В разгара на летните отпуски излиза романът "Едно незабравимо лято" от Сю Муркрофт, като новата романтична история от авторката на "Само за ваканцията" ни пренася в едно идилично селце на бреговете на Норфък. Любов, смях, семейни взаимоотношения и още много любопитни теми правят книгата чудесна компания за лятната почивка. Вижте за какво става дума накратко в книгата.

ТЪРСИ СЕ уредник за ваканционни вили „Раундхаус Роу“.

КЪДЕ? Идилично селце на бреговете на Норфък.

ГАРАНТИРАМЕ: няма да имате никакъв мобилен сигнал, никакъв безжичен интернет и най-важното – никакви проблеми!

КОЙ? Идеалната кандидатка – търси бягство от изневеряваща отрепка, известна още като бивш годеник, спасение от приумиците на странната си братовчедка и почивка от предателите, доскоро познати като приятели.

КАКВО ЩЕ ПОЛУЧИТЕ? Настаняване в кокетна вила, плюс лято, изпълнено със слънчеви дни и разходки по брега на морето. О, и среща с мъжа на мечтите ви.

НА ВАШЕТО ВНИМАНИЕ: Не поемаме отговорност, в случай че гореспоменатите отрепки, братовчедки и/или предатели се намърдат обратно в живота ви.

"Книга, която не бива да пропускате!", пише Daily Express. "Очарователна история, която те увлича от първите страници!", допълват впечатленията от Heat.

 

Сю Муркрофт е родена в Германия, живяла е в Кипър и Малта, а в момента – във Великобритания. През годините е работила на различни места – от банка до медия за мотоциклети, но твърди, че сега има най-хубавата професия – на писател.

 

Сю Муркрофт пише съвременни романи, които бързо се превръщат в международни бестселъри. Книгите й са носители на Наградата за най-добро романтично четиво (Best Romantic Read Award) и два пъти са били номинирани за Романтичен роман на годината (Romantic Novel of the Year Awards). Сю Муркрофт пише още кратки разкази, статии и наръчници по творческо писане.

В романите й читателите ще се насладят на летни или коледни истории, изпълнени с чувство за хумор, романтика и вълнение. Един чудесен пример за това е „Само за ваканцията“, която е публикувана от ИК „Хермес“ през 2019 г. През август 2021 г. излиза нов роман от авторката – „Едно незабравимо лято“.

 

Пренесете се на

Ето какво споделя Сю Муркрофт за писането и за романа „Едно незабравимо лято“.

 

Коя е Сю Муркрофт и как се разви писателският й път?

Родена съм в семейство на военни и детството ми премина в Германия, Малта, Кипър. Днес живея в Англия и посвещавам времето си на писането на романтични книги. „Едно незабравимо лято“ е четиринайсетият ми роман. Освен това съм публикувала новели, истории за различни списания, както и наръчник по творческо писане.

Моят писателски път започна още в предучилищна възраст, когато осъзнах, че някой е създал историите, които толкова обичах, и ми се прииска и аз да правя това. Когато бях на осем или девет години, започнах да пиша мои „книги“ – бяха не повече от пет страници със зле нарисувани корици. Когато завършвах началното училище, преподавателят ми каза, че един ден на рафта с книги ще има заглавия, носещи моето име. И аз се постарах да докажа, че е бил прав.

Какво Ви дава писателската кариера?

За мен писането не е работа, нито хоби, то е необходимост, натрапчив импулс, от който не мога да избягам. Затова през годините не спирах да пиша въпреки разочарованията.

Обожавам да пътувам и да пиша за места, които съм посещавала, като Италия и Малта например. А понякога работата по дадена книга ми дава причина да пътешествам. Обичам и срещите с читателите.

Кое е най-странното нещо, което е трябвало да направите или да преживеете в името на някой роман?

Симулацията на катастрофа с хеликоптер. В „Само за ваканцията“ един от персонажите е пилот на хеликоптер, който се възстановява от контузия след принудително кацане. За да опиша по-добре ситуацията, трябваше да я преживея, което беше едновременно плашещо и вълнуващо.

Как се роди идеята за „Едно незабравимо лято“?

