Какво се получава когато животът ти е дотолкова преплетен с една пиеса, че двете нишки се оказват неразривно свързани? В случая на Петя Дикова се ражда "интервю с пиеса" - книга за най-дълго играният спектакъл с един и същ състав в света.  Героите са Ивайло Христов, Дони и Коцето-Калки, а представлението е "Секс, наркотици и рокендрол".

Още с първите редове Петя заявява, че няма претенции за "висока литература", но има претенции да обича тази постановка, актьорите в нея и въобще да бъде най-големият фен на този моноспектакъл.

Идеята да напише книга, посветена на пиесата, всъщност е на Дони. В продължение на осем години Петя събира емоции и размисли - нейни и чужди, на приятели, актьори и публика, за да ги предложи в един автентичен и неподправен разказ на тримата герои, а и на своя собствен живот в, чрез и покрай "Секса" (така накратко участниците в спектакъла наричат "Секс, наркотици и рокендрол").

В тази книга има за всеки по нещо. Дори и за неизкушените от театъра. Или може би най вече за тях. Защото на тези 230 страници са събрани свидетелства и факти на един много интересен и бурен период от съвременната ни история.

Ето какво сподели пред Ladyzone.bg Петя Дикова на въпроса ни как са се променили тримата участници в този спектакъл от 1992 г. насам:

Ще ми се да дам конкретен отговор, но тук ще победи поетичният. Познавайки Ивайло, Дони и Коцето от дете, за мен те са с ореола на любимата учителка, която остава специална и носи спомена за безгрижието. Още повече, агличаните казват, че красотата е в очите на гледащия ("Beauty lies in the eyes of the beholder"). В моите очи тримата са си същите момчета, които познавам от малка. Тъй като съм изпуснала премиерата на "Секса" (била съм в първи клас), откакто съм редовен зрител на спектакъла, в моите очи тримата само ставаха още по– и най–. Ивайло едва ли може да стане по-добър актьор - не аз, други го сравняват с Ал Пачино (вижте в книгата :) ). Дони ежедневно доказва, че е овладял мултитаскинга до съвършенство, а Коцето положително спи във формалин (затова не остарява) и никой не може да ме убеди в обратното.

Снимка: facebook.com/petia.dikova

Разбира се, през тези години се случиха много неща и текстът отрази някои от тях. В началото един от героите на Ивайло казваше: „Изведнъж Франки щраква с пръст и се появяват три кифли по бикини и той им обещал, че ако останат, ще ги запознае с Майкъл Джексън.“ След смъртта на Краля на попа, съвсем закономерно, Ивайло го замени с Леонардо ди Каприо. Също любопитна е и реплика на друг негов персонаж: „На 51 години съм и още лашкам жената, както я лашках през първата брачна нощ. Оттогава има цицина, още не може да ѝ мине“ – едно време това е било възраст пред пенсия, и Ивайло казва тази реплика откакто е на 37 години.

И накрая, не знам дали актьорите са се променили, но публиката е толкова разнообразна, тя заслужава да й се посвети отделна глава, каквато има в книгата. Няма да забравя какво ми каза Дони веднъж - "В публиката има хора, които са водили в салона любовта си, преди да правят любов с нея".

Следват три кратки откъса от „Интервю с пиеса: Секс, наркотици и рокендрол” >>