Знаете ли, че редовната физическа активност редуцира значително риска от развитие на туморни клетки. Екип от учени, под ръководството на д-р Пернил Ходжман, от Университетската болница в Копенхаген, е установил, че физическата активност значително подпомага намаляването размера на туморите, както и вероятността те изобщо да се появят. Тяхното проучване е публикувано в научното издание Cell Metabolism и цитирано от The Economist.

Екипът провел наблюдения върху две групи от мишки, заразени с 3 различни вида ракови заболявания. В клетките на едната от групите били поставени колела, в които гризачите можели да тичат колкото и когато си поискат. В другата група движението било ограничено до размерите на клетката.

Резултатите от наблюдението показали, че мишките, които изразходвали повече физическа активност, развили тумори с 61% по-малки от другите мишки (при меланома) и 58% по-малки тумори (при рак на белите дробове). От мишките, заразени с рак на черния дроб, само 31% от тези с колела за тичане в клетките развили заболяването. В сравнение с другата група, която не извършвала допълнителни физически усилия, 75% от мишките в нея развили заболяването.

След като направили обстойно изследване на туморите на мишките от двете групи, учените установили, че тези от активната група имали повече имунни клетки, отколкото неактивните гризачи. По-точно те имали два пъти повече цитотоксични Т-клетки. Този вид клетки убиват клетките в тялото, които са повредени, не функционират правилно или са инфектирани с вируси. В същото време активните мишки имали и 5 пъти повече клетки от типа "естествени убийци". Те „алармират“ и привличат другите видове клетки на имунната система, когато открият проблем.

 

След още няколко тестове, изследователите стигнали до извода, че именно "клетките убийци" са отговорни за по-малките тумори в активните гризачи. От предишни проучвания д-р Ходжман знаела, че хормонът епинефрин, известен още като адреналин, има потенциала да мобилизира "клетките убийци". Този хормон се произвежда в по-високи количества в кръвта по време на физически упражнения.

Екипът продължил с още експерименти и установил, че туморите в мишки, инжектирани с адреналин, са 61% по-малки, отколкото при неактивни мишки без адреналин. Въпреки това туморите на активните мишки били 75% по-малки в сравнение с неактивни гризачи, които не са инжектирани с адреналин. Така учените установили, че освен адреналина има още нещо, което редуцира растежа на тумори.

След още изследвания те установили, че допълнителният агент, който подпомага борбата с раковите образувания, е молекулата (антитялото) интерлевкин-6 (Interleukin 6). Тя също се произвежда в повишени количества по време на физическа активност и е продукт на Т-клетките.

Когато неподвижните мишки били инжектирани с адреналин и интерлевкин-6, техните тумори намалели толкова, колкото и на мишките, които редовно тичали в своите клетки.

Според д-р Ходжман тези две вещества могат да бъдат използвани като лекарства против тумори. Те в никакъв случай не бива да се използват като заместители на движението за хора, които са просто мързеливи, защото физическите упражнения имат много повече предимства от това да намаляват риска от рак, уточнява още тя. Но при твърде възрастни или увредени пациенти, които нямат физическата възможност да се упражняват, тези вещества могат да бъдат използвани като противоракова терапия, подчертава още Ходжман.