Нима не ви е изпълвала с гордост мисълта след тежки изпитания, когато вече са отминали, че сте излезли като герой от трудно положение. Не допускайте разрушителни себеоценки като: "За нищо не ставам” или "Никога нищо не мога да постигна”. Причина за психическата нестабилност при много хора често е крайно ниската им самооценка. Достатъчно е да сте имали някакъв провал или настроението ви е било помрачено от външни обстоятелства.
Единичният случай на провал не може да ви характеризира като личност. На всеки човек се е случвало да изпадне в глупаво положение.
Естествено човешко качество е да възприемате своите нещастия като нещо изключително неприятно, което се е стоварило само върху вас.
Сравнявайки се с другите, започвате да си мислите, че те са по-облагодетелствани. Виждате в тях късметлиите, на които е провървяло много повече отколкото на вас.
Ниската ви самооценка се поражда съвсем невинно, когато в живота ви е имало човек, който е развивал у вас чувство за непълноценност. Например безкрайните забележки и изисквания на родителите в стремежа детето им да бъде най-доброто, могат да съсипят неговата самоувереност. Безпощадните критики на съпругът/ата, които критикува другия за щяло и нещяло.
За да си помогнете, в случай че сте чували упреци от другите към вас, задайте си разумно въпроса: "Имам ли доказателства, които биха потвърдили правилността на обидното им твърдение?”. Постарайте се да намерите смекчаващи вината ви обстоятелства. Запитайте се дали вие бихте съдили толкова строго друг, ако беше на вашето място и ще разберете, че самокритиката ви е прекалена.
Бъдете обективни и не се сравнявайте. Проявете разбиране, че животът поднася предизвикателства на всеки човек и оценете достойно себе си.
