Преображенският манастир „Св. Преображение Господне“ е разположен в Дервентския пролом на река Янтра на 7 км северно от Велико Търново по пътя към село Самоводене. Ако се чудите накъде да поемете през уикенда, чудесна идея е да го посетите именно в седмицата, в която отбелязваме Преображение Господне. От София може да стигнете за 3 часа с кола, а от Пловдив – за малко повече от 2 часа и половина.
-
Пет места с красиви български езера, които не отстъпват на морето -
Трябва да посетите тези места, дори да не сте фен на "Игра на тронове"! -
Съвети за избор на правилната пътна чанта, ако летите със самолет -
10 съвета за вашата обиколка с кола из Европа -
Местата в България, които всеки любител на виното да посети през септември -
Най-вкусните специалитети от десет любими дестинации -
7 продукта за възстановяване на кожата и косата след морската ти почивка -
10-те най-добри места, които да посетите в Европа през 2019 г. -
6 сексапилни тоалета, с които ще си звездата на всяко лятно парти -
Пет живописни екопътеки, перфектни за уикенд бягство
Преображенският манастир е най-големият от манастирите, разположени около Велико Търново и четвърти по големина в България. Основан е по времето на Втората българска държава през 13 – 14 в. Първоначално манастирът е метох на Ватопедския манастир от Света гора, но през 1360 г. се сдобива с автономност. Възникването на Преображенския манастир се свързва с личността на втората съпруга на българския цар Иван-Александър – Сара и сина им цар Иван Шишман, които даряват много средства за неговата реконструкция и ремонт. Поради това манастирът е известен и като Сарин или Шишманов. Той играе и важна роля в духовния живот на българската столица през 14 в.
През Средновековието Преображенският манастир е бил разположен на около 400 – 500 метра южно от сегашното си местонахождение. Първоначалното място на манастира е изоставено след разрушаването му по време на завладяването на Търново в края на 14 в. След падането на България под османско владичество манастирът е неколкократно опожаряван и плячкосван от османците, а впоследствие е разрушен напълно.
На сегашното си място Преображенският манастир е възстановен през 1825 г. от рилския монах отец Зотик, който през 20-те и 30-те години е игумен на манастира. Строежът на главната църква започва през 1834 г. и е възложен на Димитър Софиянлията. Същата година е построена и Църква от триапсидна, кръстовидна, еднокуполна възрожденска сграда от Кольо Фичето.
Днешният си вид манастирът добива в периода 1858 – 1863 г. и е от типа на средновековните манастири-крепости. Сградите очертават издължен правоъгълен двор, като долните им етажи са каменни, а горните хармонично се свързват с наклонения терен.
Стенописите в църквата са дело на бележития представител на самоковската живописна школа Захарий Зограф и датират от 1849 – 1851 г. Наред със славянските просветители св. св. Кирил и Методий, Захарий Зограф си рисува автопортрет, а храмовата икона „Преображение Господне“ носи негов автограф.
Преображенският манастир разполага с библиотека и музейна експозиция, които съхраняват книжа, исторически документи, ценни средновековни български книги и икони, както и други произведения на приложното изкуство.
През 1991 г. част от монашеските килии в Преображенския манастир са разрушени след срутване на скали над манастира.
