“Cash rules everything around me, greed, get the money, dolla, dolla, bill, yo” – Wu-Tang Clan
Едва ли някой намира особено очарование в представата за Уолстрийт – ако оставим настрана парите, всичко изглежда съвкупност от зомбирано следене на цифри със стотни и запетаи, счетоводителски стрес, скъпи, но скучни костюми, куфарчета и безкрайни телефонни разговори на фона на купища бюра и зелени пиксели със стойности.
Всичко това щеше да е краят на всяка идея за начало на филм (след безславните дни на Голямата депресия), ако цялата тази представа не беше разбита на пух и прах от съдбата на един 22-годишен младеж на име Джордан Белфорт. Чийто живот попада в ръцете на Мартин Скорсезе, който от тази на пръв поглед скучна "финансова" история, изиграна от Леонардо ди Каприо, създава нечовешки откровена и страхотно заснета ода за порока. И в случай, че не сте чували нищо за Вълкът от Уолстрийт, след този филм ще ви се прииска да научите повече.
Не защото лентата дава някакви рецепти, а защото е брилянтно заснета история за успеха. “Вълкът от Уолстрийт” не си губи времето с поуки или заключения, с пухкава романтика или ненужна цензура. А бонусът е, че на любителите на киното дава още един безценен шанс да се насладят на таланта не само на Джордан Белфорт, ами и на Леонардо ди Каприо. В ролята на Джордан Белфорт порасналият тийн идол на моменти е мръсно секси, в други откровено жалък, в трети е вълкът на Уолстрийт – надрусан до козирката, очарователно циничен, безкомпромисен и харизматичен лидер, готов да изхруска за закуска поредната порция наивни пароподаватели, кокуренти, ФБР или поредната доза уиски с "бело".
И понеже вълкът се нуждае от глутница – две имена - Джона Хил и Матю Маконъхи - първият брилянтен поддържащ актьор, който не блести с особено физическо обаяние - за разлика от втория, но без него филмът не би бил толкова реалистичен. Откровеността на Скорсезе към героите, техните недостатъци и силни страни е едновременно пленяваща и малко притеснителна. Но и напомня защо Мартин Скорсезе е МАРТИН СКОРСЕЗЕ. Малко по-далеч от темите за “класическата” мафия, този филм си остава и е много мъжка история – очите върху наградата, останалото са досадни подробности.
И ако човек за човека е вълк, то Джордан Белфорт е Вълкът за вълците. И историята му си заслужава да се гледа, защото без да създава нужда, за нея определено има пазар.
По кината от 10 януари.
