„За мене книгите са по-скъпи от престол” е възкликнал Шекспир. За мен, с риск да прозвуча високопарно, книгите са превъплъщение на човешкия устрем към съвършенство. Книгата е свобода, сладко бягство, утешение. Рожба на въображението и мисълта. Съкровищница на духа. Учител. Безкрайна вселена. Тя е и пътят на авантюриста, и копнежът на търсача, и зовът на поета, и въздишката на философа. Тя е и историята, и мисълта, и битието. Тя е кръвта, жаждата, пулса на човешката цивилизация.
Обичам книгите. Онези, които те грабват още с първия ред и не те оставят на мира чак до последната страница. Но и онези, които в началото ти изглеждат някак странни, скучни, мъртви дори, но нещо в тях те жегва, докосва, дърпа, тласка, привлича. И продължаваш... лист след лист, за да останеш похитен, замаян, завинаги в плен, разбирайки колко много си се лъгал. Е, има и такива, които дори не заслужават и най-малкото внимание. Но, както в живота има Красиво и Грозно, така и в словото има Мъдрост и Невежество. Но това е друга тема...
Но да се върнем към Нейно Величество Книгата, към онази книга, чиито страници всеки един от нас трябва поне веднъж в живота си да е разлистил. Всичките, до край. Лесно е. И интересно. И влудяващо красиво. И е лято. А ваканции и отпуски тепърва предстоят. Ще имате повече време. Не го пропилявайте. Използвайте го мъдро. Използвайте го пълноценно. Предлагам на вниманието ви 11 златни заглавия - капка в океана от книги, в чиито дълбини трябва да се гмурнете... незабавно. Заглавия, извадени от съкровищницата на човешкия гений.
11 книги, които ще ви променят и които, като знойно лято, препоръчвам ви горещо >>
Вино от глухарчета (Рей Бредбъри)
Това е полу-биографичен роман на Рей Бредбъри, който се помни и препрочита с удоволствие винаги, когато се сетиш за него. "Вино от глухарчета" е еманация на момчешкото детство, преплитаща действителните преживявания на Бредбъри и неговото уникално въображение. Роман за живота и любовта, за детството и нестихващия копнеж по лятото. Не случайно той носи заглавието „Вино от глухарчета”. В историята, виното от глухарчета, направено от дядото на главния герой, служи като метафора за съхраняване на всяка една от радостите на лятото в една бутилка дъхаво цветно вино.
451 градуса по Фаренхайт (Рей Бредбъри)
Отново Рей Бредбъри и неговият забележителен антиутопичен роман „451 градуса по Фаренхайт”. Научно-фантастичената история ни пренася в бъдещето, където със закон е постановено всички книги да бъдат изгаряни и унищожавани (451 градуса е температурата, при която книгата гори). „451 градуса по Фаренхайт” е зрелищна метафора на масовата култура, в която книгата се превръща в излишен израстък на деградиращото общество и потребителското мислене. Но и зов за надежда, че всеки човек е надарен с могъщата сила на паметта и съзиданието.
Искрата – историята на една майка, отгледала гений (Кристин Барнет)
Каквото и да кажа за книгата тук, ще бъде малко. Една вълнуваща история за могъщата и преобразяваща сила на майчината любов. "Искрата..." реална история, описваща трудностите, волята и силата на характера на една майка по пътя й към света на нейната рожба, и разказана от самата нея. Джейкъб Барнет е с диагноза аутизъм. Когато е на 3 години, специалистите казват, че вероятно никога няма да се научи да чете. Днес Джейк е на 16 години. Преподава квантова физика и е сочен за бъдещ Нобелов лауреат. Моля ви, прочетете тази книга!
