Човешкия мозък е изключително мощен, като има способността да изпълнява повече от хиляда функции в секунда. Създадени сме с интелигентни, но не и съвършени. Склонни сме да попадаме в капани на собственото ни съзнание, а те са едни от най-опасните. Когато някой ни заплашва, можем да избягаме, но когато не знаем как да се справим с вътрешния дисбаланс, последствията могат да бъдат саморазрушителни.  Буда е казал, че "Най-големия враг в живота на човек е самият той", а психолозите споделят популярните капани, които сами си спретваме:

1. Да гледаме като "кон с капаци"

Общуваме с хора, с които сме в съгласие. Подсъзнателно преследваме информация, в която вярваме и приемаме безусловно, стига да е близка до убежденията ни. Рядко дръзваме да се замислим над друга гледна точка, която ни противоречи и не харесваме индивидуалисти, които ни карат да се съмняваме в установените ни вярвания. Психологът Б. Скинър нарича този феномен "когнитивен дисонанс".

2. Да се асоциираме с група

Асоциирането е подобен фактор на гореописания. То е свързано с нуждата ни да принадлежим, да бъдем част от група. Тази нужда е продиктувана от стремежът да си набавим окситоцин, хормона на любовта. Чрез него невротрансмитерите в мозъка ни помагат да изградим силни връзки един с друг. Но се отразява негативно на тези, които мислят и живеят "извън кутията". Това ги прави подозрително плашещи сред непознатите хора.

3. Да предсказваме вероятностите

Това е тенденцията да придаваме важност на събития, които вече са се случили,  чувстваме се уверени, че сами сме ги предизвикали. Класически пример за това е хвърлянето на монета. Ако пет последователни пъти се падне "тура", вероятността за следващия шести опит е да бъде "ези" - според начина, по който мислят хората. Но истината е, че вероятността е 50 на 50. Мисловният капан се нарича "позитивно очакване" и е характерен за хазартните типове в казиното. Те смятат, че щом няколко поредни пъти са загубили, значи следващият опит трябва да бъде печеливш и ще се приберат с милиони.

4. Осъзнаване след покупката

Всеки е имал момент, в който е купувал нещо ненужно или безбожно скъпо, като се старае да се убеди в неговата полза. Типичен пример за изкривено мислене. Което означава, че определено действие, очевидно глупаво, може да ни накара да се чувстваме по-добре.

5. Пренебрегваме вероятностите

Малцина от нас се притесняват да се качат в кола, но по-голямата част от населението спокойно може да признае, че се страхува да пътуват със самолет. Летенето е неестествено човешко състояние, което се асоциира с опасност. В същото време почти всеки човек знае, че вероятността да пострада в пътен инцидент с кола е много по-вероятна, отколкото в самолетна катастрофа. Статистически, шансовете да претърпите произшествие с кола са 1 на 84, докато със самолет вероятността е 1 на 5000. И все пак мозъкът ни отказва да приеме тази връзка. 

6. Негативният ефект

Хората сме склонни да забелязваме повече негативни, отколкото позитивни случки. И това не се отнася само до тези с психични проблеми. Учените казват, че чуваме повече негативни новини, защото подсъзнателно смятаме, че те са важни. Лошите случки ни внушават увереност - вероятно, защото позитивните изглеждат твърде съмнителни, за да са истина.

Заключение

Трябва да обръщаме внимание на механичните и автоматични мисли. Умът може да ни убеди да се откажем, най-лесната насока е просто да следвате логиката. Човешкият вид е уникален и няма граници за това, което можем да постигнем.