На 6 март тази година отбелязваме Сирни заговезни. Според народните вярвания на този ден небето и земята си прощават. А щом те могат да го направят, могат и хората. Празничната вечер започва като млади и стари си опрощават греховете с молба и целуване на ръка.

Важна част от Сирни заговезни са ястията на специалната вечеря. Приготвят се храни на млечна основа, защото с тях се заговява най-добре преди най-продължителния пост в годината – великденския. Пече се баница със сирене, варят се яйца и се купува бяла халва с ядки. В миналото халвата се е правела с ориз, захар, масло и вода. Счуканият в хаванче ориз се сварявал с всички останали продукти до получаване на гъста каша. Всичко това се изсипва в намаслена тава и се пече. Залива се със захарен сироп и се нарязва на парчета. Днес семействата, които почитат кумовете си на този празник, им носят печено пиле (ако не постят), вино и нещо сладко.

Ритуалът Хамкане (ламкане, ласкане)

След празничната вечеря на Сирни заговезни на червен вълнен конец се връзва парче бяла халва или сварено, обелено яйце (в миналото са връзвали и сирене или въглен) и се "хамка". Това е последното ритуално хапване на блажна храна. Целта е само с уста, без ръце, да се улови парчето халва. Който го направи пръв, ще бъде здрав през цялата година. Ако пък само докосне вързаната халва или яйце, зъбите му ще бъдат бели и здрави.

Черупките от яйцата, изядени на Сирни заговезни, се хвърлят на пътя, за да снасят кокошките повече яйца. Червеният конец се поставя пред икона, заравя се в градината или се пали и по начина, по който гори, се гадае каква ще бъде годината. Ако гори буйно, ще е плодородна, ако едва тлее – ще е изпълнена с трудности.