На 11 май Българската православна църква отбелязва празника на светите равноапостоли Кирил и Методий с отслужване на празнична Света Литургия.

Този ден се установява като църковен празник през 1863 г. След повече от един век - през 1980 година, папа Йоан Павел II обявява Св. св. Кирил и Методий за покровители на Европа.

По-големият брат Методий оставя завидно наследство от преводни и оригинални книги и подготвя около 200 ученици за свещеници, които да проповядват християнската вяра на славянски език. Кирил е завършил прочутата Магнаурска школа при патриарх Фотий и Лъв Граматик и получава титлата "философ".

Забележителни са за поколения наред словата на Константин-Кирил философ: "Бог не праща ли еднакво дъжд на всички? Също тъй слънцето не грее ли за всички? И не дишаме ли еднакво всички въздух? И как вие не се срамувате като признавате само три езика и като повелявате щото всички други народи да бъдат глухи и слепи?".

През 867 година заедно с брат си Методий и техните ученици са приети в Рим от папа Адриан II, който тържествено освещава славянските книги, след като Константин-Кирил успява да убеди папата, че като църковен език славянският е също толкова пълноценен, колкото и гръцкия, латинския или еврейския. В римската църква „Св. Марина” е била отслужена литургия на славянски език.

След Освобождението на България 11 май става общоучилищен празник на славянските първоучители. През 1892 г. Стоян Михайловски, учител в Мъжката гимназия в Русе, написва "Върви народе възродени". Три години по-късно учителят от Петокласното Ловчанско училище Панайот Пипков написва музиката към текста. Така е създаден химнът, който пеем и днес.

С въвеждането на Григорианския календар през 1916 г. празникът, отбелязван от държава и Църква започва да се чества само на 24 май. След 1969 г. се провежда секуларизация чрез отделяне на църковния от светския календар, затова празнуваме светите братята и на 11 май (църковен празник), и на 24 май (светски празник).