В днешно време наред с пристрастеност към алкохол и наркотични вещества, се отключват зависимости от интернет, компютърни игри и мобилни телефони. Самият термин "киберпристрастяване" се появява за първи път през 1995 година в САЩ. Тъй като виртуалната действителност безспорно конкурира семейството и училището, възниква въпросът, доколко тя разширява кръгозора, или е своеобразно убежище от неприветливата заобикаляща среда. Много хора не се разделят с джиесемите си дори по време на сън, но това желание невинаги е рационално и разумно. Зависимостта в никакъв случай не възниква за една нощ. Най-разпространените психически разстройства при киберзависимостта са неврозите.

Сравнително младата наука адиктология се занимава с изследване и изучаване смисъла на зависимостите и адиктивното поведение. Ричард Тайрeр обощава всички модели на зависимост като загуба на контрол, причинена от повтарящо се излагане на обект, субект или поведение, при което зависимото лице използва зависимостта, за да задоволи психологически липси като социално взаимодействие, стрес или натоварване и тази зависимост е толкова силна, че преобладава в неговия живот и е в ущърб на всичко останало, включително приятели, семейство, работа и здраве.

Учените сигнализират, че тази пристрастеност към интернета за сметка на човешкото общуване е своеобразна подчиненост на въздействието на технологиите. Пристрастеността води до загуба на контрол над собствения живот, едновременно във физически и психологически аспект. Промените се изразяват в апатично поведение с отдръпване от всички и от всичко. Скука, депресия и постоянна тревожност. Отказване от досегашните интереси без мечти и перспективи за бъдещето. 

 

Колкото по-рано бъде оказана помощ на изпадналите в зависимост, толкова по-ефективен е резултатът. Френският психиатър Дан Велеа твърди, че първото нещо, което трябва да се има предвид за киберпристрастените лица, е фокусирането. От момента, в който всички интереси на личността са съсредоточени в интернет, може да се говори за зависимост. Важно е да се знае, че най-много час и половина в мрежата, е нормално времетраене, но повече не се препоръчва.

Например, дългите телефонни разговори между тинейджърите са много тревожни, защото изместват живата човешка комуникация. Всяка от социалните мрежи като Фейсбук, Туитър и Гугъл+ също води до сериозно пристрастяване.  като това при честа употреба на алкохол или наркотици. Информация от "Ню Йорк пост" се позовава на резултатите от няколко научни изследвания: "Отказването от технологиите за някои хора е толкова трудно, колкото да се преборят със зависимостта си от алкохола или цигарите".

Видео игрите са приятен начин за запълване на свободното, но за част от хората използването им придобива патологичен характер и измества всички останали ежедневни дейности и отговорности. Точно тази патологични модели на поведение насочват вниманието на редица учени към изследването на този проблем и вече сравняват с хазартната зависимост, тъй като и двете зависимости са поведенчески.

Припомням нещата, от които ни лишават кибертихнологиите: човешкото лично общуване и извършване на дейности заедно, контакт с живота природа, топло общуване с децата и по-възрастните ни родители, удовоствието от театри и концерти на живо.