106 години, пет поколения, един син, две внучки, четирима правнуци и двама праправнуци. Това е голямото семейство на баба Неделя Тодорова от Търговище, която на 15 ноември отпразнува своя впечатляващ рожден ден. Зад дълголетието ѝ обаче стои нелек живот, изпълнен с много труд, загуби и грижи за близките. Останала вдовица едва на 24 години, тя сама отглежда сина си, а по-късно посвещава времето си на следващите поколения. Днес обича да похапва качамак, да наблюдава автомобилите от прозореца и да се радва на вниманието на семейството си. Специално за Ladyzone внучката ѝ Надежда Русева разказва за необикновената си баба, за любимите ѝ рецепти, за тайните на дълголетието и за уроците, които е оставила на всички след себе си.
„Много е скромна. Една такава смирена, човеколюбива. И голяма доброта, и много труд през целия ѝ живот. Много труд.“ С тези думи Надежда Русева описва своята баба Неделя, която на 106 години продължава да бъде сърцето на голямото им семейство.
На 15 ноември домът на столетницата в Търговище се изпълва с празнична глъч. За рождения ѝ ден се събират пет поколения – от 84-годишния ѝ син до най-малките членове на фамилията – нейните праправнуци. Но за внучка й Надежда най-ценното не е впечатляващата възраст на баба ѝ, а човекът, който стои зад тези 106 години.
Остава вдовица на 24 години, но не се отказва от живота
Баба Неделя е родена през 1920 г. в село Марчино, Търговищко. Младостта ѝ е белязана от тежка загуба – едва на 24 години остава без съпруга си и е принудена сама да отгледа единственото им дете.
Любовната им история започва в родното село, където двамата се познават още като млади. Любопитен детайл разкрива внучката ѝ Надежда – според семейния разказ бъдещият съпруг на Неделя я „откраднал“, както се е случвало по онова време. Семейното им щастие обаче не продължава дълго. След смъртта на съпруга си младата жена трябва да поеме цялата отговорност за дома и детето.
„Трудно, трудничко е било. Сама се е справяла с всичко“, споделя Надежда пред Ladyzone.
В първите години баба Неделя се занимава със селскостопанска работа. По-късно, след преместването си в града, започва работа като готвачка в училищни столове. Именно там развива уменията си в кухнята, които години по-късно ще се превърнат в едни от най-милите спомени на нейните внучки.
Въпреки тежкия живот Неделя не губи добротата си. Поддържа близки отношения с роднините на покойния си съпруг и дори се грижи за свекърва си до края на живота ѝ.
„Тя е изгледала свекърва си, докато почине. Обичали са се много“, разказва Надежда.
„Тя ни е формирала като хора“ – бабата, която отглежда няколко поколения
Когато се раждат двете ѝ внучки, баба Неделя отново посвещава живота си на семейството. Пенсионира се рано, за да може да се грижи за Надежда и сестра ѝ Десислава, докато родителите им работят. Грижите на бабата не се ограничават само до приготвянето на храна и ежедневните домакински задължения.
„И денем, и нощем, и болни, и здрави ни е гледала тя. И тя ни е формирала като хора. Тя ни е възпитала. Така че от цялото ми детство всичко е свързано с нея.“
Още от съвсем малки момичетата се учат да броят заедно с баба си. Вечер, преди да заспят, започват от едно до сто, а след това броят и обратно. Неделя научава Надежда да чете още на петгодишна възраст. Години по-късно грижовната баба продължава да помага и за следващото поколение. Правнуците ѝ прекарват дългите летни ваканции в родното ѝ село Марчино.
„Аз даже с моите деца през целите ваканции там при нея сме били. Даже и моите деца е гледала – правнуците си. Изкарвахме по цяло лято там“, спомня си Надежда.
