След дълго пребиваване в болницата, бащата на Ирина – копирайтър в руска рекламна агенция, умира. Младата жена е съкрушена, но активното й ежедневие налага бързо да се върне към него, при това без да се поддавава на емоциите. След като приключва с административните дела около случилото се, й се налага да почисти и подреди вещите на баща си. Емоционално натоварващо, но необходимо занимание. Всеки предмет, дреха и книга носят някакъв спомен на Ирина. Били й необходими седмици, за да подреди всички вещи, които баща й притежавал. Някои неща се наложило да продаде, други да подари, а трети просто да изхвърли. Множество сервизи, дрехи, мебели, канцеларски материали и какво ли още не... На всичко, което баща й е събирал десетилетия, дъщерята трябвало да даде нов път за две седмици.
За да се сдобие с всичко това, бащата е отделял време, пари и усилия. А в този момент съдбата на всички тях е била съвсем прозаична. Тогава Ирина се замислила колко много разрушаваме, колко много ресурси използваме, колко време пилеем, за да се сдобием с вещи, които използваме рядко или дори никога.
Тази случка й дава нов поглед върху живота и тя решава да направи експеримент – в продължение на 200 дни да не купува нищо ново.
Като всички нас и тя често си купувала предмети, просто защото били с намалена цена, защото й харесвали, без дори да има нужда от тях, но със „сериозния” довод – Защо пък не?!
Експериментът бил успешен. Без да брои хранителните продукти, лекарствата и основните тоалетни принадлежности, за 200 дни Ирина не си купила нищо ново. Всичко, което й било нужно, ремонтирала, прекроявала и рециклирала.
Ето и седемте извода, които си прави младата жена след този жизнен експеримент.
1. Във всяко семейство има излишество от предмети
Докато разпродавала имуществото на баща си, посетила множество благотворителни търгове и сайтове. Дори и през Facebook хората масово продават един на друг какво ли не. Учудването й било голямо, когато установила колко много дрехи се шият и плетат, колко кухненски прибори се произвеждат... А по-голяма част от тях накрая се озовават в контейнера за боклук.
2. Зависими сме от покупките и трябва да се „лекуваме”
Често купуваме неща, защото сме обект на манипулация – на телевизионни реклами, маркетингови стратегии и специалната подредба на стоките в магазина. Не е трудно да изберем да бъдем силни и да не се поддаваме на тези способи.
3. Хората си мислят, че нещата втората употреба са нехигиенични
Дрехите, които се продават в магазините за втора употреба, задължително минават през химическо чистене. Замислете се колко пъти са премерени дрехите, които си купувате от магазин в мола?
4. Големите хипермаркети са нужни и работят повече за корпорациите, не на вас
За тези 200 дни разбрах, че изобщо не ми е наложително да пазарувам в големите супермаркети. Всички 200 дни купувах нужното само от малки магазинчета или директно от производителите. Когато идете в хипермаркета, ще купите поне още няколко неща, освен това, за което конкретно отивате. Резултатът е, че ще похарчите и повече, отколкото сте предвидили.
5. По-добре е да платите на конкретен човек, а не на корпорация
Когато купуваме нещо по обява, или директно от производител, ние контактуваме с човека, който вече е използвал или е изработил тази вещ. Факт е, че на различните сайтове могат да се намерят добри оферти за ценни вещи на ниски цени. Сделката пък прави щастливи и двете страни.
6. Нищо ново и нищо скъпо
Банковата ми сметка естествено реагира положително на този мой експеримент. Не съм ползвала кредитна карта, с никакви вноски не закъснявах. Започнах да живея по-леко (в морален аспект). Стигнах до извода, че е много по-добре се живее без постоянния страх да не свършат парите.
7. Нуждите на хората са много по-малки, отколкото те си мислят
Да, безспорно имаме нужда от много неща – храна, дрехи, хигиенни принадлежности. Но наистина необходимото е много по-малко, отколкото си мислим.
След експеримента Ирина обобщава - "Направих си равносметка и установих, че с новия си начин на живот заплатата ми е по-голяма от разходите, а не е равна на тях. Вече съм доста по-спокойна, стресът намаля. Мисля, че минимализмът е оптималният начин да се живее. За съжаление, за да науча тези истини, изгубих баща си."
