Колко сме образовани днес, какво знаят днешните ученици и кой е отговорен за това - отговор на тези въпроси потърси Христина Проданова. Благодарим за изпратения текст! И ти можеш да ни изпратиш своя авторски текст - виж как.
В копирния център на Великотърновския университет е залепен малко поизтъркан и окъсан лист със следната максима:
”Който гледа с една година напред, сее градина.
Който гледа с десет години напред, сади дърво.
Който гледа далеко в бъдещето, образова народа си. “
Но доколко важи последното изречение за съвременния българин? Съществува ли образованието в неговата ценностна система и ако да, приоритетно ли е за него?... Или все повече гледа пред носа си - „с една година напред”, интересувайки се само от насъщния и градината? Не забрави ли духовната храна и знание, за сметка на материалната? Колко са съвременните българите, задоволяващи своята духовна жажда за знания и приемащи образованието като ценност?
Малко.
Българският дух в сърцето на Париж>>
В нашата страна за никого не е тайна в колко окаяно състояние е грамотността на мнозинството от населението. През последните няколко години сме свидетели на неприятна тенденция в българското образование. Налице са все по-малко образовани ученици, които все повече изостават спрямо връстниците си от останалия развит свят. Българските младежи са все по-малко духовно и граждански осъзнати и способни да се справят с предизвикателствата на непоколебимо развиващия се XXI век.
Доказателство за тoва са множеството национални, европейски и международни статистики, показващи неприятната истина. А именно, че българите са сред най-необразованите народи. Все по-малко са тези, които завършват средното си образование и постъпват във висши учебни заведения... или ако изобщо постъпят, то е с неимоверно занижени „състезателни“ балове.
По-различното начало на учебната година>>
Изключително разочароващо ми подейства една анкета със случайно минаващи ученици, излъчена по телевизията. На въпрос, засягащ знания по българска история като: „Кой е бащата на хан Аспарух?”, ученикът отговори: „Ъ-ъ-ъ...Крум?...”, негов съученик, пък отговори: „Не ме интересуват тия глупости!”. Достатъчно показателно, мисля, е излъченото - първо за знанията на учениците и второ за тяхната култура.
Но защо се получава така? Не е ли от значение, освен държавната политика и нашето гражданско самосъзнание?
На първо място трябва родителите да стимулират желанието у децата си за интелектуално развитие и обогатяване. Да бъдат техни ръководители...
Но за съжаление все по-често, в забързания си съвременен живот, социална и служебна заетост, родителите отделят все по-малко време за възпитанието, поучаването и контрола върху децата си. По-късно, когато постъпят в училище, децата се сблъскват с изисквания и норми, непонятни за тях. И тъй като родителите не ги насърчават в тяхното образование, поради заетостта си или просто заради незаинтересованост, децата започват да се лутат, грешат и обезсърчават.