Бухтички, локуминки и качамак – любимите вкусове на баба Неделя
Едни от най-топлите спомени на Надежда са свързани с кухнята на баба ѝ. След години работа като готвачка в училищни столове Неделя умеела да приготвя всякакви домашни вкусотии.
„О, тя е много добра готвачка! Такива хубави бухтички прави!“, разказва с обич внучката ѝ.
Сред любимите лакомства от детството ѝ са още домашните локуминки и различни тестени изделия, които баба Неделя приготвяла. Днес, на 106 години, столетницата продължава да се храни с апетит. Не е претенциозна към храната, но има едно особено любимо ястие – качамак.
Позволява си и по няколко глътки вино, най-вече по празнични поводи.
„Малко, малко. По една-две глътки“, уточнява Надежда.
На 106 години и не познава личния си лекар
Здравето на баба Неделя е друга тема, която предизвиква възхищение. Според внучката ѝ през живота си столетницата почти не е боледувала и изключително рядко е имала нужда от медицинска помощ.
„Тя не е виждала личния си лекар никога“, разказва Надежда.
Когато изпитва неразположение, баба Неделя понякога посяга към аспирин. Семейството смята, че наследствеността вероятно също има значение за впечатляващото ѝ дълголетие.
„Явно генът е добър. Нейните родители, нейни баби и дядовци – всички до старини са доживели“, обяснява Надежда.
Брои автомобилите от прозореца и се радва на малките неща
Днес баба Неделя живее в апартамент в Търговище заедно с 84-годишния си син Марчо. Макар зрението и слухът ѝ да са отслабнали, тя продължава да разпознава близките си, да общува с тях и да се придвижва сама в жилището, макар и по-трудно. А едно от любимите ѝ занимания е колкото обикновено, толкова и трогателно.
„Забавлението ѝ в момента е да стои през лятото на терасата, сега през зимата на прозореца, и да гледа колите и да ги брои".
В ежедневието вече има нужда от повече почивка и сън. Грижите за нея и сина ѝ са поети от семейството, което редовно ги посещава.
„Почти всеки ден има някой, който идва да ги види“, обяснява внучката.
Повече от век спомени и носталгия по родното село
Баба Неделя е преживяла повече от век, през който светът се е променил до неузнаваемост. Но когато се връща към миналото, най-силните ѝ спомени не са свързани с големите исторически събития, а с дома, близките и задружния живот.
„В младостта се връща, да. Разказва колко хубаво било, как са живели задружно в къщата“, споделя Надежда.
В спомените ѝ оживяват родното село Марчино, прохладната сянка край дома и вечерните разговори със семейството. До навършването на 100 години баба Неделя живее в селото, а след това се премества в Търговище. Въпреки че съдбата ѝ отнема съпруга още в младостта, тя запазва силната си привързаност към неговото семейство.
„Не знам защо Господ забрави да ме вземе“
Когато става дума за необикновеното дълголетие на баба Неделя, внучката ѝ споделя и една нейна реплика, в която се усеща тежестта на преживените години.
„Не знам защо Господ ме забрави да ме вземе“, казва понякога възрастната жена.
Въпреки че е достигнала възраст, за която малцина могат да мечтаят, животът ѝ далеч не е бил лек.
„Интересен и труден. Не заради лесен живот. Напротив, много тежък и труден живот. Обаче ето, някак си сега я е възнаградил Господ с това животче – да се радва на внуци и правнуци“, разсъждава Надежда.
Днес баба Неделя има един син, две внучки, четирима правнуци и двама праправнуци. Пет поколения, събрани около една жена, която е посветила живота си на грижата за другите.
И когато попитаме Надежда кое е най-важното, което е получила от баба си, отговорът не е свързан с материални неща или с необикновената ѝ възраст.
„Ние сме формирани от нея. Ние сме възпитани от нея, така че всичко, което като възпитание, като поведение дължим, е от нея. Примерът – от нея.“
Вижте във видеото защо един столетник получава хиляди валентинки:















