Светла Банкова е психотерапевт, преподавател и основател на „Институт по психосоматика и интегративна психотерапия” с 25-годишен стаж. Тя успява да превърне склонността си да изслушва хората, емпатията си, както и даването на надежда и друга гледна точка, поискани й от близки и познати, в своя професия.
„Психологията е любовта на живота ми, която единствена задържа интереса ми толкова дълго време, защото съм се интересувала, чела съм и съм учила много други неща. Удовлетворението, когато успея да помогна на човека срещу мен, е много голямо, но най-вече съм щастлива, че аз нямам усещането,че ходя всъщност на работа, защото всеки ден идвам с удоволствие в офиса. А и знанието не е мое, то е на всички, но минава през мен и моята задача е да го предавам на следващите терапевти, които ще помагат на хората. Разбрах и още нещо – че възрастта е предимство, а не недостатък в професията на психотерапевта, защото житейският опит е от голямо значение” – откровена е г-жа Банкова.
Специалистката говори за щастието и как да го подхранваме със смях и любими занимания. И подчертава, че това, което днес е пълен крах или беда за нас, утре може да се окаже необходима стъпка за бъдещото ни развитие и духовно израстване.
Г-жо Банкова, каква е психологията на щастието – вътрешно състояние на духа ли е или се определя от външни фактори?
Щастието зависи от външни фактори, но и от субективното ни възприятие за това, кое ни прави щастливи, защото за всеки човек това е различно понятие. За някои от нас това може да е, когато имаме удоволетворяваща работа, за други - пълноценната връзка и семейство, за трети – справяне със заболяване... Така че съгласно нашето измерение за щастие, то е субективно понятие, което се определя от това какво ние смятаме, че е важно за нас в този момент. Понятието за щастие може също да е различно в различните периоди от живота ни и в различни култури. Може да сме щастливи, когато имаме успешно начало на кариерата си, а на по-късен етап може да е, защото откриваме някакъв наш талант, който да ни заведе в друга посока, появата на партньор, дете. Щастието е флуидно понятие или това усещане се променя, тъй като зависи от външните фактори и от това, което ние решаваме, че е важно за нас в конкретния момент.
А какво ни пречи, за да бъдем щастливи?
Много са нещата, които могат да ни попречат... Обикновено това са неща, които ние очакваме да се случат по един начин, пък те се случват по друг или не отговарят на нашите очаквания. Само че, човек предварително никога не знае, когато нещо му се случва, дали е за негово добро или за зло. Понякога нещо, което му се вижда дори като нещастие, може да се превърне в необходима стъпка в изпълнението на други наши желания. Имаме една такава хубава поговорка: „Всяко зло е за добро!” И в ретроспекцията на времето доста от нещата, които окачествяваме като негативни, в последствие се оказва, че водят към позитивни неща. Въпросът е дали човек има способността да открие позитивното, или да вижда чашата „наполовина пълна”, а не „наполовина празна”? Но има и друг момент, когато ни се случва някакво негативно житейско събитие или сме в „окото на бурята” може да е доста трудно да видим положителни последствия от случващото. Например за човек, който си е загубил работата и остава без доходи, и няма възможност да си покрива разходите, това е много стресово състояние, независимо, че в бъдеще най-вероятно ще си намери по-добра работа и това е било необходима стъпка за постигането й. И работата на психотерапевта е да му помогне да премине през тази криза и да го преведе през този тежък период.