Всичко започна с един туит, свързан с неудобна ситуация, в която млад мъж изпаднал, след като забравил да изключи програмата за конферентни разговори на служебния си компютър. Първо историята ме разсмя, но след това започнах да мисля за подробностите около случката: В работно време ли се е случило всичко това? Как се е отразило на кариерата му, на колегите му? Отговорите на тези въпроси поставиха началото на романа.

След това се вдъхнових за Кръглата къща от комплект за чай, който бяха подарили на майка ми преди години – с чайник и кутия за бисквити под формата на такава къща. В една съседна ферма също бях забелязала подобна сграда, а след кратко проучване установих, че те се срещат доста често в района.

Но накрая „Едно незабравимо лято“ се оказа моят най-труден за написване роман. Много ми допадна идеята да пренеса историята в Северен Норфък и да създам едно ново, несъществуващо до момента селце на име Нелсънс Бар. Героите се появиха и оформиха в главата ми с готовност и ние се сработихме добре, но... историята трябваше да бъде леко опитомена. Надявам се крайният резултат да допадне на читателите!

Разходете се из Нелсънс Бар с тази любопитна карта на селцето или сред страниците на „Едно незабравимо лято“ и прочетете избран откъс от романа, който излиза от издателство "Хермес". >>>

 

 

Кумът Арън стоеше пред църквата в Торнхам редом с младоженеца – своя брат Лий, който леко трепереше от нерви. Музиката от църковния орган се носеше тихо в неподвижния летен въздух над гостите, а свещеникът бе потънал в мисли, докато всички чакаха булката Алис най-сетне да се появи.

 

Лий се беше влюбил в Принцеса Алис, която искаше винаги да е в центъра на вниманието, прекалено разглезена от отдавна овдовялата си майка Сали. Арън предпочиташе нейната практична и умна братовчедка Кланси, единствената шаферка на Алис. В опит да разведри притеснения Лий той се наведе към него и прошепна:

– Надявам се, че всички онези истории за кума и шаферката са истина.

Лий успя да се усмихне.

– Хвърлил си й око още от миналия уикенд.

– Хвана ме!

Арън беше постоянно нащрек от мига, в който Кланси излезе от колата си – яркочервена и спортна. Набиваше се на очи в такова селце като Нелсънс Бар, графство Норфък.

– Майките на Алис и Кланси са еднояйчни близначки. – Лий насочи разговора към любимата си тема: Алис. – Затова момичетата приличат по-скоро на сестри, а не на братовчедки.

Да, двете наистина имаха подобни кестеняви коси и зелени очи, побърза да изтъкне Арън.

– Но по характер са съвсем различни – отбеляза той.

Двамата с Кланси бяха флиртували цяла седмица и си бяха разменяли шеги за суетнята преди сватбата. А след снощната официална репетиция, която организираха родителите му в къщата на семейство Де Силва, флиртът им достигна своята кулминация и премина в дълга страстна целувка в един тъмен ъгъл на градината. Кланси притисна тяло в него и впи устни в неговите и това направо го докара до лудост. И точно тогава се появи Лий. Той търсеше Арън заради някакво досадно задължение на кума – на Арън му се струваше, че има хиляди такива – и Кланси направи гримаса, сякаш крещеше без глас. А след това му прошепна:

– Утре. След сватбата.

Арън нямаше търпение сватбената церемония да приключи...

В задната част на църквата настана вълнение, хората най-близо до вратата се раздвижиха и облеченият в бяло свещеник пристъпи напред в очакване. Най-сетне! Арън се обърна и видя Кланси Мос да върви към него по пътеката. Зелената й рокля се разстилаше около нея като вода и потрепваше при всяко нейно движение.

На лицето му се появи усмивка... Но Лий издаде сподавен тревожен вик. В този момент Арън осъзна, че нещо не е наред. Вместо да пристъпва тържествено, както е присъщо на шаферките, Кланси подтичваше. Не носеше букет. Не вървеше след булката. Останала без дъх, тя се спря пред свещеника, но не се усмихна.

Хвърли бърз поглед към Арън, после сложи ръка на рамото на брат му и заговори с треперещ глас:

– Съжалявам, Лий. Не мога да открия Алис. Майка й беше тръгнала за църквата, а ние двете отидохме в стаите си за последни приготовления, но... когато я потърсих, булчинската й рокля висеше на закачалката. А колата й я нямаше.

Арън се обърна рязко и погледна брат си.