Когато със съпругата ми разбрахме, че ще имаме бебе, едно от нещата, за които се подготвихме, беше да възникнат спорове помежду ни. Изглежда като глупаво нещо, за което да се готвиш, но прочетохме, че почти във всяка връзка възникват конфликти, когато се появи бебето. Едно от нещата, за които се разбрахме, че няма да се караме, е разпределението на задачите. И се оказа, че грешим.
Планът, който си бяхме изготвили, предвиждаше съпругата ми да се занимава с всички основни неща, като хранене, сменяне на памперси и къпане, а аз да съм главен асистент – да топля изпомпаната кърма, да приготвям адаптираното мляко, и да подавам каквото трябва (кърпички, памперси, кремчета, шампоан, хавлия).
Тъй като работя от вкъщи, имам възможност да я отменям понякога през деня, за да слезе на долния етаж и да яде, както и да взимам бебето сутрин, когато тъкмо се е събудила, за да може съпругата ми да си доспи след нощните ставания да обслужи бебето. Мислехме, че това ще е достатъчно, но не беше.
Вече имаше няколко големи избухвания.
При един особено силен залп от „задното оръдие“, съпругата ми се е оказала с две изцапани ръце, без възможност да се изчисти и без възможност да остави бебето, за да иде да се измие, защото трябва да остави малката артилеристка. Аз бях само на няколко метра от случващото се, в съседната стая, но със слушалки в ушите, защото си пускам музика, за да се съсредоточа. В затишието между песните чух страшен вик от спалнята и моментално скочих, очаквайки, че ще заваря всичко в кръв. Не беше кръв, a ако. Докато чистехме и преобличахме бебето, целият гняв на света се изля върху мен: „Ами ако умирахме? Щеше ли да е оправдание това, че си искал да се съсредоточиш?“
Друг път пък, когато тъкмо щях да си лягам, отидох да се порадвам на дъщеря си. Това беше една особено капризна вечер, когато тя не плачеше, но беше будна и ако я оставиш в леглото, веднага започва да вика. Съпругата ми я разнасяше от известно време и се беше приготвила за цяла нощ мрънкане. Като влязох, научих, че: „Ако няма да разнасяш бебето цяла нощ, нямаш право да му се радваш”.
Най-проблемни обаче се оказаха нощите между петък и събота и събота и неделя. Това е времето, в което по традиция цяла нощ се наливам с бира и играя компютърни игри, докато към 4-5 сутринта вече не мога да си държа очите отворени и лягам да спя. Внушавах си, че така ще продължи и след бебето, но когато имах глупостта да заявя на съпругата си, че „това ми е почивката“, веднага ми беше обяснено, с достатъчно ясен глас, че да го чуят и в съседните села, че майка, която се грижи за малко бебе, няма почивен ден.
Сега вече се разбрахме по този въпрос – в петък срещу събота бебето спи при мен, за да има съпругата ми една цяла нощ да се наспи, а в събота срещу неделя наваксвам с бирата и игрите. През деня е лесно, защото получаваме помощ от баба и дядо, за да имаме време да гледаме филми и сериали (понякога се шегуваме, че бракът ни се гради само върху вкуса ни за кино и литература).
Цялото това нещо обаче ме накара да се замисля, и ми се струва, че просто и двамата не можем да видим нещата от гледната точка на другия. От една страна тя е права, че грижата за бебето е 24/7, но докато кърми има възможност да чете или да гледа нещо, или просто да скролва Фейсбук. Има възможност да се разхожда с количката, а вечер, когато има кой да гледа бебето, излиза и с кучето.
От друга страна и аз съм прав, защото в края на работната седмица е хубаво да се отдадеш на нещата, които те карат да се чувстваш добре - в моя случай бира и игри. Приятно е да знаеш, че можеш да си легнеш когато решиш, без да трябва да ставаш в определен час.
На мен ми се струва, че няма по-приятна работа от това да гушкаш едно прекрасното бебе по цял ден (а по една случайност, именно нашето с оказа най-прекрасно от всички), докато на съпругата ми вече ѝ липсва Excel-а, защото се занимава с него когато реши, а не трябва да се съобразява с режима му на ядене и с работата на червата му. Сигурен съм обаче, че ако местата ни бяха сменени, всеки от нас щеше да мисли точно като другия.
