.

Въведете нова парола!

В случай, че имате проблеми с регистрацията или с достъпа до вашия профил може да се свържете с нас на имейл webdesign@btv.bg. Ще се раздваме да ви помогнем.

Невалиден имейл!

За по-добра защита на вашите данни е необходим валиден имейл адрес. На въведения имейл ще получите линк за потвърждение.

Да храним хората, не бунищата!

Росица Николова | преди 1 година
боклук
Снимка: Thinkstock
Какво може да направи всеки от нас, за да се намали разхищението на храна

670 000 тона изхвърлена храна годишно и над 50 000 човека, ровещи в кофите. Това е действителността в България към момента. В задачката се пита – от какво естество е дупката на пътя, която прави невъзможно точка А да стигне до точка Б, като пропусне кофите за боклук?

Според добрите практики на НАССР (система за постигане на безопасност на храните), всяко заведение за хранене в България трябва да има договор с фирма, която да извозва останалата през деня храна. На този принцип се събират и мазнините, в които храните са били сготвени. Обикновено употребеното олио (палмова мазнина или др.) се влага в производство на енергия. За да не използват услугите на такива фирми, заведенията използват мелници, в която се смилат отпадъците, преди да бъдат изхвърлени. Така нахапаните пържоли и повехналите салати се превръщат в миниатюрни парчета, които отплуват в канализацията или биват изхвърлени в кофите за боклук. Практика на магазинните мрежи е също да унищожават храната, която е с изтекъл срок на годност. В екарисажите потъват сирена, кашкавали и други хранителни продукти, които не са били купени и консумирани преди да настъпи малката, отпечатана в черно дата на етикета срещу израза „Годно до”.

Законодателството в България

Бракуването на храна е предпочитаният вариант за търговци и производители, защото биват освобождавани от корпоративен данък и от ДДС. При дарения обаче Законът за данък върху добавената стойност не предвижда възможност за освобождаване от ДДС на стоки, за чието закупуване е ползван данъчен кредит. Ако искат да дарят храната, производителите (магазини, заведения) трябва сами да се занимават и с логистиката.

Facebook практика, която набира все по-голяма популярност в България е спасяването на сезонни култури чрез пазаруване на едро. Когато стопанствата и фермите имат продукция с кратка трайност – плодове, зеленчуци, с помощта на посредници (най-често организации, занимаващи се с фермерски пазари и подобни активности) предлагат продуктите си в рамките на спасителна акция. Директното пазаруване от производител, както и желанието чистата храна да не бъде изхвърлена на боклука, е спасявала доста декари кайсии и боб, например.

Коментар:
Изпрати
коментари: 0
  • Първо най-новите
  • Първо най-старите
Ще Ви хареса
"Това, което можете да приемете спокойно, вече не може да ви управлява." Конфуций
Конфуций
Постите ли преди Великден?