикновено не излизат на печалба.
Това, което трябва да се промени, е студиата да дават повече възможности за изява на хора от различни раси. Ако филмите на чернокожите получават бюджет като тези на белите създатели и същото разпространение, няма никаква причина в бъдеще чернокожите кинолегенди да са толкова, колкото са и белите.
Решението да се направи това е изцяло положително, но крие и един огромен риск. На следващата страница може да прочетете каква опасност крие движението “Black Lives Matter” за холивудското кино >>>
Какво не трябва да се допуска
След като през 2017 г. Кевин Спейси беше обвинен в сексуален тормоз без никакви доказателства, Netflix решиха да го махнат от сериала “Къща от карти”, в който той изпълняваше главната роля. На негово място като главен персонаж застана актрисата Робин Райт. На теория всичко би трябвало да е перфектно - спорната фигура е отстранена и се дава възможност за по-голяма изява на жена. Зрителите трябваше да са доволни. Резултатите обаче показаха друго и епизодите на сериала, които в предишните сезони бяха оценени от потребителите на сайта IMDB с 8-9/10, в последния бяха с оценки 3-4/10. Участието ѝ в последния сезон не само не помогна на Робин Райт, а ѝ попречи - тя доказа, че е неспособна да заеме мястото на актьор от ранга на Кевин Спейси, но не защото е жена, а просто защото не е толкова талантлива.
Нещо подобно се случи и със сериала “Доктор Кой”, след като в новите епизоди докторът се превърна в жена, а гледаемостта му падна рязко. Причината не е, че жените не са талантливи актриси, а просто че Джоди Уитакър не е подходяща за ролята.
Покрай движението “Black Lives Matter” много чернокожи актьори от сериали надигнаха глас, че не получават толкова екранно време, колкото белите си колеги и създателите на сериалите започнаха да се заричат, че ще променят това. Но истината е, че макар да е ужасно расистко да пренебрегнеш актьор заради расата му, също толкова расистко е да му дадеш по-голяма роля само заради расата му.
Никой не наема актьори като Морган Фрийман и Дензъл Уошингтън само за да попълни квотата си за чернокожи. Те са актьори, в чийто талант никой не се съмнява.
Другата опасност е налагането на цензура и расови морални норми, точно както са били налагани в миналото, макар и с различна цел. Вече споменахме решението на HBO max да премахнат “Отнесени от вихъра” от съдържанието си. И макар да е донякъде разбираемо защо филмът може да се вижда обиден за много хора, той все пак е изключително важна част от историята на киното.
Скандали избухнаха и покрай филмите “Южнячки” и “Зелената книга”, които отново привлякоха вниманието на хората покрай протестите. И в двата филма става дума за отношението към чернокожите в южните щати. “Зелената книга” показва пълния абсурд на расизма, като разказва истинската история на гениален музикант, признат по целия свят, който тръгва на турне в южните щати. Там той се натъква на съвсем безумен расизъм и попада в ситуации, в които е най-важният гост на събитието, но въпреки това го карат да използва външната тоалетна, която е предназначена за чернокожи. Или гостите на негов концерт, които са дали огромно състояние да го гледат как свири на сцената, отказват да му позволят да се храни в ресторанта с тях.
Вероятно се чудите защо тези филми биха ядосали чернокожите, но причината е много проста - създадени са от бели хора. Протестиращите чернокожи чувстват като обида решението на потребителите на Netflix да гледат филми за чернокожи, създадени от бели и настояват хората започнат да гледат филми, създадени от чернокожи.
Това, което изглежда не разбират е, че хората гледат филми като “Зелената книга” не заради расата на създателите, а защото са добри. И забраняването им или премахването на класики като “Отнесени от вихъра” никога няма да постигнат промяната, която всички желаем да видим.
Последната опасност е в “обезценяването” на наградите, което вече е започнало. Ако наградата “Оскар” започне да се дава само заради цвета на кожата, а не заради реални постижения, никоя от тези награди няма да струва колкото наградата на Сидни Поатие, Дензъл Уошингтън или Хали Бери, спечелили я заради таланта си и въпреки цвета на кожата си.
Тази година писателят Стивън Кинг, който е един от хората, гласуващи номинациите за “Оскар”, попадна под обстрел, след като заяви, че при избора си се е водил не от желанието за равно расово представяне, а от качеството на филмите. Кинг беше обвинен в расизъм и му бяха приписани думите, че чернокожите не могат да създадат нищо качествено. Големият американски писател обаче е прав - качеството е това, което трябва да е на-висшата цел на всеки създател на филми, без значение цвета на кожата му.
