На 108 години Сюзън Йънг Браун все още сяда зад волана на синия си автомобил Subaru и шофира сама, когато трябва да отиде някъде. Тя живее независимо в собствената си къща в Дувър, щата Делауеър, всеки ден прави упражнения, чете любовни романи, танцува и обича да общува с хора. Столетницата шофира повече от 80 години, а наскоро е подновила шофьорската си книжка до 2033 г. – когато, ако е жива, ще бъде на 115 години.
„За да отида до магазина, трябва да шофирам. Където искам да отида, трябва да шофирам. Аз съм опитен шофьор. Опитвам се да бъда много внимателна“, разказва Браун пред TODAY.com.
Синът ѝ Джим Йънг я определя като „невероятна“ и силна жена. Дъщеря ѝ Линет Йънг Овърби пък казва, че майка ѝ е „нещо съвсем специално – а сега вече е и доста известна“. По-рано тази година Браун отпразнувала 108-ия си рожден ден с голямо тържество, на което присъствал и губернаторът на Делауеър. Животът ѝ обаче започва далеч от подобни празненства – във ферма в Линкълн, Делауеър, където е родена на 24 април 1918 г. Тя израства с родителите си и девет братя и сестри в дом без електричество и течаща вода.
От едностайното училище до университетската диплома
Браун учи в сегрегирано начално училище. Именно там се възхищава на своята учителка и решава, че един ден също иска да преподава.
„Едно от най-важните неща, които имах предвид, беше да получа образование и да стана учител“, разказва тя в интервю за живота си.
По онова време в района няма безплатни гимназии за чернокожи ученици. Затова семейството ѝ трябва да плаща, за да може тя да посещава гимназията на Delaware State College. След това Браун продължава образованието си в Delaware State University, където през 1945 г. получава бакалавърска степен по начално образование. Днес тя е най-възрастната жива възпитаничка на университета. Работи като учител в продължение на 30 години, като започва кариерата си в едностайно училище. Паралелно с това помага на първия си съпруг в неговия автобусен бизнес. Пенсионира се през 1977 г., а в дома, в който живее и днес, е прекарала повече от седем десетилетия.
„Не знам защо живея толкова дълго. Просто се опитвам да се грижа за себе си“, казва Браун.
И точно в тази проста философия се крие голяма част от нейния подход към живота.
Движението е част от ежедневието
Браун смята редовните упражнения за един от факторите, допринесли за дълголетието ѝ. Всяка сутрин тя започва с около 10 минути упражнения на пода – разтягане, укрепване и упражнения за баланс. След това се изправя и застава до стената, за да тренира краката си.
„Уверявам се, че краката ми са раздвижени“, обяснява тя.
Синът ѝ дори признава, че майка му прави упражнения, които самият той не може да изпълни.
„Мога да се движа по-добре от него“, отвръща Браун с чувство за хумор.
Тя продължава да ходи без бастун или проходилка. Три пъти седмично шофира сама до Modern Maturity Center в Дувър, където участва и в т.нар. chair dancing – танци, адаптирани за хора, които изпълняват движенията седнали.
Храни се просто и умерено
Сред любимите ѝ храни са пилешкото месо и плодовете. Почти всеки ден изяжда ябълка, а обича още праскови и боровинки. Сутрин пие черно кафе, хапва замразена вафла и пие сок от червени боровинки. Избягва пържените храни.
„Разбира се, харесвам ги, но знам, че не трябва да ги ям, затова не ги ям“, казва тя.
Не употребява алкохол и се старае да избягва захарта.
„Обичам сладки неща, но вероятно просто ги избягвам заради здравето си“, обяснява Браун.
Има обаче едно изключение – домашният ѝ сладкиш със 7UP, който обича да приготвя за семейни събирания. Според дъщеря ѝ на 108 години Браун приема само едно лекарство – за контрол на кръвното налягане. Дълголетието не е напълно непознато в семейството ѝ. Една от сестрите ѝ е доживяла до 103 години.
Най-важното е да останеш независим
Браун е била омъжена два пъти. След смъртта на втория си съпруг обаче не е имала желание да се омъжва отново.
Причината я формулира с характерната си директност: „Точно така. Няма да се грижа за друг мъж.“
Тя разказва, че когато останала сама, взела решение, че няма нужда някой друг да се грижи за нея: „Реших, когато останах сама, че не ми трябва никой, който да се грижи за мен. Аз се грижа за себе си. Така че, за да живееш здравословно, трябва сам да вземеш решение.“
Да шофира сама и да живее в собствения си дом са две от най-важните проявления на тази независимост.
„Тя много, много иска да запази независимостта си колкото се може по-дълго“, казва дъщеря ѝ.
Не спирай да занимаваш ума си
Физическата активност обаче не е единственото нещо, което държи Браун в движение. Тя обича да чете, включително любовни романи, решава пъзели и играе словесни игри. Продължава и да бъде активна в общността. Ходи на църква, среща се с приятели в Modern Maturity Center и поддържа връзка с членовете на своята женска организация – Националното женско сестринство Phi Delta Kappa, Alpha Pi Chapter, на което е пожизнен член. Тя обича да следи и семейните събирания и всички събития, в които участва.
„Тя е много организирана“, казва синът ѝ. „Винаги се уверява, че където и да отиде, има малък календар.“
Пътувай и продължавай да откриваш света
Животът на Браун не е останал ограничен до Делауеър. Докато е била учителка, САЩ се разширяват с присъединяването на Аляска и Хавай като щати. Тя решава да посети и двете места – а до Аляска пътува дори два пъти. Посещава също Испания, Португалия, Бразилия и други страни.
„Харесаха ми пътуванията“, казва тя.
Любимото ѝ място обаче е Хавай.
„Красиво е там“, признава Браун.
Един живот, изграден около самостоятелността
Историята на Сюзън Йънг Браун е впечатляваща не само заради числото 108. Тя е родена в свят без електричество и течаща вода, израства в голямо семейство, получава образование във време, когато това не е даденост за чернокожите деца, става учител и посвещава три десетилетия на професията си. След това продължава да живее по собствените си правила. На 108 тя все още шофира, тренира, чете, танцува, пътува, среща се с хора и се грижи сама за себе си.
И когато я попитат каква е тайната на нейното дълголетие, тя не предлага сложна формула: „Не знам защо живея толкова дълго. Просто се опитвам да се грижа за себе си.“
Може би именно това е най-силният урок от нейния живот – не обещание за вечна младост, а решение да останеш любопитен, активен и възможно най-самостоятелен, независимо от възрастта.
