Само месец след излизането на книгата за Вълчан войвода „Скитник в мрака“, Ирена Григорова отвежда читателите си на поредното пътешествие из лековити и чудотворни места. В „Мистичните пътеки на България II“ авторката разказва за още 43 по-интересни и загадъчни обекта, някои от които известни, а други съвсем непознати. Премиерата на изданието се състоя на 12 април от 18:30 ч. в книжен център „Гринуич“.

"За мен много важни са историите, които са разказани в книгата. Те са свързани със стари устни традиции, които във времето се прекъсват. А Ирена, чрез книгата си с разказите за силата на икони, вярвания, църкви, манастири и мегалити, всъщност ще ни остави документ за това в какво са вярвали, мислили и помнили нашите съвременници от цяла България. Това е един неин голям принос, който завинаги ще остане във времето", сподели проф. Диана Гергова по време на премиерата.

"Всички места, за които Ирена говори в книгата си, притежават целебна сила. Сила, от която имаме нужда не само в кризисни времена, в каквито се намираме сега, а в миналото и нашите предци са имали потребност от нея. Можем да черпим енергия от древните тайни, които авторката ни разкрива", допълни Виктория Бисерова.

Във втората книга от поредицата Григорова представя църкви, манастири и скални светилища, които остават отпечатък върху всеки, който ги посети. Тези места действат различно на всеки човек, но силата им е неоспорима. Това доказват и историите на хората, изпитали мощта им, които авторката разказва.

Журналистката търси отговори на въпроси като: Възможно ли е при мегалитните светилища наистина да има магнитни аномалии и висока енергия? И как предците ни са ги засичали? Оказва се, че академичните текстове имат научно обяснение и то е съвсем реално.

 

Белинташ, изворът Светата вода, Скалите над Приморско, Устремският манастир, Никополският скален манастир, Кръстати камен в село Ветрен и за още много други чудати места говори Ирена Григорова във втората част от поредицата „Мистичните пътеки на България“. Авторката отново е изготвила карта, която обозначава местоположението на обектите и дава подробни инструкции как да се стигне до всеки от тях.

 

Защо водата на река Младежка е лековита само два месеца в годината? Какво се крие в неизследваното подземно светилище Гълъбарника? Гробници ли са тайнствените долмени, или нещо друго? Как войводите са лекували рани от куршуми? Отговорите се крият из страниците на „Мистичните пътеки на България II“.

 

Прочетете откъс от "Мистичните пътеки на България II", която излиза от издателство "Апостроф". >>>

 

Храмът в кв. „Дървеница“ и силата на Божествения хирург свети Лука Кримски, град София

Между кварталите „Младост“ и „Дървеница“ в София има църква, която беше огромна изненада за мен. Тя е изключително красиво изписана и подържана. Дори и през работен ден в нея постоянно идват хора от цяла България да търсят спасение.

Жената, която продава свещи, ми разказа, че тук всекидневно се случват изцеления с помощта на свети Лука Кримски.

Кой обаче е този светия?

Историята му е невероятна. Той е един от най-силните руски закрилници и лечители. Името му е известно навсякъде в Русия и по света.

Роден е на 27 април 1877 г. със светското име Валентин Феликсович Войно-Ясенецки. Като млад обича да рисува, но завършва с отличие медицинския университет. Работи като селски доктор, след това оглавява Катедрата по оперативна хирургия и топографска анатомия в Държавния туркестански университет. Получава Сталинска премия заради труда си „Очерк на гнойната хирургия“, който и години след смъртта му се изучава от студентите по медицина. През Руско-японската война става главен военен хирург. Поема най-тежките случаи и отива на места, където колегите му отказват. През юли 1941 година вече пристъпил към операции, а от 30 септември професорът станал консултант на всички болници в Красноярския край и главен хирург на евакуационна болница 1515.

Освен отдаден на хирургията Валентин Ясенецки е и силно вярващ християнин. Започва операциите винаги облечен в расо и задължително след молитва. В операционната му винаги има икона. През 1921 година е ръкоположен за дякон, след седмица за йерей, две години по-късно приема монашеско пострижение и името на свети Лука (апостола лекар), а скоро след това получава и архиепископски сан.

Това са трудни години за руската църква. Апостолите ѝ са гонени и подлагани на репресии от комуни стите. Архиепископ Лука е обявен за престъпник рецидивист, три пъти изпращан в заточение в Сибир и три пъти реабилитиран. Последния път е обвинен и в шпионаж, като е подлаган на разпити и мъчения, за да признае вината си.

Архиепископът обаче не признава нищо. Не се отказ ва и от вярата си и продължава да лекува и да помага на хора в нужда. Случва се да няма никакви условия и да оперира с кухненски нож или с шлосерски клещи, а раните да зашива с женски коси. Въпреки всичко това сложните операции винаги завършват успешно. Мълвата за чудодейните сили на монаха се разнася из цяла Русия. Хората започват с обич да го наричат Кримския чудотворец и още приживе го обявяват за светец.

Свети Лука си тръгва от този свят на 25 май 1961 година (11 май по стар стил). Чудесата и изцеленията обаче не спират. Ходещите на гроба му за поклонение хора твърдят, че са изцелени и болестите им отшумяват.

През 2000 година Руската православна църква официално признава свети Лука за светец.

Днес в храма „Свети Георги Победоносец“ в кв. „Дървеница“ има изложена чудотворна икона на свети Лука Кримски. Смята се, че светецът помага за изцеляването на всякакви заболявания, но особено силно се усеща присъствието му, когато става въпрос за гнойни рани, счупвания, навяхвания, операции и зачеване.

Да си призная и нещо лично. Малката икона, която ми подари жената от църквата в Дървеница, седи на нощното ми шкафче и всеки път, когато не се чувствам добре, се моля за помощта на свети Лука Кримски.