Много психолози свързват психологическите и емоционални фактори, оказващи влияние върху нас, с физическото ни състояние. Така например, когато чуем силен шум, ние свиваме тялото си автоматично, заемаме отбранителна поза, но и се напрягаме психически. Всеки човек притежава подобни „травми”, защото тялото ни помни всичко, което се е случило с нас от момента на раждането – както емоционалните страх, гняв, мъка, тъга, така и физическите – падания, натъртвания, счупвания.
В днешно време повече хора имаме един основен проблем – офисната поза – седнали на стол, без особено много възможности за движение. Към тази поза можем да добавим и психологическите фактори стрес и депресия, които днес са често срещани.
Към позите и техните послания>>
Какво обаче казва позата, която заемаме за емоционалното ни състояние:
Главата е отпусната напред, най-често, за да е по-близо до монитора, което пък създава напрежение и дискомфорт в раменете и гърба – невинаги това, че се доближаваме до монитора означава, че недовиждаме. Несъзнателното отпускане на главата напред често означава, че сме емоционално разстроени почти до краен предел.
Цялата горна част на тялото е приведена напред в поза „изморен съм” – това може да е знак за емоционално разстройство или да е защитна реакция на тялото и организма към някаква заплаха.
Раменете са силно отпуснати напред – това отново говори за защитна реакция срещу заплахи или страхове, които озобщо не е задължително да са реални.
Гръдният кош е изтеглен силно напред – това отново е защитна реакция на организма, но различна от предишните. По този начин човек компенсира страха си и демонстрира сила и мощ.
