Има много сентенции и мъдрости, оцелели през вековете. Това, че някой е оцелял, не значи, че е цял, когато става дума за хора. А стане ли дума за фрази, някои дори не са разбрани, запомнени и използвани правилно.
#1. „За мъртвите или добро, или нищо“ - един от изразите, който в този му вид всъщност използваме грешно. Ако и вие сте го изричали така - бъркали сте. Причината е, че фразата всъщност е запомнена и се употребява не в целия си вид, а наполовина. А в другата половина се крие... истината. Буквално. В оригинал фразата принадлежи на поета и политик Хилон от Спарта (един от Седемте мъдреци на Елада) и звучи така
За мъртвите или добро или нищо друго, освен истината.
По-късно Хилон е цитиран от историка Диоген Лаерций, или Лаертски (III в. пр.Хр.) в неговото съчинение „Живот, учения и мнения на славни философи“, преведено на български като „Животът на философите“. Други известни фрази на Хилон са - "Не позволявай на езика си да изпреварва мисълта ти" и "Редно е така да обичаш някого, сякаш по волята на съдбата ще трябва да го намразиш, така да мразиш някого, сякаш утре ще го обикнеш."
#2. "Целта оправдава средствата"
Една известна фраза на основателя на Ордена на йезуитите Игнасий Лойола също често се произнася грешно. Но пък служи за добро оправдание. Цялата сентенция всъщност е „Ако целта е спасението на душата, то целта оправдава средствата." На 12 март 1622 г. Лойола е канонизиран за светец.
#3. "Изключението потвърждава правилото"
Максимата е парафраза на израз от речта на Цицерон, с която защитавал Луций Корнелий Балб-старши. Цялата фраза на латински е Exceptio probat regulam in casibus non exceptis, а на преведена звучи така
Изключението потвърждава правилото в неизключените случаи.
Балб бил обвинен, че е получил римско гражданство незаконно. Делото се е изслушвало през 56 г. пр.Хр. Балб, който бил роден в Хадес, служил под командването на Помпей. Точно той платил за неговото гражданство. Делото било с политическа насоченост, за да се дискредитира триумвирата Цезар – Крас – Помпей. Цицерон печели делото, давайки следния аргумент - в някои междудържавни сбогодби имало член, който изключвал двойното гражданство, каквото имал Балб; следователно, доколкото в тези сбогодби има такова изключение, то другите, в които го няма, се подчиняват на обратното правило, т.е. позволяват двойно гражданство. По този начин съществуването на изключение потвърждава съществуването на правило, от което това изключение е направено.
#4. „И ти ли, Бруте?“
Тази реплика често се използва в случаи на предателство или лъжа. Употребява се дори от хора, които не знаят кой е Брут и каква е историята около него. А може би не е и нужно. В този й вид фразата става известна като част от пиесата на Шекспир "Юлий Цезар". историците смятат, че в оригинал фразата на Цезар е звучала така
И ти ли, дете?
Споровете са около факта, че познавайки властния нрава и поведението на Цезар, той би казал такава реплика по-скоро като заплаха или проклятие, отколкото учудване. Съществува и гръцка фраза, звучаща по подобен начин - „И ти, сине мой, да почувстваш вкуса на властта“.
#5. Благородна лъжа
Традиционно, сме свикнали да използваме този израз, за да оправдаем свое изказване или държание. Лъжата се оневинява, с оглед по-леките последствия. Счита се дори, че благородната лъжа е нещо, одобрено и разрешено в Библията. В църковнославянския текст на Светото писание е записано (Стар завет, Псалми, псалм 32, ст. 17): „Ложь конь во спасение, во множестве же силы своея не спасется“. В превод: „Ако конят за спасението е ненадежден, няма да има сила да ви избави“. От една страна е преводът на думата - кон, лъжа, от друга - значението. Във втория случай става дума повече за оправдание, отколкото за лъжа в чист вид.
