Страхът ви сковава и обезсилва. Лишава ви от мечти и творчeска реализация. Изпълнeният със страхове човек е нещастен, защото вижда навсякъде заплаха. Кристофър Хансард схематизира седемте възрасти на страха по следния начин:
До седмата година
Детето узнава, че е зависимо от другите. Развиват се представите какво е щастие или нещастие. Твърдението "Спокойна майка - спокойно дете" съдържа истината за страховете.
Тревогите на майката по време на бременността и в ранното детство се превръщат в дълбоки страхове на личността. Пораждат се страховете за безсилие, самота, безполезност, комплекс за малоценност, защото не може всичко да става по желание на детето.
Вижте се като прохождащо дете и всеки страх би се разкрил естествено
От 7 до 14 години
Започва осъзнаването на тялото и емоциите, като свързани заедно. Изграждат се битовите навици и характерът. Страхът, който възниква в ученическите години, блокират човека да има живота, който желае. Проявява се като затруднено общуване с непознати и несигурност в собствените сили. Промяната в тялото от половите хормони създава страх от собственото тяло. Появява се страх от пристрастяване към сексуално поведение.
От 14 до 21 години
В този период се изгражда ярката индивидуалност на младия човек. Сам прозира, че животът му е даден лично на него, за да го изживее съответно на вътрешния си потенциал. Съпротивата и предизвикателствата, които среща, го карат да се затвори в себе си. Започва да се откъсва от семейството и възпитанието, което е получил.
Страховете го блокират да отвори сърцето си за любовта, воден от разума.
От 21 до 31 години
Това са годините, в които човек знае как да действа. Зрялата му индивидуалност усвоява новите уроци на взаимоотношенията, любовта, отговорността. Най-силният страх е за преходността и раздялата с безгрижната младост. Трийсетгодишния човек често изпада в паника, че няма достатъчно време да се изживее всичко, което иска. Появява се отново страхът от самота в света.
От 31 до 61 години
Периодът на пълно разгръщане на силите и възможностите. Житейският опит, принос и мъдрост са натрупани в изобилие. Зрелият човек вече е научил най-много за преходността на всичко, което е считал за важно. Когато тази преходност не се възприема разумно и със спокойствие, тя довежда до страхове от загуба и смърт.
Време е да разберете какво сте преживели и да усетите как ставате силни, спокойни и ведри.
