Съвършеният ден в Истанбул, сглобен от мен като преживяване, изглежда така: хотелски апартамент с гледка към Босфора, брънч на открито в прочутия gazebo ресторант на Ciragan Palace Kempinsky, разходка в пролива с корабче, отбивка за баклава в Karakoy Gulluoglu (най-прочутият сладкарски цех на Турция), шляене пеш из историческия квартал Султан Ахмед и спускане до “потъналия палат” с подземните Цистерни (никога няма да ми омръзне да се връщам в тях), малко шопинг в Kanyon (няма такъв мол!), следобедно джезве-кафе на терасата на Кулата Галата, Tropical Magnolia масаж в спа центъра на Four Seasons Hotel Istanbul at Bosphorus, обилна рибна вечеря в Park Fora и накрая – купон в Reina, един от най-популярните нощни клубове в цяла Европа.А призори - шкембе чорба и айран в някоя Lokantasi из сокаците на никога-не-спящия квартал Ортакьой, за да се върне във вените ми животът.
Защото Истанбул е и това. Мегаполис на две морета, на два континента и с безброй лица - шарен и шумен, лъскав и олющен, хаотичен и магнетичен, най-живият със сигурност в Европа град.
Пътят към Истанбул
Не случайно споменавам Karakoy Gulluoglu като задължителна спирка. Баклавата и кадаифът в безброй варианти - с шам фъстък, с орехи, с фурми - са една от емблемите на Турция. Производители – бол, но няма по-известно и ексклузивно място от
магазина на сладкарите Gulluoglu в Каракьой
на хвърлей от доковете в подножието на Галатската кула. Запазената фамилна марка Karakoy Gulluoglu датира от 1820, а сиропираните шедьоври на главния й магьосник Надир Гюллу се продават от 64 години насам единствено в сладкарницата му в Каракьой и никъде другаде. Затова арабски шейхове и руски новобогаташи пазаруват оттук в промишлени количества и си тръгват за вкъщи направо с тавите. Предприемчивият майстор и екипът му правят различни модификации на традиционните сладкиши, за да угодят и на по-придирчивите клиенти, загрижени за здравето и теглото си.
Техен патент е, например, т.нар. “медибак” - лека баклава със зехтин в средиземноморски стил, със соево брашно, ниско съдържание на сол и добавени омега-3 мазнини. Предлагат и “колбак” – баклава от безглутеново оризово и царевично брашно, печена и дори съхранявана отделно от глутеновите си посестрими. Диетичната “хурмабак” пък е подсладена не със захар, а със 100-процентов сок от фурми, портокалови кори и канела. Тук можете да намерите дори баклава с шоколад и всякакви неочаквано добри комбинации. Адресът е: Rihtim Str., Katli Otopark Alti, Karakoy.
Вкусните тайни на турската кулинарна столица
Другата емблема на Истанбул са пазарищата – във всичките им вариации. От Рибния пазар през Египетския базар на подправките до хиперлуксозните гигантски молове, изникнали като гъби тук през последните години. Че космополитният град на Босфора е Мека на търговията ние, българите отдавна си знаем – Капалъ чарши със сигурност е първият мол на Балканите. Но отскоро шопингът - като основна атракция и забавление за чуждите гости - е и държавна политика в Турция. Инициативата Istanbul Shopping Fest, която цели да смени публичния образ на града и да го превърне в културно-развлекателен център на света за няколко седмици, се проведе за трети път това лято. Обичайно по време на феста в
100-те истанбулски мола,
в по-малките магазини и в бутиците се пазарува с 50% намаление, а отстъпките за елитните турски лейбъли са дори още по-високи. Най-изкусителните промоции започват обикновено след 20 часа вечерта. Акцията обаче далеч не се изчерпва само с перфектни условия за шопинг маратон и tax free цени. Танцови шоута, ди джеи и жива музика – от джаз и чил аут до рап и хип-хоп, концерти на открито с местни и световни звезди, лотарии и щедри подаръци, улични паради, партита и ревюта съпътстват фестивала. Кулминацията е т.нар. Late Night Shopping: всеки уикенд един от най-луксозните търговски центрове като Kanyon, IstinyePark, Sapphire, Cevahir, Akmerkez, Astoria, Forum Istanbul, Metrocity остава отворен през цялата нощ. Пъстри вечерни шествия пък придават карнавална окраска на прочутата търговска улица “Истиклал” (до площад Тексим), известна като Седмото шопинг авеню в света.
Още един запазен знак на Истанбул е винаги прясната риба, която може да хапнете навсякъде. Особено добре я приготвят в Park Fora на брега на Босфора, а и изборът там е огромен – ще се уверите лично още на входа на ресторанта. Струва си да опитате специалитета им -маринован лаврак - наред с другите мезета с морски дарове като пълнени миди, морски охлюви, октопод, сепия и калмари на грил. Видовете риби и начинът им на приготвяне са наистина безброй – освен пържена и на скара, в сол, в тесто, на пара, в сач и като каварма. А прекрасният изглед от терасата към отсрещния азиатски бряг перфектно допълва вечерята.
Галата като Вавилон
Да отседнеш в покоите на султански дворец край Босфора изглежда днес като желание, изпълнимо само с помощта на Аладиновата вълшебна лампа. Ако не беше Ciragan Palace Kempinski –
най-имперският хотел на имперския Истанбул.
Хотел, прочут в цял свят като място на шестзвезден лукс, светски блясък и ексклузивни персонализирани услуги. Тук прословутото турско гостоприемство се съчетава с безкомпромисното обслужване под лейбъла Kempinski. А спиращите дъха гледки към най-живописния град в Европа са фон на това специално преживяване, за което със сигурност не ви е нужно летящо килимче.
Някога на мястото на днешния Ciragan Palace са се простирали градините Казанджъоглу – от Бешикташ до Ортакьой. По време на т.нар. “период на лалетата” (1718-1730 г.), когато в Османската империя на почит били изкуствата, развлеченията, музиката и цветята, Ахмед III подарил тази земя на своя фаворит и зет – великия везир Ибрахим Паша. Той пък вдигнал тук “yali” (крайбрежна вила) за своята съпруга – султанската дъщеря Фатма. Господарката се прочула с паметните празненства в имението си под светлините на факли (ciragan – на персийски) и оттам идва името на днешния хотел. Той и сега е любимо място за пищни чествания от всякъв род и мащаб – от сватби и частни партита, през бизнес форуми и срещи, до международни политически конференции на най-високо ниво.
Преди да възвърне настоящата си слава обаче, дворецът Ciragan трябвало да познае столетия както на подем и блясък, така и на пожари и разушения. През 1834 г. султан Махмуд II решил да построи наново целия палат – сринал до основи и резиденцията, и манастира на братството на мевлевите (“танцуващите дервиши”) в съседство. Последователите на Мевляна Руми били преместени в друга yali край Босфора, а дворецът се сдобил с класическа фасада с 40 каменни колони и обзавеждане от изключително редки видове дърво. През 1857 г. новият султан Абдулмеджид на свой ред срутил сградата с намерението да вдигне на мястото й палат в западен стил. Останал си обаче само с желанието, защото скоро починал. Наследникът му Абдулазис довършил строежа през 1871 г., но в източен стил – с преобладаващи ориенталски и североафрикански архитектурни елементи.
