Обхване ли ви лошото настроение, то ви повлича надолу. В цялото си обкръжение започвате да виждате хората като коравосърдечни, користни и завистливи. Заради тези "черни” мисли ставате груби в държанието си с тях. Категорично им слагате най-осъдителните епитети и още повече подхранвате породилия се у вас вече негативизъм.
Психолозите често обясняват липсата на любов към хората с ниската себеоценка на конкретния човек.
Появата на негативни мисли: "Никой не ме обича”, "Аз съм лош човек” поражда и оправдателния резултат: "Щом вие не ме обичате и аз няма да ви обичам”. Но, никой не печели от това, още по-малко този, който се отчуждава.
Отдръпването от проява на доброта, толерантност и любов е все едно самолишаване от мощен антидепресант.
Човек с тежки взаиомоотношеня и неразрешени конфликтни ситуации се чувства като в безизходица от сивата безрадостност.
Единственият изход е да се даде шанс на лечебната сила на сърдечната любов.
Ето три правила, към които може да се придържате в отношенията си с хората:
1.Спрете да гледате критично и постоянно да търсите недостатъците на хората. Потърсете в сърцето си любовта към тях.
2.Възползвайте се при първа възможност да се привържете към някое живо същество. Любовта към домашен любимец може да се окаже не по-малко благотворно.
3.Не чакайте да направете нещо добро след време. Подарете, помогнете, проявете разбиране, без да очаквате никаква отплата за това. Тук принципът "пито - платено” не работи.
За да изместите негативните си мисли, зависи изключително само от вас.
