Мелани Ноткин е съвременна американска писателка и автор на бестселъра Savvy Auntie: The Ultimate Guide for Cool Aunts, Great-Aunts, Godmothers and All Women Who Love Kids. Представяме на вниманието ви откъс от новата й книга: "Модерната жена в търсене на нов път към щастието"(Otherhood: Modern Women Finding a New Kind of Happiness) , която предстои да бъде издадена през 2014 година . Или... разсъжденията за любовта на една жена на 40.
___
Мъжът, с когото съм на среща, не чува и дума от това, което говоря. Не че не ме слуша. Гледа ме право в очите, но не може да ме чуе. Мисли си колко силно го привличам. Чувствам как разговорът помежду ни му доставя удоволствие. Удоволствие, което дори го изненадва. Не е очаквал да бъде толкова удивен от себе си... Виждам го в очите му, жадно впили се в моите. Всъщност аз също съм изненадана... Мигът, в който сервитьорката се появява с още две питиета в ръце, го изтръгва от красивото вцепенение. Вдигаме тост за първи път тази вечер. "Взех решение – най-сетне чувам гласа му. – Искам да излезем отново тази седмица". >>
Има прекрасни и не толкова прекрасни срещи... Такива, които бързо забравяш. И такива, които никога не искаш да свършат. Те те карат да се чувстваш невероятно. Такива мигове са редки... По-редки и от така желан дъжд в горещ пустинен ден. И понякога те продължават точно толкова, колкото да ни напомнят, че няма нищо по-вълнуващо и пречистващо от споделената любов.
При някои тази любов продължава цял живот. При мен... При мен това не се случи. Поне до този момент. Това ме научи да оценявам потенциала, който тези редки връзки носят в себе си. Помогна ми, за моите 40 години, да осъзная, че това красиво чувство не е само за тези, които са на 20 или на 30 години. Къде е казано, че ако човек не е намерил любов до определена възраст (според всеобщото мнение), не е способен да обича или че любовта никога няма да го намери. Любовта идва, когато трябва да дойде. >>
Аз съм на 40. За това време съм видяла как любовта се разпада на хиляди парченца при някои, при които е дошла твърде рано. Виждала съм старци да се влюбват като за "първи път", по-силно, откогато и да било. Научих, че любовта не е подарък за тези, които я заслужават, а по-скоро – награда за тези, които умеят да чакат и вярват в нея. Научих се да обичам количеството любови, които съм получавала и, разбира се, раздавала. Имала съм случаи, в които дори съм просила за зрънце любов. Някои любови се разпадаха бързо и неочаквано, без предупреждение или намек. Други – с течение на времето. При някои – единият обичаше повече от другия. Някои ще останат завинаги в сърцето ми, но не и пред очите ми.
Научих, че любовта се усеща по различен начин в зависимост от човека – от неговите чувства, мисли, темперамент и отношение, а понякога дори и от обстоятелствата. Понякога любовта е лека и ефирна като крилца на пеперуда. Понякога е трудна и мъчителна. Понякога е просто необяснима – чувстваш се добре, но вътрешно знаеш, че имаш нужда от нещо по-силно и истинско, от нещо по-дълбоко и красиво. Понякога любовта е като торент – тръгва бързо, но блокира и приключва най-неочаквано. >>
